Аз си взех поука за случая и Емо вече лети с чисто нова Kuna UP!

Колкото до Ясен от Самоков, той отлично разбираше риска като си взе за летене Flirt на Sky. Не че на крилото му има нещо но разликата от предишното му крило е огромна. За това го предупредихме аз и Антон Найденов когато си взимаше крилото, а той тогава имаше дву годишен натрупан опит с полети от почти всички стартове в България, включително и сам в Рила. Така че не може да се търси вината в някой, който те е научил на А и Б то в училище, а след време ти пожелаваш да полетиш с реактивен изтребител. Всеки си има глава на раменете и ако тя не му служи за нищо, то той може да си пати от нея.

Бих помолил администратора да премести клипчето на Дачи http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?t=792 в раздела за инциденти защото мисля че тук му е мястото.

Момчета, не искам да взимам страна в спора ви, но мисля че с това горе Пешо малко прекалява.

И нещо принципно:
Ученикът е ученик за няколко седмици или месец-два. След това той се превръща в пилот и остава такъв, дай Боже, дълги години. Той продъжава да се учи (ако иска), за трупа опит (ако може) и да се развива (ако прави предните две неща). Всичко това обаче е вече само във властта на самия пилот. Мисля, че да се приписват всички грехове на който и да е пилот на инструктора му от преди години е нелогично и некоректно.

Незнам кой как обучава, но лично за мене въпросното крило



въобще не трябва да лети . След като излетя и започна поредицата от фигури, на старта се молехме само "оня розовия" да стигне до долу благополучно.
Иначе още от сутринта на старта научихме, че на в.Ботев вятърът е 20м/с СЗ. Започнахме да чакаме.
Долу на старта се събраха група ученици. След излитането един ученик англичанин с Advance Alpha едва не се разби след серия от каскади. Не след дълго един колега с жълт Едел Сейбър реши да "разузнае" какво има в дерето вляво от старта. Такива некоординирани действия на пилот отдавна не бях виждал. Накрая едва, едва излезе. Сигурен съм че не е знаел нито как е влязъл, както и как е излязъл от дерето. След това Димо със Съмит 3 излетя на запад към дерето вдясно от лифт станцията. Виждах ясно, че управленията му бяха добре обрани. По нататък получи челен тък, който прекомпенсира и в крайна сметка крилото се срина. След много викове "запасен, запасен !!!" реакция от страна на пилота нямаше и така изчезна зад скалите. За щастие крилото се оправя на метри над земята и Димо се озовава на дървета близо до далекопровода без последици за него и екипировката. Някой на старта случайно беше заснел с видеокамера случката. От записа би могло да се разбере най-добре какво е станало.
Към 2 излетя Аврам и започна да се набира много яко. След него излетяха още няколко пилота. По едно време СЗ намаля доста, облаците почти спряха да се движат. Започнахме да се приготвяме за излитане. Получи се един прозорец от около половин час в който беше сравнително спокойно. Понеже бяхме доста хора, не успяхме да излетим всички в този период. След това пак започнаха изпълненията пред старта. Решихме да поизчакаме с надеждата, че следобед/привечер ще стане по-добре (както стана в петък). Долу на кацалката до лифта положението бе станало много напечено и накрая се превърна в истински ад. Първо Петко от Видин (както той ми разказа) при захода за кацане, на височина 30-40м над манастира му се заплита спид-системата в единия крак. След неволното и натискане + силно турболента зона над поляната започват колапси, мятания и накрая се забива в дърво на метри от покрива на манастира. Силният удар в дървото Петко посреща с дясната си ръка. В крайна сметка всичко завършва благополучно без последствия. Но неприятностите не свършиха до тук. Още няколко пилота се окачат на дърветата. Един руснак захожда да каца със уши и над поляната започва да се издига с 2м/с, като СЗ го издухва към "Пилев" и в резултат попада в овощна градина. С едниния си крак събаря бетонен кол (добре че подпората е била от неговата страна ), а крилото се закача на дърво. Тъкмо на старта изглеждаше, че нещо се е подобрило, но като чухме от Митаха по станциите какво става долу, скатахме и към 30-тина пилоти живи-здрави се запътихме към лифта . Вечерта се събрахме на агне, организирано от Румбурака и Олег Кушлевич .
Въпреки силно турболентното време, доста пилоти успяха да направят хубави полети с високи бази и силни набирания. Течо е стигнал до Стара Загора, други до Казанлък. Най-важното, че всичко се размина без фатални инциденти .

В неделя беше облачно, като от време на време слънцето имаше намеци да пробива. През целия ден беше мазно. Преди обед имаше леки заигравки с балончета. Някои правеха акро, други се наслаждаваха на спокойното време, трети се разтоварваха от преживяното в събота. По-късно пред старта се събраха да кръжат доста крила. Следобед завършихме летателния ден с бира - кой рожден ден, кой имен ден...

Така завърши Първия парапланеристки събор.

снимка ме умили

въобще не ме умилява, след като видях какви колапси изяде на 30 метра над старта /някъде от по средата излетя/, и мина на 5-10 метра над ръба ... /може и да бъркам за метрите, ама да ме поправи някой/... както казаха други пилоти, от крилото ще станат много добри вертопоказатели

Добре де пичове, ясно е - с такива крила не трябва да се лети. Тук спор няма. Вижте обаче клипчето на Дачи ( http://glyph-graphic.com/users/skynomad/Sopot.wmv ) Това, доколкото виждам, е перфектен Gin, правещ 70% колапс на 10 метра от поляната. Тук кого да упрекваме? Пилота, инструктора му или Gin Seok?

се умилявам:

питай кой му е дал това крило....обзалагам се че има около 10 подобни, които се продават в момента с квалификацията "много запазени"

Не че не съм привърженик на GIN но крилото e SOL ELLUS DHV1-2

След като се заговори за розовото крило, Емо и кой е виновен реших, че е редно да споделя от първо лице, какво точно стана. Крилото, на което летях (розовото) и на което никой вече няма да лети си купих от непознат продавач, като Марян, мой учител от клуба, който го тества, ми каза че трябва да внимавам много с него. Много се подведох от липсата на каквито и да е ремонти, дупчици, лепенки и много запазеният плат. Бях летял с това крило от Расник, Витановци, както и Сопот и Беклемето но не в толкова турболентни условия и нямах никакви проблеми. Винаги държах крилото леко спряно и бях изчел и изгледал всичко, което може да се намери за колапси, тъкове, сривове и т.н. защото си имах едно на ум. Исках да полета два, три месеца с тази машина за ритуални убийства докато се науча да пазя крилото (очаквах тепърва да имам прихрастявания) и след това да си купя НОВО.
Въпросната Събота, рано сутринта престигнахме с клуба в Сопот и като видяхме от поляната за кацане, как облаците пробиваха доста бързо от СЗ решихме, че въобще няма да става днес. Марян отиде на разходка с част от групата а аз лежах на ливадата и гледах замечтано как чат пат по някой излита от горе. Около един мисля се разлетяха много крила и се виждаше как облаците не пробиват така брутално зад планината. Викнах Марян по радиото, той дойде и без да е много ентусиазиран се качихме на старта само двамата. Изчаках доста крила да излетят за да видя какво им се случва горе и дали да разопаковам. В един момент доста хора, не само нечовеци с резачки излитаха и явно имаше подходящ момент. Бях наясно с всички места, на който не бива да попадам. След доста гледане вече не ме свърташе на едно място, разопаковахме с Марян, изчакахме един мощен порив да мине и след като почна да успокоява излетях. После след яко вдигане над ливадата започна лудницата. Тък, колапс, не им хванах края и изпадах в ляво под старта. Поех си въздух и си помислих как сега съм на завет и тепърва ще си ебе мамата. Надявах се да се отдалеча малко от земята и неспирах да гледам крилото и да мисля как дръжката на запасния ми е отдясно. Започнах да излизам от дерето и започна екшъна от всякви комбинации на колапси, сривове, тъкове и какво ли не като само гледах да държа крилото да не завие и няколко пъти помпах спирачка за да иправя, неоправящо се полукрило от колапс. Определено имаше екстремия и след като се оказах високо над поляната за кацане и видях Марян който ме догонваше (убезомял от това което е видял) си отдъхнах и реших, че най-лошото мина. Намерих място, където не дигаш и се завартях няколко пъти, като си загубих височината и заходих от изток срещу вятър към поляната за кацане. На стотина метра от нея и вече ниско крилото тръгна пак да колабира и си дадох сметка че поляната е в ротора на баира западно от нея. Обърнах по вятъра направих едно кръгче и кацнах безавариино в една равна и гола розова градин на около сто метра от поляната за кацане. Събрах и отидох на ливадата, където тъкмо се бяха придървили двете крила и се зарадвах, че се отказах от нея.
Сигурен съм, че в този ден господ беше парапланерист и си взех урок, който едва ли ще забравя скоро. Убеден съм, че това което се случи с мен е резултат на комбинация от метео условия и крило. Веднага щом се добрах до кацалката духна здрав север Също така съм убеден в това, че никой от хората които ме обучават няма никаква вина за случилото се. Аз се напомпах с тонове теория за метеорология, летене, крила и какво ли не и можеби ми дойде малко повече самоувереността. Всички учащи се и прохождащи в този уникален спорт искам да посъветвам никога да не подценяват летателната екипировка и в никакав сучай да не разчитат на старо крило, което може и да лети при едни условия но в следващия момент да се наложи да си изнасилват късмета. Определено има разлика и между теорията и практиката. Както казах бях чел и гледал много и не че не ми помогна, но горе си е съвсем различно, особено като олекнеш и се засилиш към земята.
Ами това е. Аз ще си купувам чисто ново крило, вечерта след екшъна се напих като животно и ще бъда доста по предпазлив при подбирането на условията за летене следващият път. Изпразних си доста сериозно торбата с късмета и се наситих на екстремизъм. Мислих да не пиша нищо във форума за случката но след всичко, което другите написах трябваше да кажа как видях аз нещата. Моите инструктори и приятели от клуб "Летете с нас", на които имам доверие и уважавам не допринесоха с нищо за случката, даже напротив. Марян горе на старта се опита да ме разубеди да летя и да слизам с лифта въпреки, че условията изглеждаха нормално, но мисля, че сериозно изперках на тема летене и нямаше кой да ме спре. Никой не ми даде крило и не ми каза марш сега горе да видиш ти И моля да се спре с спекулациите провокирани от моето изпълнение как клуб "Летете с нас" е касапница а Марян и Иван са старшите касапи.

Безавариини полети на всички и благодаря на летящи в чието лице на Сопот открих подкрепа и загриженост.

Относно крилото от клипчето ето снимка

Петко

На този етап от дискусията едва ли мога да добавя нещо съществено, което не е казано, така че ще се огранича със следното:

Всяка отговорност е ЛИЧНА (римско право, още важи).

Вменяем (нормален) индивид се счита този, който разбира последствията от постъпките си и следователно носи отговорност за тях.

На всички, които за грешките си, били те грешки в покупката, преценката на условията, или летателните решения, са склонни да обвиняват крилото, инструктора, условията и т.н., мога да препоръчам следното:

- Купете си ново крило DHV-1, което лети мнооооо яко.
- Убеждавайте всички останали да си купят такова крило, от вас.
- Ако карате кола, по-стара от 5 години или на повече от 100 000 км, махнете я и си купете нова.
- Убедете всички останали да направят същото, защото със старата кола представляват опасност не само за себе си, но и за останалите на пътя.
- Ако ви се случи ПТП, независимо с каква кола и по чия вина, издирете си инструктора по кормуване от автокурса, както и учителя по "Устройство и управление на автомобила" от средното училище и им потърсете отговорност.
- Докато ги издирвате, пишете всеки ден, по два пъти на ден във форума какво ще им се случи като ги намерите.
- Излишно е да споменавам, че през цялото време трябва да убеждавате останалите да направят същото, или поне да вземат вашата страна във форума.
- Ако живеете в къща или блок на повече от 20 години, особено такива, които се нуждаят от ремонт, изнасяйте се и си търсете нещо ново строителство.
- Похвалете се на всички с новото си жилище и им се присмейте, че още не са направили като вас.
- Ако сте женени и жена ви прехвърли 30-те, разведете се и си намерете по-млада и по-хубава (DHV-1), или поне си хванете любовница.
- Похвалете се на всички приятели с новата придобивка и пуснете постинг във форума на Skynomad в рубриката "новини".
- За всички произтекли от новата ви жена инциденти, пишете в рубрика "инциденти" и търсете отговорност от приятели и роднини на въпросната, както и от модератора на форума за запознанства, където сте я открил.
- Информирайте редовно във форума относно развитието на събитията
в тази насока.
- На нова година си изберете онлайн най-новото и яко крило DHV - какво? - едно! крило и си го купете (от мене) още преди да е минало окончателно тестовете.
- Похвалете се във форума с покупката си и не пропускайте да оплюете предишното си крило, както и този, който ви го е продал. Търсете им отговорност.
- Дръжте ни в течение във форума.
- Дръжте и новата жена, както и новата кола под око.

Това е. Станах рано и трябваше да правя нещо до разсъмване.

Успешни полети на всички.

15 април 2006, Сопот
За това, което видях, преживях, което научих…
За мен най-страшното беше екшъна на Емо с “розовото крило”. Преди да излетим и преди да разпънем още крилата, проследявахме всеки излитащ парапланер. От къде излита, колко успешно, какво се случва с него. Винаги съм казвал на своите ученици, че не трябва да се гледа сляпо излитат ли други, или не, а трябва да се анализира поведението им във въздуха, по това може да се съди за метеорологичните условия. Но въпреки това, длъжен съм да призная на petar g, че е абсолютно прав за това което той нарича масова хипноза. Аз съм го определил като стаден инстинкт, или стадно чувство. Ако бях сам на този старт, при тези условия, НИКОГА не бих взел решение да летя. От мястото където излетяхме Емо (розовото крило) и аз, десет-петнадесет минути преди това излетяха с тандеми (ако не ме лъже паметта) Андро от Перник и Митко Варненски (или Митко Счупеното, който както го познава). А може с един от тандемите да е бил Валери? Нямаха проблеми с полета докато ги гледах, а това беше докато излязоха от пределите на планинския релеф. Тук ще вметна, че освен положителните черти, които описват по-горе YaHooooO и petar g , за мен тандема има и една негативна – губи се синхронната връзка между крилото и пилота, понеже пасажера се явява пасивен баласт и крилото вече не се поддава адекватно на командите чрез тяло. Малко по-нагоре на старта се беше събрала основната група чакащи пилоти и място за разпъване на крило почти нямаше. Тези, които излитаха оттам минаваха над нас на височина 4-6 метра, тогава прецених, а и сега все още смятам така, че тази разлика във височината не е достатъчна да се “прескочи” ротора образуван от западния рид. Просто трябва да се пребориш с него…, ако го има. Преди да излети Емо сериозни проблеми нямаше, някои пилоти дори се извадиха на голяма височина. Факта, който никой до този момент не спомена е, че условията се промениха рязко с много голяма амплитуда. Моят полет също беше съпроводен от доста мачкания на крилото, въпреки че летях със съвсем новото UP Kuna, DHV 1. Условията вече не бяха тези, които наблюдавахме!!! Доколкото разбрах след мен е излетял само един пилот, и това би трябвало да е пилота със SOL ELLUS (не съм сигурен).
Поляната за кацане… Когато долетях над нея, долу беше кацнал един пилот, в северния й край, и крилото му беше паднало, вероятно след приземяването върху храстите ограждащи поляната от север (не знам кой, единствено забелязах, че крилото беше оцветено основно в червено и черно). По това можеше да се съди, че при приземяването му вятъра е бил южен. Но сваляйки височина, установих, че идва от запад. Все още нямаше предупреждения за ситуацията долу. Бях на голяма височина, Емо беше близо до мен и опитах да му кажа да пусне по вятъра и на юг, и да търси място за кацане след Сопот. Впоследствие разбрах, че не е имало как да ме чуе, понеже станцията му е била включена на VAS и непрекъснато е излъчвала шума от вятъра на 446 Mhz. Имах голямо пропадане и бях вече доста ниско, когато видях как Петко се удря в ужасно високо дърво! Нямах време да се вгледам, защото трябваше да се боря със своята съдба. Заходих от изток и смятах последните 15-20 метра да сваля със “змейка”. На около 10 метра от земята крилото рязко тръгна нагоре, съпроводено със неконтролируемо отместване на юг. Имах късмета, когато го овладях да бъда над една малка полянка юго-западно от поляната за кацане, където кацнах без да пипам управленията понеже всяко спиране на скоростта на крилото би ме хвърлило върху дърветата отстоящи на метър-два зад мен. Събрах крилото на рамо, прескочих дървената ограда и пресичайки поляната за кацане видях как ELLUS-а получи над 50% колапс на пет метра над земята и падна върху дървото под него! Просто нямаше никакво време да направи каквото и да било!!! През това време Митака разказваше по станцията ситуацията на “кацалото” и едва след като всички чухме възклицанията му за последния инцидент започна да се казва от него и от други пилоти никой да не ползва поляната за кацане! Т.е., искам да кажа, че системата за предупреждение сработи, но със закъснение за двамата пилоти на дърветата, и за мен.
Изводите: За инцидентите – те никога не са породени от един единствен фактор, в случая с Емо това са турбулентните бързо променливи условия и несигурното крило.
За самия Емо – чест му прави, че в екстремната ситуация, в която попадна не загуби самообладание, контролираше доколкото може крилото и в крайна сметка се приземи жив и здрав. Колко страх брах за него – само аз си знам!
За крилото – както самия той писа, това крило повече няма да лети. Мисля, че всеки си е имал вземане-даване със старо крило и правейки компромис с неговото качество с оглед цената му, си е казвал – абе на мен точно няма да се случи… ПОЖЕЛАВАМ ВСКИМУ ДА ЛЕТИ САМО С НОВИ КРИЛА.
Относно mitaka – абсолютно съм съгласен с неговия постинг, публикуван в тази тема. Готов съм да ти съдействам, Митак, за дооформянето и редактирането на идеята ти, и за превеждането й в действие.
Дано съм бил полезен с размислите си и описанието на Първия парапланеристки събор, така както аз го видях.

Ето хронологията в снимки при инцидента с Петко. Да е жив и здрав и да не му се случват повече такива работи!!!

Всички дуднявици са много смешни след всичко, което се е случило....
Добре, че този път УРОКА за тази година мина без жертва, както обикновено, и добре, че се случи в началото на сезона, за да се поохладят страстите навреме.

Младшите пилоти да си вземат ПОУКА, а старшите да не се отварят много, че не се знае кога и тях ще ги огрее златното бебе на зенитната артилерия...