инцидентирах се. преди време някой ми пожела в лично съобщение да пиша в тази тема в първо лице. прокле ме един вид. ето сега проклятиоето му се сбъдна. забравил съм кой беше. така или иначе не вярвам в проклятия
При прелет, реалзирах глайд, който ме постави в ситуация, в която трябваше да избера кацане във вилна зона с къщи гора и малка полянка -груба грешка
. след грешката првилното решение беше да се прицеля в зона от гората, да ме прощават еколозите. това е теорията и правилното решение. теорията и практиката са две различни неща. Знаех, че това трябва да го направя, мислех си го, но избрах полянкат. тя даваше надежда да ми се размине, да приключа полета все едно нищо. Направих заход, който се оказа къс, пуснах крилото на трим за да долетя, обръснах боровете в началто на поляната, направих осътър десен после остър ляв да се насоча по диагонал и един бор ми попречи (ще се учим да кацаме...). в интерес на истината някак си бях загубил присъствие на духа и нещата си се случваха ей така както дойдат. Посрешнах бора с изпънати крака, което доведе до меко разлагане на хоризонталната скорост (бях в добър завой). Инстинктивно си затворих очите, когато ги отворих видях клон и се опитха да се хвана за него. не успях с десетина сантиметра... на анимационните филми никога не става така. полетях на долу. Пднах странично. Подпрях се с ляват ръка - направих блок - свита в лакътя - все едно парирам боксов удър. резултатът беше, че юмрукът ми се заби в ребрата (подозирам, че са ми пукнати). след кацането се изправих. като цяло ребрата ме боляха и имах болак в прасеца на единия крак - все едно са ме изритали, подметката на едната ми обука беше отлепена от петата до към средата - това ми хареса чисто естетически крилото беше леко закачено на бора. издърпах го и то си падан. пакетирах. общо взето бях добре (5-те километра ходене след това, доказаха, че съм ОК).
разгледах от къде съм паднал. стори ми се твърде високо за да ми се е разминало толкова леко. разгледах зоната на падане. имаше два шчупени клона, почвата беше блатиста, мека, с дебела трева. това обясняваше мекот падане - напълно по план.
почуствах се супер унизен, че съм направил такава тъпотия...почнах да измислям оправдания и PR тези. това ми се стори още по унизително.
ретроспективно, се сетих поне няколко случая, в които пак съм поемал рискове и просто термиката е била там и ми се е разминавало мизерно кацане. Явно постепенно съм си се приближавал към това унижение. Поемал съм рискове без да осъзнавам, постепено по-големи, малко по малко. Било е въпрос на време да се случи...(между другото се сещам поне за един пилот от мойта партия)
Както и да е. В крайна сметка цената за урока е смешна...
Връщам се обратно в групата на пилотите " експерти", които се учат - поне докато ме болят ребрата...
http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/13378