Бързо възстановяване и браво за темата. Надявам се повече хора да имат смелостта да споделят преживявания които не са особено приятни с цел да се извлече обща поука!
Angel_Sim написа:
Ако се лети направо, срещу вятръра човек излиза от термиката и то в предната част където качването и градиента/границата на термиката е най-силно изразена.
Най-силният срез на скорости е обикновенно в подветрената страна на термиката примесен с индуцираната турболенция на термиката като препятствие за вятъра. Излизанията срещу вятъра обикновено са меки и приятни за разлика от тези по-вятъра, особено в ден със силен вятър.
niki написа:
Играта със срива и захапването на потока преди удара в земята е много по-лесна и безопасна с по-нисък клас крило
Тук не съм съгласен. Миналата година имаше смъртен случай в Манила точно след пускане на срив от ниска височина. Пилотът срива крилото - паникьосва се и пуска правленията - следващият мах е на 90 градуса - крилото е пред пилота, захапва потока и започва да лети към земята - махалното движение на пилота залюляващ се под крилото бива ускорено - ударът е бил фатален. Много по-добре според мен на предлно ниска височина (10 метра например) да останем в парашутиране и да пробваме PLF отколкото да рискуваме мах към земята. В парашутиране скороста на пропадане е коло 10 м/с коет си е много но се оцелява. Всъщност това учат и като реакция при срив на пределно ниска височина.
Като цяло ниските класове крила са с леко понижено крилно натоварване за мсетка на повишен вътрешен обем. По-ниското крилно натоварване прави възможността за колапси по-голяма, по дебелият профил контрира този ефект правейки крилото по устойчиво при по-големи ъгли на атака затова може и да има нещо вярно в твърдението че по-ниските класове могат да ядат повече колапси но за сметка на това ще са по лесни за справяне. Смятам обаче че обяснението на Ники е по-точно - по скоро крилата просто се летят от по-неопитни пилоти.
При високият клас колапсите са по-трудни за справяне поради по-динамичната реакция на крилото - най-често поради повишеното натоварване.
Shark Nose-а подобрява стабилността при ниски ъгли на атака, но напълванията са по-затруднени по мои впечатления, а крилата като цяло реагират по динамично защото колапсират при по-малки ъгли от обикновеното.
Разберете че няма такова нещо като панацея - нещо което да има само положителни страни - всичко е компромис - най-често между стабилност и производителност.
Също така разберете че колапсите са и защитна функция за нас самите, ако крилата ни не колапсират при силни турболенции ще стават неуправляеми. Не е невъзможно да се направи надуваемо крило - като кайт за сърф - замислете се защо не се прави.
Активното пилотиране е НАЙ-ДОБРИЯТ начин за да се предпазим от кофти ситуации. Почти ВСЯКО крило (изключвам някой двулайнери) реагира като 1-чка при правилна рекция от страна на пилота!!!! Разбира се винаги го има и онзи % случаи когато shit just happens - като например мощен колапс на 5 метра от земята когато дори с правилна реакция просто удряш земята защото губиш височина!
Пасивната безопасност не случайно се нарича -ПАСИВНА!