Дойде ми време пак да пиша от първо лице. Вчера след "competition weather" на състезание в Гърция, мръднахме с Живко едни 90 км за да намерим подходящ баир за силен СЗ. Стана хубаво реене с термики до залез с прехвърляне от един баир на друг и тигели в двете посоки. На кацане реших да кацна в ротора до колата с идеята че "това го мога". При 7-8 м/с турболенцията беше по силна от моите очаквания. Първо крилото изчезна на някъде но след един два маха някакси се оправих без колапси. Секунда две след това крилото се насвири към земята. Не успях нито да го подлетя, нито да излезна от сбруята, не ми достигнаха метър-два. С относително голяма вертикална скорост маха свърши в земята. Терена е с обратен наклон и долу беше безветрие. Предполагам от среза който се получава крилото е загубило въздушна скорост и се е гмурнало да я възстанови. Понеже ми се е разминавало десетки пъти в подобни ситуации предполагам съм загубил нужният респект с който трябва да се подхожда към условията. Резултата е компресиран втори лумбален прешлен, корсет и известно време нелетене.
|