преди около седмица имаше един нестабилен ден в който на обед се формира Цб над Средна Гора, където се изваля, гръмна и разпадна. наковалнята му се задържа дълго време и засенчи Карловското поле часове наред. Условията бяха спокойни, вятъра бе слаб и нямаше вдигания. Качихме се за пореден път към 5 часа и дори се опасявах че поради дългото засенчване ще почне падащ вятър от планината. На старта духаше около 2-3 м/с Ю. При качвахме с лифта видяхме че над Богдан (Средна Гора) силно се изваляваше следващото Цб. Казах на учениците ни да разпъвят и излитат бързо защото се виждаше как в Сопот почва да ръми и се опасявах че големия дъжд от Средна Гора ще дойде насам. До този момент се притеснявах от намокряне на крилата и низходящи та казах на учениците да летят с уши.
Да ама не
Последните които излетяха започнаха да излизат от планината по-бавно от нормално и почти да не губят височина. Двама които бяха по-неопитни с ушите започваха да се издигат като коркови тапи във вода всеки път щом пуснеха ушите. Обясних им по радиото по-подробно за ушите и започнах да изнасям лекция за стръмна спирала
Цб-то регенерира от Средна Гора някъде в района на Дерменка в Стара Планина (З от старта) и ушите бяха достатъчни така че всички прелетяха и кацнаха от другата страна на Сопот.
Заедно с учениците излетя и Юли от София. Усетил приятно и продължително вдигане той пусна напред на прелет и докато нашите ученици бавно напускаха планината той се придържаше към склона и докато не се усети че ситуацията е напечена. Над следващия склон на И направи 2 витки спирала и щом излезе пак почна да катери здраво нагоре. Опита да направи Б срив и нещо се получи асиметричен защото крилото се върза и той хвърли запасен с който се отвя до следващото дере където кацна благополучно.
Неговите грешки според мен бяха че:
- не оцени на време ситуацията (в такива случаи забавяне в прецеката и действията с 3-4 минути прави разликата от спокойно измъкване с уши или есктремно бягане със спирала)
- въртеше спирала над склона на планината. Ако ще бягаш със спирала си осигури пространство надолу т.е. отиди над някое дере или се помъчи да избягаш към полето дори и да набереш повече височина по пътя. Естесвено при слизане ниско в някое дере има опасност от среща със силни ветрове, но евентуалното придървяване е за предпочитане когато е контролируемо, отколкото когато е далеч в горите на Габрово (например)
- Ако при Б-срива има проблеми със симетричното влизане и излизане и риск от вързване, то не го правете. Пориви на вятъра и турбуленция във въздуша могат да причинят асиметричност и вързвания. Спиралата е къде по-безопасно и контролируемо изходно средство.
....
Моите изводи:
- трябва да уча повече за Цб-тата. Това че нямаше слънце целия следобед не е гаранция. Нестабилноста често идва от атмосферни смущения във височина, които могат да са замаскирани в разнообразни облачи покривки.
- не беше нормално да има 2-3 м/с вятър на старта при липсата на слънце. Значи нещо друго е работело горе. Докато траеше цялата случка, вятърът на старта се усили до 5 м/с и нямаше моменти на спадане. Мислех си по късно за излитане за да проверя ситуацията лично, но накрая вятъра обърна от З.
- трябва да почнем да учим учениците да летят със спид система и с уши. Това е едно приятно средство за бягане от Цб преди да стане напечено.
- антимърфология.
Ако се случи нещо което не очакваш (в случая преместване и регенериране на Цб-то),
то едва ли ще се случи в най-лошия си вариент (т.е. Цб-то не се разви зверски и не последва посоката на бягство на учениците). Все пак нужни са още наблюдения за потвърждаване или отхвърляне на това правило.