Leonardo | ФОТО
Дата и час: Нед Юни 24, 2018 1:24 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: издухване зад планината
МнениеПубликувано на: Вто Авг 01, 2017 8:17 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1955
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Издухване зад планината

Прогнозата бе за локално затишие около планината Галичица между Охридското и Преспанското езеро, преди общото усилване на вятъра, както в останалите части на Македония.
Отидохме с леко закъснение на старта, където 3-4 пилота рееха отпред. В подножието на планината езерото визуализираше голямо тихо петно, което ни окуражи да излетим въпреки моментните пориви от 7-8 м/с. Средната скорост на вятъра бе около 4-5 м/с, а при затишия спадаше до 2-3 м/с.
Излетяхме и спокойно излязохме напред, където хубавите качвания почнаха да намаляват. Водата долу бе все още спокойна, поради което се върнахме до склона на планината и връх Магаро (2200 м нмв) за да наберем още височина.
По някое време водата в южната част на езерото почна да визуализира силни струи на вятъра, но все още нямаше зайчета (които обикновено чакаме да излязат за да реем на морето). За всеки случай почнахме да излизаме напред за да сме по-близо до кацалката в Любаништа, ако почне да усилва вятъра.
Неусетно, излизането напред ставаше по-бавно, докато възходящите потоци се усилваха и бяха навсякъде. Отделни потоци достигаха 3.5 м/с, а общия фон бе 1 м/с.
На моменти скоростта ми спрямо земята спадаше до 0 , но щом натиснех спийда пробивах отново напред (направи ми впечатление, че увеличаването на скоростта със спийда в тези условия бе по-малка отколкото при безветрие – може би заради възходящата компонента на вятъра или неговата текстура). Бях готов на снижа на уши на по-малки височини и с по-слаби ветрове, но не се налагаше защото бавно пробивах напред.
Малко преди кацането, трима пилота казаха по радиото, че са над 3000 метра и летят с 10 км/ч назад.
Казах им да плъзнат леко надясно и после с уши и спийд да снижат пред планината. И да не се притесняват ако кацнат в гората. Гората е добра. Дърветата са приятели. А ако кацнат във водата да се разкопчаят предварително от сбруята и да се пазят да не се оплетат в крилото, като зарежат цялата екипировка и плуват към брега.
Кацнах и викнах шофьорите. Единия ми взе крилото, а с другия тръгнахме към по-добра позиция за наблюдение. За малко ми се стори, че видях крилото на Айзък ниско над старта. На тракера показваше, че е на 2200 и минава зад старта. В следващия момент бе зад планината на 800 метра в гората до брега на Преспанското езеро. Изтръпнах. С Горан се спогледахме и едновременно си казахме – той е паднал! Представих си потрошеното тяло на Айзък. Какво ще кажа на жена му? А децата? Не сбърках ли като му казах да плъзне надясно? Не бе ли по-добре да обърне назад и кацне максимално далече от планината и турбулентната зона зад нея, дори и да е по средата на Преспанското езеро? Трябваше ли да ги насърчавам да кацат в гората? Ако те смачка турбуленцията и падаш, не е ли по-добре да си над водата?
В изблик на религиозно откровение си казах – нека ми се размине и този път. Кошмар. Отчаяние. Минути мълчание.
Телефонен звън. Някакъв човек говори по телефона на Айзък. Нищо не разбирам.
После гласа на Айзък. Жив е! Добре е! Кацнал е нормално, но не знае къде се намира. Оказа се изоставено курортно селище, чиито постройки бяха населени от албански бежанци. Преживяваха от риболов, бракониерство и проституция. Айзък бе кацнал до тях и веднага го посрещнаха с ракия.
Основните впечатления за Айзък от полета бяха как се е борил срещу турбулентния вятър да не го издуха в езерото и с уши е успял да нацели миниатюрна полянка на 10 метра от обраслия с тръстика бряг. Беше горд от постижението си и съвсем не осъзнаваше късмета от минаването зад планината. На връщане, на старта брулеше 15-20 м/с ЗЮЗ вятър.
Миналата година наблюдавах как пилот бе издухан зад склона на Глуфишево. Единия път кацна малко зад върха, но крилото бе по-високо и все още в нетурбулетно обтичане. Другия път бе сравнително назад и явно далеч от турбулентната зона. Въпреки, че считам оцеляването на Айзък за чудо, за невероятен късмет, същевременно се питам – наистина ли е толкова опасна турбуленцията зад планината, че пилотите да бягаме от нея като дявол от тамян. Има ли в турбуленцията някакви отправни точки, които да ползваме за да намалим опасността? Дали случайната траектория на Айзък е избегнала случайно генерираните вихри, в които аз вероятно щях да попадна, ако се опитвах да летя с мисъл и посока?

Следва опит за анализ на полета:

leonardo/flight/23187

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов