SkyNomad
http://forum.skynomad.net/

Серия инциденти
http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=6&t=9488
Страница 2 от 2

Автор:  mtk [ Пет Окт 06, 2017 2:56 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Skyhiker написа:
И преди съм го казвал, но ще го кажа пак. Основната причина за множеството инциденти в парапланеризма е надценяването на собствените възможности на пилота. Това включва избора на екипировка и условия за летене.


Прав си. Но последната година имаше множество инциденти с пилоти, които съвсем не са начинаещи. За мен и производителите са доста виновни.

Преди 3 години си купих сбруя от Адванс. Година по-късно, по повод 25 години от основаването на фирмата, ми пратиха много интересна рекламна книга, описващи историята на компанията и как е започнала от производството на платна за уинд сърфове. Сред редицата само-рекламни разкази в книгата, имаше и стойностни размисли за безопасността в парапланеризма и отговорността на производителите. Накратко, те обясняваха, че популярността на уинд сърфовете през годините е намаляла драстично, понеже производителите са започнали rat race, в който сърфовете са ставали все по-ефективни, но и значително по-трудни за управление за средностатическия начинаещ.

Продължавайки аналогията с парапланеризма, в книгата твърдяха, че същото състезание е на лице и при производителите, в което крилата стават постоянно по-източени и "стабилни" :wink: Това в комбинация с множеството пилоти, които си мерят прелетите в Леонардо или XContest, води до парапланеристки rat race. Както е казал поетът "всеки гледа само да бъде напред и ... ". А истината е, че това занимание е доста по-опасно от кварталните мачлета в ИТ лигата. Може би суетата да летиш "двойка" или високо B, в комбинация със зора да направиш 100, 200, 300 ... километра водят до излитането в откровено опасни условия от страна на пилоти, осъзнаващи какви са рисковите. Тези грешки и аз съм ги правил.

Далеч съм от мисълта, че по-ниският аспект крило ти гарантира повече сигурност, но поне не вреди. Най-малкото, правиш една стъпка за себе си да излезеш от глупавия rat race и да си припомниш, че летиш само и единствено за удоволствие.

Автор:  tedy [ Пет Окт 06, 2017 11:25 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

В този ред на мисли отдавна си мисля да опиша един доста тежък инцидент ,който имах пред 2 години на старта на Охридското езеро.Предполагам няма да успея да опиша цялата ситуация много добре ,много съжалявам ,че нямаше камера.
Беше след 17часа може би 17.30 и се бяхме качили с Боряна да фръкнем ,имаше много добре изглеждащи кумулуси малко пред старта и доста висока база .Основният вятър беше СИ ,но много слаб.Стартът там е със западно изложение и понеже е точно до дере и отзад е ниско ,ако има гръбен вятър той пробива много лесно.Та североизтночният вятър беше наистина не повече от 1-2метра.Имаше доста хора да летят цял ден и всички се бяха оплакали от това ,че е турболентно.Когато се озовахме на старта за 10-15 минути забелязах ,че минаваха прашни дяволи.Бяхме само аз и Боряна и Любо,който трябваше да свали колата.Боряна се оправи и излетя аз останах след нея, мина един прашен дявол и аз си разпънах крилото ,може би са минали 5мин докато се оправя.Бях вързана за крилото и мислех да излетя ,докато гледах назад видях ,че от долу идва нещо като супер силен порив имаше може би 15-20 секунди докато стигне до мен.В този момент си помислих ,че това е нещо много брутално и трябва да си хвана крилото, реално имах време и да се разкача ,ако действам бързо,но честно казано това което се случи ,не си го бях представяла и в най-лошите си кошмари.Та това, което реших да направя е да отида да хвана крилото от горната му страна посъбрах го и стъпих с колена на центроплана .Като мина въпросния порив или прашен дявол или каквото там беше, не мога точно да опиша ситуацията ,но буквално ми изтръгна крилото от ръцете и понеже бях минала отгоре минах през вървите и се озовах изстреляна като тапа от шампанско на 15-20метра височина може би.От това ,което първо ми мина през главата беше 1во това няма как да е истина и второ не мога да остана във въздуха в това положение ,защото нямах идея какво е реалното състояние на крилото бях минала през някакви върви всичко беше много неясно и бързо случващо се.Взех решението да срина крилото.Това решение, сега като пиша ми звучи много безумно,тогава ми се видя единственото логично ,но с тази мощ ,която имаше този изстрелващ се нагоре въздух нямаше голям ефект.Около 1-2минути ,с напълно сринато крило поне 10-15 пъти ме вдигна от земята на височина около 10на метра и се удрях в земята под най-различни ъгли .До такава степен бях навила управленията, че възлите бяха минали през макарите . Усещането беше много интересно все едно не се случваше на мен ,а се гледах отстрани.В някакъв момент докато имах съприкосновение със земята, Любо успя да докопа някакви върви от крилото, като през цялото време , преди това се опитваше да ме хване ,докато се удрям в земята, но ме влачеше в някакви кръгови движения и не беше много лесно.Все пак ме докопа и успя да погаси крилото.Стартът там е доста гаден ,има много камъни и аз успях да уцеля всички от тях много пъти ,не знам точно как се беше случило ,но нямах счупвания ударих се в земята няколко пъти по гръб и главата няолко пъти наляво и на дясно.В резултат на което бях силно натъртена и с разбито коляно.Това все още ми звучи невероятно ,ситуацията си беше потенциално смъртоносна,но явно не ми беше писано този ден.Като си мисля и анализирам какво съм сгрешила и как се стигна то там ми идват няколко неща.
1-во подцених обстановката ,защото вече беше около 18ч.
2ро дори виждайки какво идва от долу имах време да реагирам и да се разкача,но не го направих ,защото това което се случи ,не го бях виждала никога и нямах никаква представа ,че може да се стигне до толкова сериозна ситуация.
3.Поради липсата на опит в такава ситуация,не мисля ,че реагирах адекватно,ако бях останала от долната страна на крилото,просто опитвайки се да го задържа с управлянията ,щях да се опитам да остана във въздуха вместо да се опитвам да сляза,(а най-добре да се бях разкачила ,разбира се),но тъй като бях направила тъпотията да мина над крилото и нямах никаква идея какво се случва ми се видя единственото логично решение да сляза на земята независимо по какъв начин.
4то имаше много индикации и много хора се бяха отказали да летят и включително и аз виждах ,какви са условията ,но мислех ,че във въздуха няма какво толкова да ме изненада, на земята определено не се оказа така.
Та като заключение..и това което остави в мен този инцидент е,винаги когато има индикации за прашни дяволи и най-вече в подветрени страни,никога не стойте закачени за крилото повече от необходимото,ако се чудите да излитате ли или не по-добре изобщо ,да не сте закачени.В такива условия гледам да съм доста бърза и да излетя малко след прашния дявол ,тъй като е доста вероятно скоро да има друг такъв.Ако се замотам повече след като е минал дявола по-скоро се разкачам и изчаквам да мине следващия или моля, ако има хора да хванат крилото.
Вчера летях на Коняво и въпреки късният Октомври ,имаше доста динамични условия със силен запад северозападен вятър ,който генерираше прашни дяволи .За щастие не бях сама и имаше хора ,които са свободни и могат да хванат крилото.Но се замислих, ако нямаше никой свободен ,който да хване крилото щеше да ми се прииска да се разкача бързичко .Като се огледах със сбруята ,която летя в момента ми се видя направо невъзможно.Ще ми отнеме едно 30-40секинду, тъй като чохълът се затваря с някакви топченца, които трябва да си сваля ръкавиците,за да ги разкача и после тепърва да си разкача колана ,който влиза катарама в катарама.Може и в резултат на този инцидент малко да съм се филмирала и да прекалявам с параноята ,но се замислям за карабинери с отцепки.
Та ми е интересно да чуя ,ако някой ползва такива ,какво мисли?

И последното ,което е провокирано може би от загубата и тежки инциденти с близки приятели ,не се карайте за глупости ,бъдете по обединени и си помагайте .


Поздрави,

Автор:  niki [ Съб Окт 07, 2017 7:43 am ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

tedy написа:
В този момент си помислих ,че това е нещо много брутално и трябва да си хвана крилото, реално имах време и да се разкача ,ако действам бързо,но честно казано това което се случи ,не си го бях представяла и в най-лошите си кошмари.Та това, което реших да направя е да отида да хвана крилото от горната му страна посъбрах го и стъпих с колена на центроплана .Като мина въпросния порив или прашен дявол или каквото там беше, не мога точно да опиша ситуацията ,но буквално ми изтръгна крилото от ръцете и понеже бях минала отгоре минах през вървите и се озовах изстреляна като тапа от шампанско на 15-20метра височина може би.


Наскоро почнах да се уча да летя с безмоторник, където излитането и кацането се случват с такава скорост, че почнах да оценявам изобилието от време за реакция в парапланеризма. Лошото е че това изобилие води до една лежерност у болшинството пилоти, които забравят че от време на време трябва да се размърдат и реагират светкавично. Тази флегматична отпуснатост е усилена у пилотите, които не проявяват достатъчно чувствителност към моментното състояние на вятъра. Те често се възнаграждават с бира след полета - хем да удължат усещането, хем да разпуснат от стреса, хем да се върнат към основния им стремеж към лежерност и пълнене на сетивата без много усилия.
По правилното отношение е да си привидно отпуснат, но готов за бърза реакция. Да се стремиш към по-висша наслада, чрез осъзнаване, готовност за мислене и правилни решения, а не просто да се кефиш на шарении и адреналини. Не просто да регистрираш пориви на вятъра, а да го осъзнаваш и живееш с него. И когато кацнеш и сгънеш, да полежиш на земята, гледайки небето и смилайки преживяното.
....

мисля, че ако хванеш едно от ушите отзад, ще има повече ефект за погасяване на крилото, отколкото да стъпиш с колене на центроплана. Докато останалата част от крилото се вдигне и почне да върти на масур, имаш време да набираш изходящия ръб към себе си и да затискаш остатъка с тялото си. Щом е изскубнало крилото изпод тебе, значи наистина е било нещо брутално, вероятно вихрушка, където обтичането е произволно. Половин и дори четвърт заработило крило е достатъчно да те избута настрани и да освободи и включи и останалата част в играта.

...
радвам се, че си оцеляла ситуацията и ни я разказваш.

Автор:  Djubaca [ Нед Окт 08, 2017 7:27 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Ники, първо очилата с бели рамки, сега и бирата....

Дано скоро не зачекнеш и въпроса с жените... тогава се отказвам от летенето.

Автор:  niki [ Пон Окт 09, 2017 7:28 am ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Извинявайте, че посегнах на бирата и ви отнех от радоста на летенето. Не искам това което пиша да излиза като четене на морал и да ме отчуждава от вас. Искам да мислим, споделяме, обсъждаме различни гледни точки. Да излизаме от комфортната си зона и да търсим нови неща. Знам, че сте заети с работа и семейство и летенето ви е средство за разпускане и разнообразие, докато на мен летенето ми е работа. Все пак мисля, че може по един или друг начин да се сремим към upgrade и току виж се оказало, че формираният от летенето human design е полезен и за нелетателната част от живота.
И накрая, всички живи същества имат равностойно съществуване - независимо дали пасат трева, летят нависоко или пият бира.
Наздраве!

Автор:  Topuzov [ Пон Окт 09, 2017 9:08 am ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Не разпознавам, подобно на Милко, състезателния дух като причина за повечето инциденти. Rat race няма в парапланеризма, поради факта, че с него не се става известен или още повече, богат. Този елемент е застъпен донякъде в Red Bull X-Alps, но като цяло считам, че нашия спорт/ хоби е незасегнат от подобна мотивация.
Амбицията да летиш повече, по-добре, стигнеш по-далеч, пресечеш терен който не си минавал, не води автоматично до по-голям риск. Считам че хората, които имат подобни нагласи, най-често са фокусирани и отдадени, летят редовно, знаят как да ползват максимума от крилата си, стремят се да стават по-добри, разбира се и по-безопасни.

Описаните инциденти (с изключение на този със спийд крилото, който не мога да коментирам) ме навежда на мисълта, че по-скоро причините са: нередовно летене (особено в съчетание с елемента „летящ от дълго време“), малък опит или опит на ограничени стартове/ кацалки, непознаване на метеорологията. Голяма част от тях нямат общо с това дали хората са летели с крило с висока пасивна сигурност или не – лоши разчети при кацане, засмукване от ЦБ, наместване в сбруята след излитане.

Прав е Петьо, че ученето да летиш е дълъг процес, иска се доста постоянство и мотивация. Може би обучението е нужно да бъде с повече индивидуална насоченост. Нямам как да задължиш някой да си намери „правилната“ компания след първоначалния курс, но това ми се вижда много важно. Забелязал съм, че много хора не обичат да получават съвети - може да открием тема „За и против Непоисканото добро“ :)

В спорта ни има системен риск; ситуацията която описа Теди, както и случката с Ицо в Карловското дере са типични примери. Не мисля, че и двамата са направили някакви грешки или могли да предприемат по-адекватни действия, с които да предотвратят случилото се. Лесно е да се погледне назад, когато „нещото“ вече е станало и да се намира по-добро решение.

Автор:  Angel_Sim [ Пон Окт 16, 2017 11:07 am ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Относно "правилната" компания...
Правилната, компания е тази на проефесионалната авиация. Тя елитарна. Малцина могат да влезнат в нея. Прага за влизане е висок.
Парапланеризмът е революция - демократизиране на свободния полет. Това го прави не-елитарен. Така наречения "системен риск" в много голяма степен идва от масовизацията и ниския праг за влизане в спорта (особено в БГ).
Това създва "неправилната" компания с масово битуващи мнения и гледни точки, които са доста съмнителни или чисти заблуди.
Мислете със собствените си глави. Ако получавате одобрение или неудобрение винаги помнете, че то идва от "неправилната" компания. Не бъдете конформист в рамките на неправилната компания.

Автор:  Djubaca [ Вто Окт 17, 2017 6:45 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Аз не разбрах само, как се влиза в проефесионалната елитарна група на не-масовата правилна компания която избягва системния риск.
Моля също някой да сподели, как да избегна извънсистемният риск, подлъзване на заледен тротоар на нова година, на кана вино.

Автор:  joro_prodanov [ Чет Окт 19, 2017 3:47 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Djubaca написа:
Аз не разбрах само, как се влиза в проефесионалната елитарна група на не-масовата правилна компания която избягва системния риск.
Моля също някой да сподели, как да избегна извънсистемният риск, подлъзване на заледен тротоар на нова година, на кана вино.


Аз пък нищо не разбрах :lol: :lol: :roll: :roll:

Автор:  Angel_Sim [ Пет Окт 20, 2017 10:56 am ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Djubaca написа:
Аз не разбрах само, как се влиза в проефесионалната елитарна група на не-масовата правилна компания която избягва системния риск.

https://www.pilotcareernews.com/how-to-be-a-pilot/

Успех с психотестовете :)

Автор:  Petrarca [ Нед Окт 22, 2017 9:59 am ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Темата се превърна в маняна - нека модераторите да я разделят

Автор:  Djubaca [ Пон Окт 23, 2017 6:13 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Маняната Ники, е част от летенето. Дори с всичкото напрежение в повече, което съдържа, в сравнение със съседското яваш-яваш.

Като сме се заговорили нека напишем кои са правилата за безопасно летене.
Предлагам супа от правила, неща които са важни за мен - те може и да не работят за други но какво от това :)
Не претендирам че са изчерпателни или подредени хроноглигично.

1. Съзнание - ако си на 6 бири от вчера не си много ОК за летене днес.
2. Пастора ми казваше като се учех - добрите пилоти се готвят за хубав летателен ден -два три дни предварително.
3. Създавай си сам собствена представа за обстановката - не робувай на мнението на старта
4. Една бира с приятели на кацалката е добре- две още по-добре, три- Йотов каза че си пияница.
5. Лети сам, само тогава когато знаеш какво правиш.
6. Винаги имай достижима кацалка или работеща термика която да хванеш.
7. Да си псуваш крилото не е ОК- когато рееш на ламинарен бриз.
8. Излитай така, все едно те гони Елтън Джон ( не важи за всички мъже и част от жените )
9. СИВ курсът е важен.
10. Труди се на старта, кацалката и във фитнеса. Летенето не е спорт за мързеливи.
11. Не подскачай като пале пред майка си .
12. Чети метереология- много.
13. Наблюдавай по-опитните пилоти.
14. Не се страхувай- страхът както казва Миро, те превръща в животно без мисъл.
15. Бъди смел- но не и безразсъден. Каза Пламби.
16. Не се включвай в Rat Race.
.....
17. Под 150 метра мисля САМО за кацане.
18. ''Ръцете горе" е добро правило. Освен в случая когато не знаеш какво става и ''Ръцете долу'' е по-добрo.
19. Винаги се закачам в една и съща последователност към крилото. Ако нещо ме прекъсне по време на подготовката- започвам от начало.
20. Избрал съм си един начин на вдигане на крилото, който смятам че съм усвоил доста добре. Идеята е този начин да е перфектен, така че да мога да стартирам в 90% от летателните условия.
21. Преди стартиране така си подготвям крилото, че да не ми се налага да внасям големи корекции.
22. Когато летя в по-силничък вятър - излизам от наветрената страна на термиката.
23. Мад Майк Кунг ми е гуру.

Автор:  GeorgiDobrich [ Пон Окт 23, 2017 7:47 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Добре го каза!
Кратоко точно и ясно - браво Адаш

Автор:  adit0 [ Нед Ное 12, 2017 12:03 pm ]
Заглавие:  Re: Серия инциденти

Не ми харесва т.17.

Страница 2 от 2 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/