Вчера към 4 часа захождах за кацане над летището и ме чукна балон. Реших да го извъртя и да пробвам да се извадя. Височината ми беше под 100 метра. първата витка ме вдигна, но после сгреших завоя и се върнах обратно към бясно издигащите се пред мен пухчета от земята. Отпуснах управленията максимално, за да стигна по-бързо до вдигането и получих челен тък. Убрах спирачките на около 50 %. Излезе веднага, но се завъртя в негативка и ме засука 2 пъти в коланите. Дори не погледнах земята. Знаех, че имам не повече от 70 метра. Пуснах управлението на дясната ръка, хванах ръчката на запасния и го хвърлих. Отвори се много бързо (2-3 сек.). Дръпна ме и увиснах. Крилото се оправи и загреба напред. Хванах няколко върви и се опитах да го погася, но земята беше на 10 метра. Само успях да си извадя краката от чохъла. Паднах на крака, но леко странично. Голяма част от удара пое обтекателя на Самурая и бекпротектора. Благодарение на тях съм без никаква контузия или натъртване.
Като анализирах по-късно инцидента, стигнах до извода, че причината за челния тък беше, че летях лек (без облекло, 3 литра вода, раница, обувки, станция, батерии и куп други глупости- общо 7 кг). В нормални случаи дори на Сопот не ми е правило челни тъкове.
Второ - влязох в подветрената страна на изитичащия балон, а вятъра долу беше 23 км/час СИ. Явно е имало и завихряне и силно вдигане, в което е влязло само едното полукрило, сринало се е и е предизвикало негативката. Всичко стана за не повече от 3-4 сек.
Красьо-аписа беше долу и наблюдаваше целия инцидент. Реши, че съм прибързал със запасния, т.к. крилото се било оправило напълно.
Аз се придържах към желязното (според мен) правило " Инцидент под 100 метра - запасен без замисляне".
Това ми е първия случай на ОЗП. Надявам се да е последния
А, щях да забравя - качил съм и снимки в галерията на шуменския сайт