Много неприятно да чуя за случая
. От една страна добре, че е само китка, от друга, мамка му... Пецан, дано бързо се оправиш! Как ме е яд... и баш този ден даже заедно се качихме на лифта... Добре, че Спас е бил наоколо! Носете радиостанции бе хора! Мани, мани...
Преди няколко години си счупих едната кост точно над китката по същия начин, пак на Сопот, само че при западен вятър. Два пирона и четири месеца докато махна гипса поради усложнения. Паднах през март и литнах за първи път чак през октомври. Отне ми още 6 месеца да се оттърва от стреса, че някак си пак може да се случи. От тогава на западен вятър не припарвам до старта и освен това изключително внимателно подбирам кога да летя...
Около 17 часа на същия ден и аз бях във въздуха. Евгени от Пловдив ми съобщи по радиото, че на Кърнаре го е свалило много мощно и бързо от пробил север.
Слава богу аз вече бях поел през равнината към село Баня. По пътя бях забелязал, че сенките на облаците се движат бързичко на север, което ми помогна много лесно да стигна целта си...
Между другото вярвам всички забелязаха, че наобяд над Сопот имаше много сериозно издухани облаци. Интересно, че след 3 се образуваха пухкави кумулуси, а високата и "издухана" облачност изчезна. Лично аз смятнах, че просто е спрял силния север във височина....
Ах, колко само съм доволен, че ми стана по-интересно да пусна на север, отколкото изток-запад както обикновено
.... Много късмет има в нашия спорт, мамка му...
Още нещо: забелязах, че много пилоти (включително и състезатели) летяха много високо и много напред. Това е една от причините, поради която и аз излязох над равнината... там ми е по-високо и се чувствам по-спокойно, а и по мои наблюдения винаги е по-малко турболентно... Мисля, че когато условията го позволяват това е добро решение.