SkyNomad
http://forum.skynomad.net/

Падане на старта на Витоша
http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=6&t=9900
Страница 1 от 1

Автор:  byVlado [ Нед Сеп 23, 2018 7:02 am ]
Заглавие:  Падане на старта на Витоша

Вчера паднах при лошо излитане на старта на Комините. Счупена дясна подбедрицата. Искам да благодаря на всички които се погрижиха за мен и ми оказаха помощ. Благодарности Предстои ми операция. Вероятно във вторник. Не е необходимо да събирате пари. Моля очевидците да разкажат, за поука на другите. Още веднъж Благодаря.

Автор:  amestaff [ Вто Сеп 25, 2018 10:30 am ]
Заглавие:  Re: Падане на старта на Витоша

Здравейте, в същия ден (събота, 22.09) аз още един колега се качихме с лифта за втори полет на Витоша, към 15 30 вече бяхме на старта и бързичко се приготвихме, вятърът беше слаб, като челото отстъпваше идеалната посока от време на време с отклонения встрани (ИСИ и ЗСЗ). На старта имаше няколко пилота и три тандема с пасажерите, които започнаха да се подготвят.

Аз бях напълно готов и закачен за излитане когато видях пилот в червено- жълта NOVA да разтичва малко по диагонал в посока ИСИ като ми направи впечатление, че крилотото му сякаш няма достатъчно скорост, но след това крилото се е понапълнило и пилотът по думите на други очевидци дори е седнал в сбруята ... последното, което аз видях беше сякаш доста здраво спиране на крилото, последвано от отпускане, в следствие на което крилото се "изстреля" напред и повлече пилота някъде надолу под старта :shock:

Веднага след него изтичаха двама тандемни пилоти - Иван Калибацев и Пламен Тодоров (синът на Батмана), както и Румен - един от пасажерите на третия тандем...
Аз и Пламен Делчев се разкачихме бързо и зарязахме екипировките си на старта...тръгнахме надолу, като виждахме общо взето само тичащите момчета надолу по улея, но не и пострадалия, нито неговото крило ... по-надолу вече видяхме, че са го достигнали някъде на малко повече от половината от разстоянието между старта и катерачния обект -скалата на Комините. Спряхме за минута и с се опитахме да звъннем на 112 или директно на ПСС - аз осъзнах, че телефонът ми е закачен на кокпита, един турист и Пламен започнаха да звънят отдолу чухме, че вече съобщават за инцидента... от катерачния обект също се чуха гласове, които питаха дали да звънят и дали всичко е наред...
Слязох надолу - теренът е доста стръмен, което предполага и при търкалянето си надолу пилотът да е набрал доста скорост надолу... пристигнах на мястото и видях, че пилотът е Владо, който бегло познавах отпреди това. На пръв поглед впечатление правеха очедивидната тежка фрактура на десния крак и леките драскотини по ръцете и лицето, това, че е контактен, но в лек шок.
Момчетата на място се бяха погрижили да осигурят що-годе стабилна позиция на пострадалия, което никак не беше лесна задача предвид сериозния наклон. Последваха още няколко обаждания до и от ПСС директно и чрез 112, след което се разбрахме с двамата тандемни пилоти да се качат нагоре, тъй като не са сами, а ние с пасажера от третия останахме с пострадалия – Владо… говорихме му, стараехме се да не го изпуснем надолу, спирайки го и осигурявайки му опора…

Първите спасителите дойдоха някъде на 35-тата минута, което е добре, нищо че на Витоша има няколко поста реакцията им беше доста бърза, предвид трудния терен и факта, че трябваше да се достигне до пострадалия пеш... Спасителите идваха по двама и извършиха обезопасяване на пострадалия, шиниране на крака, преглед на общото му състояние и тн.. сглобиха носилка, която обезопасиха, разполагаха с матрак, дефибрилатор, апарати за следене на жизнените показатели, бяха заредени с медикаменти, фолио, кислородна маска му поставиха също…
Акцията протече не особено леко, на помощ се притече и един от катерачите, който се оказа ПСС-ар от Благоевградския отряд… обезопасена свалиха носилката към Комина, тъй като нагоре щеше да е по-рисковано, носили са на ръце до бай Кръстьо, където ги е чакала линейка, за която предварително бяха се обадили.
Аз и Румен (пасажера) пакетирахме екипировката на пострадалия, взех раницата на гръб и започнахме да драпаме нагоре по затревения и хлъзгав склон… благополучно пристигнахме на старта, където ни чакаха и други пилоти, които скатаваха, поради промяна в посоката на вятъра… прегледахме с Пламен Делчев екипировката на Владо (пострадалия), почистихме я от клони , пакетирахме я в раницата и една наглед крехка дама (жената на Пламен) я взе и пренесе до колата… слязохме надолу и около 19 30 ч видяхме на Бай Кръстьо тръгващата линейка и групата спасители, с които разменихме няколко усмивки и се поздравихме и които ми върнаха една от дрехите, с които завивахме Владо.

Спасителите споделиха, че Владо е бил доста адекватен и голям пич :)
Общо взето история със щастлив край :)

Писах дълго, с цел всеки сам да направи своите изводи от случката на този тъй популярен старт – Комините, аз направих своите:
• Площадката на старта е достатъчно голяма и е добре да хвърляме по-често по един поглед на поведението на крилото преди да излетим;
• Аз лично често ходя да летя сам – в този случай, ако Владо беше сам, определено щеше да му е по-трудно;
• По каската на Владо имаше следи от удари – според мен носенето качествена каска е повече от задължително;
• Темата за личните принадлежности в сбруята е обсъждана неведнъж, тръгвайки да се притичаме на помощ също трябва да сме екипирани с необходимото – аз имах дрехи, каска и нож , но не взех телефон, вода, въже…

Солидарността е на ниво в нашата планина, спасителите са адекватни, във форма и умело боравят с това, което разполагат (темата за хеликоптерното е дискутирана многократно), за нас остава да сме дисциплинирани и отговорни- към своята безопасност, тази на околните и тези които биха ни се притекли на помощ ... ;)

Поздрави и успешно възстановяване на Владо!

Автор:  byVlado [ Сря Окт 03, 2018 11:15 am ]
Заглавие:  Re: Падане на старта на Витоша

Искам да Ви кажа, че за предпочитане е да си малък здрав пич отколкото голям строшен пич.

Ето какво си спомням аз и грешките които допуснах:
На старта бях малко преди 15.30 ч. При пристигането ми вятърът духаше от СИ, беше между слаб и среден (около 3 м./с), така задържа 3-4 минути. Междувременно излетя тандем на СИ (мисля че беше Весо Мена), 2-3 крила летяха на височината на старта и малко по-високо по посока на Камен дел. Позиционирах се да излета на СИ, като слязох сравнително ниско – някъде под половината на старта, така че да застана челно срещу вятърът.
Докато се приготвях вятърът отслабна и започна да се мени от СЗ до СИ.
ТАКА СЕ ОКАЗАХ ПРИ СЛАБ ВЯТЪР, С МАЛКО МЯСТО ЗА РАЗТИЧВАНЕ И КРИВА ПОСОКА.
Трябваше да променя позицията си, но не го направих. Крилото ми излиза лесно и знаех, че с 2-3 крачки ще е над главата ми. Очаквах, че на височината на крилото вятърът ще е малко по-силен и че е възможно отнасяне на дясно (И), знаех, че вероятно ще има нужда от корекция и си мислех, че и с това мога да се справя.

Така в един момент стартирах –гръбен старт, две крачки назад крилото излезе, обръщане (тук е възможно малко да съм се забавил) още две крачки и усетих, че крилото поема. Както и очаквах започна да ме отнася в дясно –корекция и вече летях.
ЛЕТЯХ С МАЛКА СКОРОСТ И НИСКО, ПРИ КОРЕКЦИЯТА ЗАГУБИХ ВИСОЧИНА.
Така поради това, че не осигурих добра скорост на крилото и поради наложилата се корекция летях бавно на около 30 см. над терена. Тогава дойдоха храстите.
ХРАСТИТЕ – кой не ги е облизвал?(Неусетно те стават по-високи.)
Първите храсти някак ги преодолях, но това не можеше да се нарече леко облизване – нямах височина. Следваха втори и трети ред храсти. Тук теренът става стръмен, летенето по-скоро прилича на падане, а аз несръчно се опитвах да балансирам между това крилото да не клъвне при преодоляването на храстите и да не загубя скорост. След третия ред храсти успях да хвърля поглед през рамо, видях крилото изостанало назад над храсталаците. Мина ми мисълта, че не трябва да му позволявам да клъвне и че трябва да се групирам за удар със земята.
Не знам какво съм направил – НЯМАМ СПОМЕН. (В болницата разбрах, че докторите правят разлика между загуба на съзнание и моментна загуба на памет).

В един момент се освестих. Първото което помня, че усетих е че около мен има хора, 4-5 човека , първо някак си усещаш присъствието на хора после виждаш– познати физиономии, имена не мога да вържа. Това ми даде много кураж. Никаква болка. Огледах се – първото което видях е счупения ми крак. Размърдах се леко и постепенно разбрах, че всичко друго е здраво. И тук направих нова грешка – бях страшно жаден и поисках вода. Дадоха ми. НЕ ПИЙТЕ ВОДА В ПОДОБНА СИТУАЦИЯ ДОКАТО НЕ СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ НЯМАТЕ ВЪТРЕШНИ РАЗКЪСВАНИЯ. Слава богу аз нямах. Събитията след това се въртят бързо в паметта ми – Момчетата ме бяха закрепили на склона, някой застана под мен и със здравия си крак стъпих на неговия. Приказваха ми. Дойдоха ПСС-рите – млади момчета, 7-8 човека добре оборудвани и знаеха какво правят. Провериха ме за други наранявания, шинираха крака, дадоха кислород, поставиха ме на носилка, като вързаха една примка до здравия ми крак така, че да мога да стъпвам в нея и да не се смъквам. Осигуриха носилката с въже първите стотина метра и след това ме понесоха към Бай Кръстьо. Към 19 без 15 бяхме на шосето –чакаше линейка. ПСС-рите през цялото време активно контактуваха с мен, ободряваха ме. Мисля, че момчетата се измъчиха.

Разбира се ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА Е ОЩЕ ПО-КОШМАРНА. Много неща не помня. В началото съм бил неориентиран и в шок. Повтарял съм едни и същи въпроси многократно. Чувствах се смазан.

Много хора ми оказаха помощ и ми помогнаха както по време на инцидента така и след това.
Благодарности…
Благодарности…
Благодарности…
Помагайте си! Няма малка помощ!
Летете безопасно!
Бъдете малки здрави пичове и пичк…!

Автор:  Dim [ Сря Окт 10, 2018 8:09 pm ]
Заглавие:  Re: Падане на старта на Витоша

Владо,
Чак днес разбрах за случката от Мишо и Боян. Желая ти от сърце бързо оздравяване. Ти си бил винаги позитивен и оптимист, и с тази трудност ще се справиш! Надявам се да те видим скоро в отлично здраве. Ако се нуждаеш от нещо, пиши.
Поздрави,
Митко

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/