Leonardo | ФОТО
Дата и час: Сря Ное 21, 2018 5:26 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Счупена китка на Витановци
МнениеПубликувано на: Пон Окт 08, 2018 4:37 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Авг 12, 2016 4:15 pm
Мнения: 7
Местоположение: София
Име: Валери Михайлов
Случката е от преди месец. По конкретно 09.09.2018. 17:15ч.
Казвам се Валери, новобранец съм в летенето и го практикувам от едва 3г. летя с жълта MacPara II, която е чиста единица. За миналата година съм направил 30-тина часа, тази пак там някъде до преди случката, общо взето уикенд пилот.
Та във връзка с това може преценката и описанието които ще дам да не са напълно коректни, тъй като са базирани на малък опит.
Във въпросния ден бях на старта на Витановци в ранния следобед, около 14ч. прогнозата беше за 4-5м/с, но беше поне 7-8м/с. На старта бяхме аз и приятелката ми а долу в ниското имаше 3-4 човека от ПараУчилището.
Извадих крилото с ясната идея, че е твърде силно и няма да летя, а ще кайтвам малко и ще си поиграя, за да имам опит и в по силно време. След около час се отегчих и прибрах такъмите. Седнахме да се радваме на гледката и го ударихме на пикник.
Та така до 17ч. когато леко поотслабна, пак се екипирах и малко покайтвах. Реших че нещата са по кротки и стабилни от преди 2 часа. Крилото беше стабилно над главата ми и реших да излетя! Натиснах на коланите и за половин крачка бях във въздуха, леко и мазно.
От тук започнаха проблемите! Много рязко ме пое и изтреля на горе. За 4-5 сек бях на 15-20м.
И на база наблюденията ми от последните 3-4 часа, за страскащо силен и поривист вятър, от това че крилото ми е бавна единица, се шашнах и взех да взимам грешни решения!
Първото беше, че без спийд няма да пробия и е жизнено важно да го настъпя ( а по-късно си разсъждавах, че може би не е било толкова наложително, все пак ме изтреля на горе, а не на зад!). Работата е там, че не винаги е лесно да хвана с крак стремето на спийда, което виси под сбруята ми. Опитах 5-6 път и не успяхда го закача, тогава хванах управленията с лява ръка и с дясната се наведох да го хвана, за да го закача на обувката си.
Това ми отне твърде много време, а за капак натоварих десния колан и крилото взе да влиза в десен завой. Така и не хванах стремето с крак. Вече имах друг проблем: Завивах на дясно по посока на вятъра, без да имам достатъчно височина за обратен завой и за да кацна далеч на зад от ротора в безопасната зона. Тук дойде
Второто ми грешно решение: Като нямам височина да я потърся в дерето зад старта! Много тъпо! Набих се в ротора. Добре че крилото е единичка, дебело и стабилно, та трудно се мачка. Пък и все съм си с него, та съм му посвикнал. Но ротора си е ротор, намачкаха ме няколко колапса, ту от едната старна ту от другата. После успях да укротя един старничен мах зада не се замажа в склона, а когато се опита да ме залюлее отново вече бях на 3 метра над храсталаците и набързо реших, че ми е време да кацам. Навъртях на китките управленията веднъж-дваж (беше паника, не помня колко точно) и рязко ги издърпах до край на долу. Сринах крилото и тупнах по задник, на трева и храсти.
Сбруята ми е добра и с дебели протектори. Излезе ми въздуха, но след 20-30 сек. нормализирах дишането.
Реших, че всичко е ОК, докато не опитах да стана подпирайки се на ръка! Не успях! Адски болеше! Когато съм сринал крилото ръцете ми са били ниско долу, а може би и по инстинкт съм посегнал да се подпра на земята. За това и лекарите го наричат "типична травма", така хората чупели китки, когато се пързалят зимата в поледицата, опитвайки да се подпрат на земята.
За мой голям късмет на място пристигна човек когото не познавах до този ден казва се Лъчезар!
Той ми каза че било редно първо да полежа 10-тина минути, което и направих, а после ми събра крилото и го занесе до колата. А ние с приятелката ми се натоварихме и тръгнахме към Пирогов!
Още веднъж, ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА ЛЪЧЕЗАР!
Та изводите ми от случката:
1) Паниката е най-лошото състоянние на ума! Или както ми казваха в казармата: "Никое природно бедствие, не е убило повече хора от страха!"
2) Че спийда трябва да е в позиция винаги лесно достъпна за стъпалата. И че може би ако е недостъпен, не е повод за паника.
3) Може би кацане по вятъря е за предпочитане от влизане в ротора......може би!
4) При твърди кацания крайниците да са прибрани по плътно до тялото.
Дано съм полезен, и на други за да не повтарят грешките ми!
И ако имате други забележки, моля да ги споделите, защото най-глупавото което мога да направя сега, след като така и иначе вече пострадах е да не си извадя нужните и полезни изводи и да съм преживял това напразно!

_________________
Новобранец!
Mac Para (Muss II)


Върнете се в началото
  Профил    +12 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов