така става когато телевизора и видеото си разменят функциите
плюса винаги е положителен колкото и да го няма минуса

Дълги години Жоро от Пловдив (тоя дето прави хубави татуировки) си мечтаел за едни парапланериски ръкавици. Били скъпи. Доста скъпи за парапланериски ръкавици. Мечтаел. Мечтаел и след няколко години стиснал зъби и си ги купил.
И днес, в този хубав за Войнягово ден, се издигнал нависоко и на 2000 метра над Хисаря, докато надявал любимите си ръкавици, случаен порив на вятърa отнесъл едната. Веднага посегнал да я последва със спирала, но бързо разбрал невъзможната дилема на всеки изпускал нещо от въздуха - как хем да го догониш със спирала, хем погледа и разума ти да са в кондиция за да видиш къде ще падне, ако не успееш със спиралата. Успял все пак да снима с телефона зоната на падане, но естествено в последният момент не успял да види точното място на падане ръкавичката.
За щастие, Тигъра Цецо от Златица, който някога също е губил ръкавица, се удавил до Хисаря и вървейки си по един черен път на влизане в града видял изгубената ръкавичка. Погледнал дали вътре няма малка мишчица гризана, но видял само етикета на ръкавицата, на който било написано "Георги" и телефонният му номер. Звъннал, но Жоро по това време бил някъде към Чирпан. Написал в групата на парабезделницте за своето откритие и така сърцето на Жоро се стоплило от добрата новина, превъзмогнал студа под базата и долетял до Хасково.
Сега всички се чудим, това късмет ли е или поличба?
Да са живи и здрави Жоровците и ние покрай тях

Ники написал си го много елегантно и живописно, Благодаря! Жив и здрав.

летящите чинии вече не отвличат толко много хора, вече предпочитат чертежи

https://youtu.be/4usUy2QLjRc

Преди много години в покрайнините на с.Марково.
Реем 5-6 крила по Калоян по залез носени от подминаващия фронт.
Две деца - момченце и момиченце излезли от крайните къщи и гледат към небето. Момчето с грейнал поглед въздиша: "Ех, Пилоти!". Момиченцето нацупва устенца: "А, мама им вика Дебили..."
(подслушано от жена ми)