В парапланеризма има достатъчно примери за жени, които побързват да станат майки след сериозен инцидент или близо до такъв, след като истински замирише на риск. У повечето жени, майчинският инстинкт се проявява превантивно и за тях е ненормално да се правят опасни неща. Само дето обществото и медиите внушават колко е лесно и достъпно. 70% от тандемните ни пасажери са жени, но 90% от учениците ни са мъже. В училището ни регулярно идват двойки да карат курс по парапланеризъм, да летят заедно, да сплотят връзката си. Прегръщали са ме с благодарност, когато съм казвал на момичето да не се насилва заради приятелят си, че по-добре първо да се реализира в живота като майка… Е, има и такива дето са ме убивали с поглед заради лошите вести.
Въпроса за риска при жените е доста просторен и се отнася не само за летенето и екстремните спортове, а за всякакви човешки дейности.
Например, в областта на човешките отношения жените не умеят да блъфират. Те просто играят на сигурно и не могат да си позволят да загубят, за разлика от мъжа, който заради своята сила и свобода може по-леко да понесе загубата. Същото така, жените не обичат да изричат истината и назовават нещата директно, защото заставането зад някаква истина или идея, носи тежки ангажименти, които майката не може да си позволи. Затова и жените ги няма много в научни, религиозни, приключенски, спортни и прочие каузи, които искат твърде много отдаване, риск и саможертва. Все пак женската мистика е мощен вдъхновител и двигател в областта на изкуството и не само.
Така идва следващият въпрос – трябва ли обществото и в частност мъжете да компенсират жените за естественото им ограничение спрямо риска?
В миналото, когато се е налагало мъжете да са мъже, а жените – жени, обществото е компенсирало жените с това да ги освободи от военна служба. Една жена може да роди 5-10 деца, а един мъж да зачене стотици, затова тя е много по-ценна стока, а той по-лесно може да бъде пожертван в една война. Войнственият социализъм набързо обяви мъжете и жените за равни, защото жените бяха войниците от резерва за голямата война срещу империализма и капитализма. От една страна, тази изкуствена еманципация поуби естествените процеси и отношения, доведе до разводи и демографски срив, но от друга страна подготви жените и донякъде мъжете за бъдещето. За едно глобално общество, където примитивните войни ще бъдат заменени с широк спектър от преки и подмолни отношения. С борби не между нациите, а между държавата и индивида и всички ония дето крещят да ги зачитат. Tribalizing society. Welcome to the ZOO
И отново на въпроса, кво да ги правим жените в летенето? Ами просто да ги обичаме и да им се радваме, въпреки капризите им, като розата в Малкият принц. Да се държим с тях като равни, въпреки че не сме (по отношение на риска). Всъщност самата идея за равенство е тъпа човешка измислица и я няма никъде в природата. Равенство, предполага сравняване, а всяко сравняване води или до възгордяване или до огорчение и токсична завист. Затова акцента не трябва да са състезанията и километрите, а знанията, красотата и природата. И така, галантните мъже неусетно може да се изкачат на следващото еволюционно стъпало.
Когато обучавам мъже, дори да са на 60, аз често виждам момчето в тях. Уж пораснало, а все щури игри и скъпи играчки са му в главата. От друга страна, завиждам на жените как с тялото и душата си могат да създадат нов живот, друго човешко същество. И именно това ги спасява от чумата на съвремието – инфантилизма. Майчинството е възможност да си тръгнете тихо от центъра на вселената. Да гледате отстрани по-мъдро. Да се радвате на „успехите“ на другите. Не спирайте да летите и мечтаете, но бъдете отговорни към живота. Без излишна завист и смъртоносна драма. С въображение, ум и душа, полета има безкрай измерения. Благодаря, че ви има!