SkyNomad http://forum.skynomad.net/ |
|
Закъснели мисли около номинациите на Окрилен http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=7&t=10400 |
Страница 1 от 1 |
Автор: | gerganailieva [ Сря Ное 20, 2019 7:59 pm ] |
Заглавие: | Закъснели мисли около номинациите на Окрилен |
Пропуснала съм да се изкажа навреме и ще го направя сега, просто така, заради нещата, в които вярвам и съм открила, без претенции за истина, това е моя истина, която споделям, защото смятам, че ще е важна за Някои. Виждам, че в номинациите за Окрилен е участвала Цвети, която аз не познавам лично, но чета за нея -номинирана е, че е станала майка и продължава да е ентусиазирана и да лети -това не й пречи и да подкрепим с такава номинация видиш ли Летящите майки... Темата ми е болна затова кънтя по нея... Аз лично, цял живот съм се опитвала да покажа, че видиш ли, това че си жена не ти пречи по никакъв начин.... и след толкова много години ще кажа -ОБАЧЕ ПРЕЧИ ...НЕИСТОВО И СМЪРТОНОСНО за всякакви Дългосрочни Подвизи...да, може да имаш своите Велики моменти...дори много от тях, да си по-дръзка, по-луда, по-смела, по-силна от всеки мъж, който познаваш, но ако речеш истински да се отдадеш на Женската си природа и да решиш да родиш и гледаш деца, да се грижиш за тях и тяхното благоденствие, автоматично ти се пуска програма за Грижа за потомството и ставащ страхлив, предпазлив и ти-не знаеш-кой в ролята на майка.Инстинктът да се грижиш за децата си е по-мощен от всичко, което си си представяла. Разбира се може да продължиш да правиш някои неща полекичка, по -мъничко, да се самозалъгваш, че нещата не са се променили. Понякога просто си казваш -не сега, по-нататък. Или тотално забравяш за тях. Енергията ти изтича в тотално друга посока. И вече нямаш за Другото. Предполагам има изключения, няма да ги коментирам, аз ги пиша за Неизключенията -мнозинството-за всички жени, дето мечтаят за приключения и рисковани подвизи и ги правят, докато не се решат да се впуснат в Приключението майка. Просто Природа. Инстинкт. Не е твоя грешка. Не е моя грешка ... Не Е И ГРЕШКА. |
Автор: | niki [ Чет Ное 21, 2019 7:06 am ] |
Заглавие: | Re: Закъснели мисли около номинациите на Окрилен |
В парапланеризма има достатъчно примери за жени, които побързват да станат майки след сериозен инцидент или близо до такъв, след като истински замирише на риск. У повечето жени, майчинският инстинкт се проявява превантивно и за тях е ненормално да се правят опасни неща. Само дето обществото и медиите внушават колко е лесно и достъпно. 70% от тандемните ни пасажери са жени, но 90% от учениците ни са мъже. В училището ни регулярно идват двойки да карат курс по парапланеризъм, да летят заедно, да сплотят връзката си. Прегръщали са ме с благодарност, когато съм казвал на момичето да не се насилва заради приятелят си, че по-добре първо да се реализира в живота като майка… Е, има и такива дето са ме убивали с поглед заради лошите вести. Въпроса за риска при жените е доста просторен и се отнася не само за летенето и екстремните спортове, а за всякакви човешки дейности. Например, в областта на човешките отношения жените не умеят да блъфират. Те просто играят на сигурно и не могат да си позволят да загубят, за разлика от мъжа, който заради своята сила и свобода може по-леко да понесе загубата. Същото така, жените не обичат да изричат истината и назовават нещата директно, защото заставането зад някаква истина или идея, носи тежки ангажименти, които майката не може да си позволи. Затова и жените ги няма много в научни, религиозни, приключенски, спортни и прочие каузи, които искат твърде много отдаване, риск и саможертва. Все пак женската мистика е мощен вдъхновител и двигател в областта на изкуството и не само. Така идва следващият въпрос – трябва ли обществото и в частност мъжете да компенсират жените за естественото им ограничение спрямо риска? В миналото, когато се е налагало мъжете да са мъже, а жените – жени, обществото е компенсирало жените с това да ги освободи от военна служба. Една жена може да роди 5-10 деца, а един мъж да зачене стотици, затова тя е много по-ценна стока, а той по-лесно може да бъде пожертван в една война. Войнственият социализъм набързо обяви мъжете и жените за равни, защото жените бяха войниците от резерва за голямата война срещу империализма и капитализма. От една страна, тази изкуствена еманципация поуби естествените процеси и отношения, доведе до разводи и демографски срив, но от друга страна подготви жените и донякъде мъжете за бъдещето. За едно глобално общество, където примитивните войни ще бъдат заменени с широк спектър от преки и подмолни отношения. С борби не между нациите, а между държавата и индивида и всички ония дето крещят да ги зачитат. Tribalizing society. Welcome to the ZOO И отново на въпроса, кво да ги правим жените в летенето? Ами просто да ги обичаме и да им се радваме, въпреки капризите им, като розата в Малкият принц. Да се държим с тях като равни, въпреки че не сме (по отношение на риска). Всъщност самата идея за равенство е тъпа човешка измислица и я няма никъде в природата. Равенство, предполага сравняване, а всяко сравняване води или до възгордяване или до огорчение и токсична завист. Затова акцента не трябва да са състезанията и километрите, а знанията, красотата и природата. И така, галантните мъже неусетно може да се изкачат на следващото еволюционно стъпало. Когато обучавам мъже, дори да са на 60, аз често виждам момчето в тях. Уж пораснало, а все щури игри и скъпи играчки са му в главата. От друга страна, завиждам на жените как с тялото и душата си могат да създадат нов живот, друго човешко същество. И именно това ги спасява от чумата на съвремието – инфантилизма. Майчинството е възможност да си тръгнете тихо от центъра на вселената. Да гледате отстрани по-мъдро. Да се радвате на „успехите“ на другите. Не спирайте да летите и мечтаете, но бъдете отговорни към живота. Без излишна завист и смъртоносна драма. С въображение, ум и душа, полета има безкрай измерения. Благодаря, че ви има! |
Автор: | Иван Матеев [ Пет Ное 22, 2019 3:29 am ] |
Заглавие: | Re: Закъснели мисли около номинациите на Окрилен |
Според мен не би трябвало да има толкова директна връзка между склонността към поемане на риск и доброто представяне в летенето. От краткия ми стаж като парапланерист съм забелязал, че в дните, когато съм се представял най-добре съм бил най-спокоен по време на полета и не съм имал или никакви или много малко рискови ситуации във въздуха. Също така съм забелязал, че в случаите, когато аз не съм посмял да излетя, защото ме е страх е имало жени с опит горе-долу равен на моя, които са излитали и не ги е било страх. На Охрид две такива излитания завършиха със аварийно кацане във водата и аварийно кацане на ограничено място с условия за ротор. На Сопот съм виждал пресичания на деретата с височина, с която едвам се достига следващото ребро. Моите наблюдения са, че смелостта на жените в летенето може да бъде дори по-голяма, отколкото би трябвало. В случаите, когато аз съм се оказвал в неприятна ситуация във въздуха това не е било вследствие на смело поемане на риск, а е било поради незнание и недооценяване на атмосферата, в която летя. Според мен познаването на атмосферата е първостепенния фактор, който определя риска за даден полет и също така резултата, измерен в километри. Голяма част от пилотите преди да решат дали и къде ще летят започват кореспонденции във Фейсбук. Много пилоти избират място и условия за летене не според тяхната лична преценка, а според преценката на някой, когото смятат за авторитет. И според мен разликите мъж/жена проличават именно тук: един мъж е склонен да прекара много повече време, ровейки в сухи и скучни сайтове или литература на тема метеорология, да се самоусъвършенства и да има самочувствието след това да вярва на собствените си преценки на базата на това, което е видял, прочел и разбрал. Жените трябва да повярват, че техните мозъци могат да бъдат също толкова производителни колкото мъжките стига да подходят с подобаващото желание, упорство, концентрация и постоянство към дадения проблем. Въпреки, че говорят, че са равни на мъжете много жени инстинктивно си казват: "Аз съм жена, това не е за мен!" или "Аз не се справих с даден проблем, защото съм жена и не съм длъжна да бъда добра в това." Подобно явление се получава и в шофирането. Преди години много често ходехме с колегите ми до Австрия на обучение и винаги ми е правило впечатление, че там няма разлика в стила на шофиране между мъже и жени. Жените настъпват газта точно колкото мъжете и в същото време са точно толкова адекватни на пътя. За сметка на това в София всеки ден виждаме какви ли не изпълнения от жени зад волана, много от които млади и красиви, в разцвета на силите си. Да се върна на летенето: дори и в България имаме жени, които могат да летят на много високо ниво и останалите жени просто трябва ако искат да бъдат успешни пилоти да подхождат със същото желание, постоянство и сериозно отношение, а не да хленчат, че са жени и заради това не им се получава. Желая безопасен и успешен сезон 2020 на всички летящи, без значение мъже или жени. |
Автор: | gerganailieva [ Пет Ное 22, 2019 6:11 am ] |
Заглавие: | Re: Закъснели мисли около номинациите на Окрилен |
О, аз лично смятам, че една Жена, ако реши да използва Женската си Енергия за летене или друго ще постигне неща, които биха били недостъпни за много мъже. Една жена много по-добре може да влезе в Потока и да се задържи там, да твори на това ниво...но само ако избере това ...и мисля, че имаме прекрасни примери....моята теза е, че Енергия за потомство и Енергия за Творчество в Света са трудно съвместими...поне за мен.. имаме и много примери за Отговорни татковци, които сменят отношението си към летенето си, когато им се появят дечица....така, че може би не е толкова рязко деленето на Мъже и Жени, а по-скоро -в какво избираме да влагаме енергията си... |
Автор: | niki [ Пет Ное 22, 2019 11:09 pm ] |
Заглавие: | Re: Закъснели мисли около номинациите на Окрилен |
Иван Матеев написа: Според мен не би трябвало да има толкова директна връзка между склонността към поемане на риск и доброто представяне в летенето. От краткия ми стаж като парапланерист съм забелязал, че в дните, когато съм се представял най-добре съм бил най-спокоен по време на полета и не съм имал или никакви или много малко рискови ситуации във въздуха. Има щедри дни със спокойни условия, който дават големи полети с малко риск. И обратното. Летенето ни изпилва мозъците в посока ефективност, така че въпроса е "оползотворих ли това, което ми бе дадено по най-добрият начин?".Тази година направих хубави полети, не толкова защото повиших нивото на риск, колкото заради свободата която имах (предните години, докато строях Гнездото не смеех да пускам надалече и гледах да съм на обекта преди края на работния ден да видя какво са го сътворили строителите). Пак се получи парадокса, че свобода се дава на свободните. Това с риска е доста дълга тема. Примера ти за шофьорките в Австрия показва разликата между реалният риск и образа на риска, който си изграждаме в главата. Шофирането се е превърнало в нужда и покрай рутината австрийките са престанали да мислят за риска, въпреки че той си е там и си иска своето. Подобно е при "професионалните" парапланеристи, за разлика от по-рядко летящите уикенд пилоти. Тъй като темата се завърта около въпроса за жените в летенето, то по-точно е да се говори за ролята на страха, а не толкова за риска. Това за страха и то е една дъълга тема. Естествено е да имаш повече страхове, когато си отговорен за друго същество, още повече дете. Когато станах баща почнах да летя по-предпазливо, но предполагам че при жените е в пъти повече страх от това или онова. Например, жените много повече се вълнуват и са по-взискателни по въпроса за любовта. Защото ако не сполучат в тая насока, трябва да си гледат и обичат детето цял живот, дори и в него да виждат бащата, който вече са намразили. В същата ситуация на мъжа му е много по-лесно - той просто отива да лети gerganailieva написа: О, аз лично смятам, че една Жена, ако реши да използва Женската си Енергия за летене или друго ще постигне неща, които биха били недостъпни за много мъже. Една жена много по-добре може да влезе в Потока и да се задържи там, да твори на това ниво... Не съм съгласен. Според мен идеалният пилот е нещо средно между мъжа и жената. Освен техническите въпроси, на учениците им разправям за това какво отношение трябва да имат към летенето и в частност като обработват термика. За пеперудата и питбула: Търсиш термика. Трябва да си чувствителен като пеперуда. Да усещаш всеки порив на вятъра. Всеки поток. Всяко трепване. И ето - намираш я. Захапи я като питбул. Не я изпускай. Върти. Стискай здраво. Хоп. Изчезна. Пак стани пеперуда. Почувствай потока. Добре. Ето го. Дръж. Захапи здраво като питбул. Ррррр.... Така, трябва хем да си чувствителен като пеперуда, хем агресивен като питбул и да можеш с лекота да превключваш произволно от едното в другото състояние по всяко време. Това съчетание на мъжкото и женското начало е едно от красивите хармонии в парапланеризма. Само да не ме обвините, че ви подготвям за джендър идеологията на бъдещето
|
Автор: | gerganailieva [ Съб Ное 23, 2019 10:19 am ] |
Заглавие: | Re: Закъснели мисли около номинациите на Окрилен |
https://www.youtube.com/watch?v=2EVI7wIV7tk |
Автор: | Marv [ Съб Ное 23, 2019 11:21 am ] |
Заглавие: | Re: Закъснели мисли около номинациите на Окрилен |
niki написа: Според мен идеалният пилот е нещо средно между мъжа и жената. Да добавя и аз от гл т на чистия пърформънс нещото между мъж и жена трябва да е 105кг с тънки ръце, тесни рамена и малка глава |
Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |