Само веднъж да кацна на нормално място..... и никога повече... …Two Times in a Row
Никога повече – Какво? Калин... Рила... Много, много Рила.... Някъде в далечната 2019... Октомври... Някои бързо излетяха от стандартния Калинов старт....други почнахме да се чудим и маем - решихме да излетим от другия старт, след язовира, че нещо вятъра ..., че нещо пориви..., че нещо криво.... Та една голяма група -Търсачи на По-Добрия Старт, вятър и условия, Калинени, закрачи да ги търси… Вървяхме, вървяхме... Другият Старт...разпънахме....зачакахме...нещо и тук вятъра не беше както трябва, нещо криво, нещо поривисто...Някой се опита да излети...разби се в едни скали...стана, отупа се...стреснат много... Гледащите го, размислихме.... и ... се впуснахме нататък да търсим Още По-Добрия старт ... Група, подгонени парапланеристи с изкормена екипировка, настъпващи, прескачащи и провиращи се между камъни и скали и скалички... падащи, ставащи, задъхани...и без дъх.... ....Слънцето тежко започна да напомня, че е късна есен ....
По-голямата група се раздели на единици и двоици, всеки препънато и настървено движещ се със сетни сили, в търсене на - Своя Личен Рилски Старт. Бях с пилота, който беше Разтърсен от Скалите, останал без сили и дъх....Питах се, дали беше ранен и неосъзнат...дали нямаше да се срине още преди да излети, изобщо.... дали можеше да излети и какво точно щях да правя, ако... Излетя.... аз продължих още, с моите си сили, колкото ми бяха останали - и намерих Моят си Личен Рилски Старт... Наоколо нямаше никой, тихо...скали и клек ...напечени....цветя и бръмчене...и благи пориви... Ах, това усещане при излитане.... ....Спасена от земния гърч да ходиш, да се влачиш.... .... Нещо ме чукна, запя вариото - силно, мощно, красиво.... Нагоре, нагоре, нагоре...тази песен.... Спира ти ума, спира ти дъха...високо, високо....още по-високо....ах, тази сладка песен.... ....Рила от високо ....ще мина по Дългия път да й се насладя.....
Песента на вариото внезапно спря и се превърна във зловещ истеричен вой.....по моята логика, не би трябвало да се случи – хубави облаци, изискано рилско било..всичко си имаше... Вой....безмилостен, нестихващ.... Видях под мен приближаващата безкрайна гора.... ... имаше и самотна полянка в средата на това рилско море.... „Мога да кацна дори, много съм добра на малки полянки и борове“ успявам да мисля, „добре, ама после....после...без обхват, ще скитам цяла нощ в гори тирилейски ли...или ще чакам спасители на бора....?! .... Страшно Неуютно, Студено, Недружелюбно...Враждебно, Смразяващо.... Не искам да кацам тук, моля те, моля те, моля те, Боже, Вселено, Който- и- да- си, Моля те, моля те, Моля те, никога повече няма да правя такива неща, моля те, моля те, моля те... ПОЛЯНКАТА ИЛИ БОР...кой бор?!!! Моля те, моля те, Взирах се да видя чудото....или бора.... Първо ми се стори, че усетих....едва доловима топла въдишка... Чух ли я? Нежна и силно накъсана.... Ще я хвана....ще я хвана...ето я... И следващата....съвсем мъничко ми трябва...моля те, моля те, моля те.... ....само да стигна до нормално място за кацане. Тялото ми се схаща от напрежение, изпънато като странен струнен инструмент... да чува и усеща...да прихваща...топлите въздишки на планината.... И още една ....още една.... Никога повече, само... Леко над върховете.... Отроган ли е това? Ето я нормалната кацалка.... Спасена съм, благодаря, благодаря, благодаря.... .... И ... Вариото изведнъж запя отново, мощно, силно....неустоимо... Отново съм горе, високо, високо, мога да стигна къде ли не... .... И отново върхове на борове.... И отново се моля, само този път... Моля те, моля те, моля те, Да стигна до нормално място за кацане.... И никога повече.... Кацнах... на нормално място за кацане..една огромна поляна....до някаква бяла постройка....мъж и жена, радостно ми махаха отдолу....посрещат ме с думите „Много е хубава тази църквичка, влизали ли сте.....влезте задължително“ Благодарих им. Влязох. И благодарих. Много пъти. Екстазно. Купих си иконка. На следващия ден, отидох на работа както обикновенно. ...
След това си спомням, че продължих да летя от Стандартни стартове и кацах на Стандартни кацалки... ... нещо не беше същото... ...някъде нещо се случи.... някъде в Рила.... Дори не забелязах веднага....просто хората почнаха да ме питат, защо не летя. И се сещам, че дори и на сън вече не летя, от много време.... ...само нося крилото си, вървя ли вървя и не спирам да си търся Старта...
|