Как бих могъл да забравя директен стоп от Горна Оряховица за София или от Казанлък да ме вземе един съсед, живущ в блока под мен или да останеш в нищото в един часа през нощта на двадесет километра от Нова Загора или пък в мразовита декемврийска неделя, късно следобед да се опитваш да се докопаш от Враца до София с раница, в която спокойно би могъл да се събереш. А един юлски ден, след като пихме Спрайт със Ники в Казанлък на връщане първо ме качи една жена на средна възраст, коятъо беше за Габрово и от Казанлък до Шипка разбрах всичките и семейни проблеми, за кого се е омъжила дъщеря и, в какво жилище живял сина и и се сетих, че ще се връщам в Казанлък хаха. Ама Господ ме наказа и после ме качи една Шкода Европа с ремарке пълно със шлака или каквото там се използвало за тухлите. 7 часа до Самоводене, защото пътуваше за някакво село до Русе
. Атрофията прегряваше през 300метра, а на горе в баира онзи караше с 20 през цялото време. И още и още. Ей, много забавно 
. Автостопа не бих могъл да го сравня с нищо друго. Страхотно е .
или... знам ли - Жоро-павето? 