Като кацнах онзи ден 18.05.08 благополучно в края на деня на поляната на Сопот. И като казах на Даниел какво ми се е случило, и че случайно съм записал филмче. и той вика .. "дай да видим. Чува ли се как псуваш?" ... Е да, ама аз не псувам.

Вие как комуникирате с крилото когато сте в ситуация? Да знаете за други по експресивни пилоти? Разкажете.

ti kaji kak kacna ot severnata strana i izletiq pak na ug q kaji togava kakvi psuvni bqxa ???

Ами кво да кажа,
обикновено по обяд след продължително низходящо последвано от заход за кацане към кацалката,си псувам бая яко.
Не искам ,но някак си от вътре ми идва.Явно човек като израстне в такава среда

Абе все още сме си българи с нашия си манталитет и са малко хората които не псуват.Лично аз уважавам много крилата си и когато сум псувал е било отправено към времето и условията.Към крилата си се однасям някак си по иначе дори го целувам по някога като ме натисне сантименталност. Особено крилото с което направих първите си полети.АДВАНС ЕПСИЛОН 1

Последно се хванах да псувам снощи като свалях височина в ротора зад източния старт в шумен
На всяко по-значимо разклащане отправям по едно молитствено "Пу, даеба!" и всичко се нормализира

И друг път съм се хващал като в последния момент ме фрасне някой балон и ми обърка разчета да използвам точно тия вълшебни думички...

Когато падах преди месец в ротора точно пред старта на Брестовица, хората на старта казаха, че здраво съм псувал, докато борех крилото. Изядох два, или три 50% колапса и една фронталка. Падах 30-40м и се измъкнах на косъм. Задника ми мина през една драка на 50 см от земята.
Та чак на старта се чувало как здраво благославям крилото, макар че то не беше виновно, а подкрилното устройство, което взе такова решение, да се набута там.

Владич, в тази ситуация има една много подходяща фраза - "Да се е.а в главата глупава!"