В средата на юни направих едно пътешествие из Турция с моята Хонда Африка Туйн. Доста парапланеристи карат мотори и се надявам че ще им бъде интересно да прочетат дневника на приключенията ми и да разгледат снимките.
Приятно четене тук:
http://vladi.unixsol.org/turcia2008/

Много як пътепис Владич Супер пътешествие си направил... Респект дедо Владо

Владич,ти си един щастлив човек!!!

Безспорно си щаслив де и аз да имах толкова свободно време..........

Браво!И дневника е хубав,и снимките!!
Мечтая и аз някой ден да поема...но на север

По-интересен е разсказа на Владича на живо, но и това ме кефи!

Супер пътешествие си направил Владич. 4005 км за осем дни не се минават всеки ден! Най ме изкефи как са ви поканили комшийте в Ерзурум. Дааа...за съжаление това може да се случи вече само при тях, но не и у нас...или при византийците

не знам какъв опит имаш с византийците Ванчо ... не съвсем не всички са гадни ...

последния ден на Драмското съзтезание се удавих зад едно село Ксиропотаму. кацам си аз на един черен път зад селото и започвам да сгъвам на пътя че имаше гадни храсти отстрани. аха бях сгънал и минава една малка джипка с мъж и две момиченца. Спряха. Нито един общ език .освен този на жестовете и няколко думи Евхаристо, Охи и Не от моя страна. Криво ляво се разбрахме да ме свалят до селото, както разбрах. сгънах бързо и се метнах на джипката. Явно бях разбрал грешно защото спряхме пред една къща и човека свали децата, даде нареждания. и се качи отново в джипката. Остави ме пред HQ в Петруса и дори една бира не пожела да го почерпя. Усмихна се на моето Евхаристо и потегли ... а аз чучнах да пия бира.

свястни хора има навсякъде. не слагайте всички в един кюп.

Първият път, когато кацнах край това село Ксиротопотаму по никакъв начин не можех да прочета табелата му. Тогава участвах в състезанието и трябваше да се обадя, къде съм за да ме приберат. Попитах на английски един възрастен човек "Кое е това село?", а той попита "От къде си?" Казах му- "От България". Тогава той ми отговори на чист български език -" Това село се казва Ксиротопотаму, но българското му име е Козле".

Браво Владич! Напълни ми душата с пътеписа и снимките. И е истина че красивото в живота и добрите хора са навсякъде, само трябва да умеем да ги видим.
Пожелавам ти още много "полети на душата" било то с мотор или парапланер.
Респект!