Миналата седмица си направих една разходка из планината. Беше красиво. За първи път ясно видях Врачанската планина и Ком. Рила, Пирин, Родопи, Средна Гора и Витоша не ги споменавам.
Та около връх Амбарица видях диви кози. В началото любопитно ме съзерцаваха, но като разпознаха че вървя към тях го удариха на един бяг, дето нямаше стигане.
На връщане минавах по една заснежена поляна. Изведнъж на поляната гледам едно мишле. Явно е изпълзяло от някаква дупка и всячески се опитваше да избяга от мен. Ама може ли да се сравняват ситните стъпчици с тези на дългокрак човек. А и нямаше къде да се скрие. Наоколо бе бяло, бяло и пак бяло.
Стигнах мишката на около метър и зачаках да видя какво ще направи.
И за моя изненада мишката се втурна към мене и ми се скри около единственото тъмнеещо се на снега наоколо - моите обувки.
Чак си помислих да не ми влезе в гащите
Като си размърдах единия крак тя се смуши около другия
...
Накрая я оставих сама сред бялото ...

По National Geographic веднъж даваха лъв, който беше сгащил една мангуста на открито по същия начин. Като видя, че няма къде да се скрие и не може да избяга, мангустата се обърна срещу него и премина в атака! Това не беше типичното "поведение на жертва", с което лъвът е свикнал и той се стъписа... не знаеше как да реагира и започна да отстъпва... В крайна сметка "безумната смелост" на мангустата или по-скоро отказът и да приеме "поведението на жертва" спаси живота и.

Вчера летяхме на хубавото склонче до арката на Беклемето и поне едно време затънах долу търсейки откъсване на термика отпред. Чух пронизителен писък и като се огледах видях че идва от една сърна с малко криеща се в клека по склона. Явно се е уплашила от голямата хищна птица наречена парапланер... Интересно бе че часове преди това реяхме над мястото и още че на няколко стотин метра имаше крави с кучета. Досега си мислех че сърните бягат, а те можели и да се скатават.