Ибрахим се замисли. Всъщност майсторството не е умение на вършиш нещо. Голямото умение не е свързано само с разбиране и сръчност. Може да си развил умения и сръчност в едно нещо, но това не означава, че ще си сръчен в друго нещо или във всичко. Майсторството е нещо друго. При майсторството самият човек е майстор и той върши всичко с майсторство. И няма в какво точно си постигнал майсторство, важното е, че веднъж си станал майстор. Майсторството означава отношение към света, а не постигане на някакво умение. Ето, Хасан ага беше майстор. Той може би е станал майстор, като цял живот е правил кафе. А може би беше станал майстор с нещо друго. Ибрахим не знаеше. Това, че досега познаваше само тази част от Хасан ага, която правеше кафета, това, че кафеджията в живота си най-много беше правил кафе, нищо не означаваше. Тогава Ибрахим проумя, че всъщност има душата и нагласата на майстор и точно затова той щеше да го обръсне като майстор, защото майсторството е отношение, а не умение. И беше сигурен, че дори за пръв път да хване ятаган в ръка, старият турчин щеше да има отношение към оръжието и за часове може да стане майстор. И ако трябва, понеже е стар, слаб и гърбав, ще създаде някаква нова техника, но той ще стане майстор на ятагана, защото е майстор въобще.