А така.и каква стана тя нашата? Оказва се че 1+1=3 защото трябва да имаме едно на ум.Значи плащаме си една застраховка и после се налага момчетата да тичат и да търсят банка, за да помогнат кой с каквото може, защото видите ли оказва се, че сиренето е с пари...Ми... ОК давайте да видим очеизвадното.......Кое ще предпочетете-кинти в кеш или едно много добро обещание за кинти в кеш? Въпроса няма нужда от отговор.В магазина срещу обещание няма да ви дадaт нищо...Такава горе долу е ситуациата и при юнаците от ПСС-Планинска Спасителна Служба....Отварям скоба за да споделя че тези хора са изключителни професионалисти и благодарение на тях много хора са живи и здрави.
Така де ако недай си боже се наложи да дойдат да ви свалят от някое дърво кое мислите ще ги стимулира повече: размахването на застрахователната Ви полица или едни парици кешавица......Истината е ,че и ТЕ са хора като нас..имат семейства които трябва да хранят.
Сега, за да разберете тенденцията на моите мисли ще пиша бавно и до колкото мога смислено.
Факт е че парите са основния стимул.
Факт е че Ние нямаме доверие към нашите застрахователи.
Факт е че не искаме да плащаме и да получаваме в замяна едно много добро обещание.
Има още много неоспорими факти но тези ми стигат за да предложа следното:
Щом не ни харесват или устройват нашите застрахователи ми дайте да си спретнем
НАША застрахователна такава....нищо помпозно или мутренско....просто един фонд в който НИЕ да си внасяме годишната такса, и когато се окичим на някоя топола и/или срещнем със замах планетата-да не се налага да разоряваме семействата си, за да ни окажат нужната помощ!
Четейки форума виждам как смело всички псуваме и недоволстваме но никой не дава никаква/дори абсурдна/идея как да станат нещата.Затова продължавам да пиша и Ви моля :
”Оставете мама на мира тя не е виновна, че станах инженер а не икономист.”
Предлагам следното:
Учредяване на: ” Фонд за взаимопомощ”
Събиране на годишна вноска която се определя от няколко фактора, а именно:
1-ва година 100% Цифрата ще я измислят запознатите-нещо безкрайно разумно обаче!!!
Ако не се е налагало да се харчат пари за въпросния субект 2-та година вноската става 75% после 50 и ако на 5-та година гражданинът не е създавал никакви ядове дори и 25% от годишната вноска/така е по цивилизованите страни, а ние сме или поне ни харесва да си мислим че сме именно такава/
Обаче!!!!!Ако другарят летящ не се е окичил никъде за последните 3 годиники но крилото му е на 100г. то това отново се взима под внимание и вноската му отново скача защото вече е определено рисков фактор.....Същото да важи за всички със стара екипировка...
Когато се събере излишък.парите да отиват за потдържане на стартове или състезания или каквото и да е свързано със спорта ни така че Всички да им се радваме
За какво е целия този въртел? Аз мисля така:
Искам да летя. Зная/убеден съм,/че ако недай си Боже се размажа нейде-това мигновенно обрича семейството ми на сериозни трудности. Зная че евенуално някакъв период от време няма да мога да печеля пари и ще ги поставя в незавидно положение....Затова бих си плащал всяка година и ще летя доста по-спокоен, за да не се набутвам обаче със 100% сума за застраховката, когато си купувам следващото крило, ще предпочета да дам малко повече парички за по-ново крило и няма да го мисля отколкото за застраховката...хем по скъпа хем издухан дюшек....това мисля ще накара повечето от нас да се замислим къде ще налеем парици още в началото и така ще престанат да се продават разни негодни и опасни крила......
Този „Фонд” трябва да се създаде от БНАК-Български Национален Аероклуб, за да не започнат да се дърлят всичките клубове кой по го може и кой е по прав....Нали знаете как го могат това!!!!
Горе долу в този ред ми идват умуванията.......тук сме доста народ и мисля има достатъчно по-умни от мен хора с помоща на който нещата може и да станат !!
Пишейки всичкото това писание жената ме изненада с 2 начина сами да си го сложим......и за съжаление мисля е права , но не знам какво е противодействието..затова Вие ще помагате......
Държащия кинтите на фонда може да си бие шута нейде по Таджикистан и ние ще цункаме Пинко!!!!
Същия този фондодържател може да се разбере с мен и да инсценираме злополука и после да си дленем по едни кинти са ваша сметка-мерси
Убеден съм че има начини различни от линчуване и саморазправа но не знам кой е..а законният с адвокати и закони..ми не, не мисля......
Всъщност ако установим че някой се е нагушил с нашите кинти има много елегантен и баш по нашенски начин:Пускаме го от Сопот при 12м/с гръбен със стара издухана 1-чка и после продаваме клипа на извратените американци и пак сме в кириза!

Сега за да не си помислите че добрия лирически герой е избягал от друга приказка,Ви оставям да го мислите..самопоединично

Ники,ако всичкото това писание по някакъв начин е обидило някого или е в разрез с добрия разумен тон на форума,моля изтрий го със страшна сила.Благодаря

Идеята е наистина добра, преди време имаше подобно предложение във форума, но до резултат не се стигна. Не съм песимист, но мисля че и сега няна да се получи.
Причините зя това са няколко:
1во Някой трябва да се ангажира и да отдели от времето си, а повечето пилоти са доста заети с работата си, от която изкарват кинтии за да могат в свободното си време да летят.
2ро Сигурно ще се намери някой (няколко) желаещи да се заемат с нелеката задача и отговорност, НО останалиге няа да им се доверят(народопсихология и травма от прехода нанесена от политиците)
Преди време Жилата беше измислил нещо много практично, а имено правеше застраховки Г.О като вместо да взема полагащата му се печалба, беше решил да я задвля като фонд злополука или нещо от този род. Не знам акво се поолучи в крайна сметка, но мосля че възползвалите се броят на пръсти, като при този случай получаваш насреща нещо което така и таа трябва да направиш !!!
Та за това съм малко скептичен, иначе съм 100% за и бих предпочел да ме огри Парапшанерист и да духне за Бразилия и да се сцепи от летене, отколкото някой дебел мазен мутраген, дето ще профука кинтите за к..ви

Хубава идея.
Дори може да се обвърже с уменията/стажа на пилота. И с уменията да преценя условията за летене. Ама това са толкова условности... Ще рипна аз на някой баир и ще дойде някой да ми се изрепчи че не било за мен... Маамустара, много съм чуствителен на категоричен тон. Може да си е прав човека, ама като се изкаже като последна инстанция и паля веднага.
Аз иначе съм отворен за съвети. Ама ако някой ми каже че не става, аз ще питам защо, и ако на него не му се обяснява (пък си е прав) става сложно. Нито ще може да ме спре, нито да ми обясни и остава само да се моли всичко да мине нормално.

Иначе аз много се съмнявам, че някой ще е злонамерен. Но подхода към човек, когато трябва нещо да му се "вкара в главата" не е по силите на всеки, колкото и да е знаещ и можещ. В последно време наблюдавам чисто човешки проблеми - комуникация, Его и пр. Излиза, че много малко хора са наясно как комуникират. Отплеснах се.

Но не виждам на каква правна основа може да се постави. Иначе - на юнашко доверие...

Кой ще е този на който да се доверя? Този, който при инцидент няма да "отчете" нова екипировка на хайван със стара такава (напр)
Ако има 2-3 скъпи инцидента и за четвъртия няма да има.

Нормално е тази застраховка да е скъпа. Щото риска е голям. Новите пилоти (с малко стаж) са най рискови. Другите рискови са тези, които сами се пъхат между шамарите, макар и опитни.
Това в крайна сметка е сериозен риск, който поемаме (аз тепърва ще поемам) за ... кеф.
От друга страна, що за живот ще е ако няма кеф. Отделно че живота се оценя най-добре когато се докосва до смъртта, до риска. Затова оцелелите от екстремните спортове са "друга мая хора". Преди подобни хора са били бойци, сега са в рисковите спортове.

Още една гледна точка. Хем търсим риска, хем искаме да се застраховаме. Това е сериозно противоречие, което излиза скъпо за "изглаждане". За мен въпроса е ясен: или сме наясно с риска да се потрошим и да ни се зачисли една специална количка, в която да ти мине живота и сме готови да платим тази цена; или забравяме за летенето. Не е лесно да се приеме това, но колкото и да е малък шанса, той е там. И трябва да сме наясно с това. Не да ни е страх, а да сме наясно.

За да има една добра застрховка, според мен тя ще струва колкото едно оборудване за към пет години. Което разхвърляно по месеци не е кой знае колко, но все пак може да се окаже проблем за доста от летящите. Отделно, че няма подобен застраховател.

Изобщо, въпроса със застраховката е много проблемен.

_________________
Живота бил смъртоносна болест предавана по полов път. (Най-добрата "застраховка" е да не сме се раждали. Тогава и само тогава нищо не може да ни се случи.)

Ето един красноречив пример как мисълта убива действието.
Нужен е само един неанонимен доброволец да се нагърби с тази мисия следващите поне 5 години; да обяснява търпеливо на всеки заядливец; да е честен; да е силен и да не се подава на правокации.
Намерете доброволеца и после всичко друго е възможно.

Така е Ники, направо изключих възможността някой да се наеме да прави това за години наред. Наверно защото съдя по себе си - аз не бих издържал. Много търпение (към заядливците) се изисква за това - "голямо сърце".
Но ги има такива хора.