Моя нов приятел
Днес усещах че не е ден за работа.След няколко провалени излета без да се нахвърча до насита ,бях изпаднал в пълна абстиненция.Работата ми не спореше защото съзнанието ми беше останало там-в облаците!Нервно гледах нагоре начумереното небе,и се успокоявах че не става…за летене,така се самозаблуждавах че да успея с всичката си воля да свърша работата която бях решил.Прогнозата я помня на изуст….от моя метеорологичен сайт…до обед запад силен…14.00 почва да пада на подходяща скорост за летене…18.00 вече ще е слабо……Наближава 14.00 питам колегата дали има нещо за вършене ,а утре да отработваме…съгласи се.14.30 вече съм на брега на Дунава,за да преценя силата и скоростта на вятъра.Разстоянието до моето място в Румъния е около 25 км .и очаквам че и там положението ще е същото.Силните пориви и надвисналите черни облаци ме карат бързо да изтрезнея.Вадя стари овлажнени семки от колата ,и започвам нервно да ги чопля….. .В главата ми трескаво се борят две мисли да ходя или не.Силите са изравнени….като борци са се вкопчили една в друга.Пъшкат ..напъват…….в далечината виждам признаци на дъжд…и отсъждам….не става …няма да се лети днес… .
Прибирам се в къщи малкия с жена ми лягат за следобедна дрямка…и аз пак усещам ще моите палави мисли пак се боричкат….Чукам на компа моя сайт…и ми излиза тъпо съобщение :сървъра е претоварен ,опитайте след малко…..цъкам….цъкам …и ми излиза друго по грозно съобщение: вашето аи пи е блокирано,ако имате претенции се свържете с нас.Ужас.Поглеждам през прозореца ….вятъра ми се стори че е утихнал,и черните облаци се разпадат.Ясно казах си-тръгвам…. След вчерашната разходка до старта с един приятел,и нелетенето ми заслепяваха здравия разум.
На КПП-то един мазен румънски полицай се натика в пикапа ми и започна да рови ….в голямата анархия-Колата ми прилича по скоро на самоходен буклуджйиски контеинер с воланВъжета.работни дрехи…..кофи…инсрументи…..даже и работните ми кубинки прегледа-явно не беше гнуслив,и бе готов на всичко да изпълни служебния си дълг.С мазните си ръце посегна да бръкне в раницата с парапланера ми,и аз го спрях.Отворих му я .погледна важно и ми даде документите.Ядосах му се защото ми губеше ценно време-за летене….Пътя е много лош….дупки ,павета….обикновенно карам бавно.с 40-50…но нямаше време за губене….газ…преминах на румънската система на каране с 100-120….колата почти не докосваше пътя.И тя летеше ….За нула време бях брега на езерото БУДЖАК .Бърз поглед на обстановката и решавам –ще се лети….Скачам бързо в старя червен гащеризон ,целия в кръпки,и помнещ геройски подвизи и търкаляне по поляните,и очукани кубинки с надпис полиция.Като понечих да обуя едната усетих че има нещо в нея-чифт черни чорапи.
Хвърлих ги на седалката ,само щяха да ме забавят.Грабнах огромната раница с екипировката и на бегом отидох на поляната за излитане.Извадих всичко .Крило,каска,и новата ми збруя.Вятъра беше много обещаващ,даже леко силен на моменти,но нищо притеснително….трескаво закачих всичко ,леко пристегна х коланите…..вклчих уредите и зачаках жи пи еса да намери спътниците.Проверих системата за ускорение която в комплект с жи пи еса ще са ми единственото спасение от силен вятър. Зад мен бяха безкрайни лозя и не бих допуснал да се наложи да кацам в тях,издухан от силния вятър.Прекрачих степенката на спиид системата,за да ми е по лесно да я натисна в случаи на нужда ,и дръпнах А коланите.Огромното крило се стрелна назад,и усетих цялата му тяга с всичките ми 31 квадратни метра.Две крачки …и бях в въздуха…Вариото запя..пи..пи..пи….любимата си песен и започнах да набирам височина…в съзнанието ми изплува песента „Земля в илюминаторе“и се наместих комфортно ,в полу легнало положение ,и за пореден път доволно констатирах че новата ми сбруя е по удобна от старатаЛетях към далечния край на баира….бряг на езеро,около 50 метра денивилация,дълъг около 500 метра,зад мен далекопровод,път,с дървета от двете страни,и отзад лозя…
След десетина минути с изненада установих че се летя изненадващо бързо,спрямо земята и че се повтаря кошмарния сценарии от вчера.Вятъра за мои ужас…след като вей неспирно цял ден ще вземе пак да спре минути след като съм излетял….не може да бъде……..си казах…..и кацнах с огромно нежелание,неприемайки съдбата си….
В далечината забелязах че езерото почернява,ясен признак че се къдри от приближаващия вятър…има шанс…си казах.След няколко минути пустия вятър усили и захвърчах доволно и безгрижно като огромна шарена пеперуда.Под мен се бяха събрали няколко човека от преминаващо коли и ме снимаха.Удостоих ги с едно „нарок“помахах им и им прелетях на няколко метра над главите им…и започнах да им правя разни номерца….В един момент се осъзнах че шоуто е за публиката…а евентуалните счупени кости са си само за мен, и се стегнах.След около час плацикане във въздуха наближи един огромен облак,заплашващ да засенчи околността….и да промени перфектната обстановка…естествено не в моя ползаБеше тъмен и висок може би хиляди метри с един странен израстък….като ръка свита в среден пръст…многозначително сочещ към мен Закри доброто слънце ,възцари мрак и сянка…..вятъра взе да намаля и се приготвих да кацам.Бях направил около час два във въздуха и смятах мисията за изпълнена…когато слънчев лъч надежда озари езерото.Голямото зло беше сразено…огромна дупка зейна в средата му . Както свети Георги бастисал ламята…така и доброто пак победи ,и се възцари светлина и вятърПак бях в играта…
Писнало ми беше вече да летя над сушата и се насочих към водата…набирах височина …и навлизах стотина метра навътре в езерото,естествено там я губех,защото няма поддръжка,и като се изравнявах с нивото на старта се връщах отново на сушата за заредя височина.
Погледнах към жи пи еса –летя на 112 метра височина….тогава се сетих че в суматохата не съм си взел телефона …и е лоша поличба да има такова число на уреда мии да нямам телефон…
Два резки завоя коригираха числото…вече беше 110 и не събуждаше някакви странни асоциации за спешни телефони
Тогава го видях …Новия ми приятел….с когото ще летим….харесахме се от пръв поглед….и се любувахме един на друг.Малко соколче на другия край на баира,отидох при него….казах му –Здравей колега-той поклати глава и ме последва.Летяхме рамо до рамо ,и имах странното чувство че ме приема като равен…и ми правеше номерца.За моя изненада можеше да лети много бавно….толкова бавно че можеше да ми се срине огромния ми шарен чаршаф и да загазя….след малко ускоряваше и ми беше трудно да го следвам…Летеше на моменти на няколко метра до мен ….оглеждах се в него…. като в огледало…моето друго аз…..приказвах му….ти си моя ангел пазител…ти си моето синьо ангелче…..ще летим с теб –до вечността…и никога няма да ме предадеш….никога…..
…….бяхме перфектния тандем….човек и птица…..
наближаваше 19.30…..
Слънцето залязваше…Вятъра отслабна…и силната ръка ме пусна нежно на поляната….
Моя ангел-малкото соколче отлетя на майната си,без да се обърне назад, без да подаде ръка на своя нов приятел -човека…..
…остави ме да скитам по лошата земя,и запази висините за себе се
-предател ,казах аз,и тъжно кацнах...
Не те обичам вече…
Върви си…
Птичи грип да те повали дано…..викнах аз след него….изпълнен с злоба и завист…
Сгънах всичко ,и 20.00 доволен се прибрах в нас. Бях най-щастрливия човек на света.