Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 11:59 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: За жената на парапланериста
МнениеПубликувано на: Сря Мар 12, 2014 9:07 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Апр 29, 2010 9:54 pm
Мнения: 203
Местоположение: София
Милите дами които са напуснали мъжа си парапланерист с мотива че все го няма и вместо да си седи в къщи при семейството нашия лети сред облаците. Са се преебали много. По простата причина че докато мистъра си фърка тя може да:

- да си вижда с приятелки
- да си почива вкъщи
- да гледа женски предавания по телевизията
- да иде на козметик, масаж, спа
- да си иде на шопинг

и никой да не и виси на главата. И така нашата щастливо разделила се дама си взима за партньор някой мен който си няма хоби. Дори не е пияница. И по-лошото седи и на главата през цялото време когато не е на работа. Чак тогава жената осъзнава своята грешка. Ама вече е късно.

П.П. тук поздравявам моята жена която ми купи ново крило. По нейно решение, без дори да съм искал такова. Каза избери си крило аз ще ти го купя. Така и стана. Ако се замотам вкъщи и почна да и лазя по нервите, ме изритва с думите: я отвай да летиш.

П.П. успешен сезон на всички, пазете си кокалите от контузии.


Върнете се в началото
  Профил    +13 / -0 
 
 Заглавие: Re: За жената на парапланериста
МнениеПубликувано на: Сря Мар 12, 2014 10:06 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Юни 15, 2005 2:45 pm
Мнения: 535
Местоположение: Ямбол/Бургас
Име: Александър Рунев
ЕЙЙЙЙЙЙЙ, не си спал като си избирал...

Преди време бях пуснал това:
Александър написа:
ТЯ се събуди. Очакваше тази нощ от две, може би три години.Стана, погледна навън. Cветофарите спокойно мигаха, а жълтата им светлина озаряваше нощнитa улица. Часът беше малко след четири.
ТЯ отиде в стаята в която ТОЙ прилежно си беше прибрал крилото. Откопча раницата и внимателно извади парапланера .С влажните си ръце взе ножицата от чекмеджето, в което предната вечер я беше сложила преди да си легне. Започна да реже.
Този момент се бе появил за първи път в нейното съзнание преди години, когато ТОЙ бе предпочел да отиде да лети, вместо да посетят заедно нейните родителите за уикенда. От тогава този момент винаги изплуваше когато ТОЙ грабваше раницата.
Платът на парапланера се потдаваше на безпощадното хруптене на ножицата. Разделяше се. Парчетата които оставаха имаха причудливи форми. Само вървите, загънати в крилото Я караха отвреме навреме да приложи по голямо усилие върху ножицата.
След десетина минути ТЯ спря. Разхвърли парчетата плат из стаята. На излизане се обърна и ги погледна. По нейните устни се прокрадна едва доуловима усмивка.
Отиде и си легна. Удололствието. Ах, с какво удоволствие и облекчение тя се отпусна в леглото и заспа...



Оставаха И още три часа живот... :twisted: :twisted: :twisted:

_________________
Александър Рунев
GIN Carrera+

Човек няма крила и по отношение на теглото му
към теглото на мускулите му е 72 пъти по слаб от птица...
Но аз мисля, че ще лети,
но не заради силата на мускулите му,
а заради силата на своя ум...
Н.Е. Жуковский


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов