Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 2:53 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 83 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Сря Май 05, 2004 10:21 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Помня още първия си полет
и този след него чак досега:
скок след скок и вик след вик...
стиснал пламъка за шията
гоня вятъра с камшик

....................

Става лошо когато звезда пада от небето
тогава по една птица загива в морето...
и по един парапланерист в полето...

.....................

Мирис на изгорял авиокеросин и самолетен грохот разкъсва небесвода!
Хуква вятъра по пистата подгонил песента на уморените птици....


...........................

Перо от птица да отбележа прочетените страници поставям
а после цяла нощ в съня ми долита като за помощ жален вик на птица...


...........................

Днес сутринта всички дървета цъфнаха някак отведнъж и птиците не можаха да намерят гнездата сив кипналата бяла пяна от цвят....

............................

Улисан разбрах че пролетта е дошла
едва когато моливът в ръката ми
като клонка дървестна се разлисти в ръката ми...

..............................

Някъде много отдавна,
някъде много много високо
май беше в небето над Сопот
заедно с въздуха който дишах
вдъхнах и птица,
която сега пърха и пее в гърдите ми

.................................

В градовете няма небе - има етажи.
В градовете няма земя - има асфалт.
И не свети луна - светят улични глобуси прашни.

............................................

Винаги когато видя птици
да разперват криле
разбирам че за песните
трябва небе...

...............................................

Мислех за този кон с крила
няма да иска ни овес и сено
ни обор и завивка.
Но той се оказа ненаситен
и хищен поиска живота ми
- целия ...
(в памет на Иво)

...............................................

И моят път сега препуска под краката ми,
а стъпките ми ги поглъщя пясъкът...
и аз назад не мога да се върна,
защото птиците са изкълвали хлябът

..................................................

Тази сутрин вятърът бе подпъхнал под вратата ми едно жълто листо...
- Първото писмо на есента ...

-----------------------------------

А сега на Карандила
в този забравен от лятото ден,
крилото е разперено и ....
както обикновенно страшно закъснявам за среща...
там горе един слънчев лъч ме чака




---------------------------
изпрати Радостин от Ямбол

_________________
www.nest.bg


Последна промяна niki на Сря Ное 01, 2006 7:16 pm, променена общо 6 пъти

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Малко поезия.
МнениеПубликувано на: Пет Май 07, 2004 6:13 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Нали сте слушали една песен на "Металика" - "Нищо не е от значение". Бих я перифразирал в" Нищо друго не е от значение"!

Нека духа.
Нека вее,
щом на изток просветлее.

Всичко лошо забрави!
Всичко земно зарежи!
Разпъни
и полети,
над села и равнини,
над поля и планини.

Вятър,термика, крило,
сбруя,
върхно облекло...
Варио,
висотомер,
каска точно по размер...

Нека духа,
нека вее,
щом на изток просветлее..
Ако роден си да летиш,
не издържаш да пълзиш!

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: are i az da se zapisha
МнениеПубликувано на: Вто Май 25, 2004 4:31 am 
Moже да си много бръз
и да тичаш пета в гъз
но на излитането цаката
е в точния ъгъл на атаката !


Oh, izkalchih si prastite dokato go napisha na kirilitza. Tova e edin ot rannite shediovri na moia skap priatel Petko Petkov, edin ot osnovatelite na deltaklub Vihar prez 1984 godina.Tova e po-validno za deltite , no vse pak e krasivo kato stihche....


Върнете се в началото
     +2 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Юли 02, 2005 6:07 pm 
„Научи ме да летя”-каза и потърси с красивите си очи лицето ми
.Извиваше глава нагоре, за да може да ме види-беше по-нисък от мен .И въпреки
това не ме изпускаше от поглед .Вървеше до мен ,спъваше се почти на
всяка крачка …,но сякаш това изобщо не го интересуваше .”Научи ме…да
летя!”-подръпна ме за ръкава и изхлипа: „Научи ме …!”..
Изведнъж нещо тупна сами до мен .Обърнах се.Най-накрая беше паднал
–лежеше проснат на земята.
„Що за идея да искаш да летиш?Какво ще кажеш ...да се научиш първо как
се върви?”
Беше разранил лицето си .Прахта беше полепнала по кръвта стичаща се в
едно от ъгълчетата на устните. ”Ела,ще ти помогна”-казах и протегнах
ръката си .Не я пое.Размаза лицето си, като прокара ръка ,уж да се почисти
.Изправи се и докато се усети се беше спънал още няколко пъти.

Продължихме.



Планината беше спокойна ,но небето –не.Искаше да вали ,но вятърът не му
позволяваше. Пътят стана по стръмен .Малки камъчета се затъркаляха
покрай нас . Хвана ме за ръката –страхуваше се да не падне.

Тогава ми хрумна нещо...
„Знаеш ли ,всяко нещо си има цена.Като гледам времето мисля, че ...”
„Ти какво ще искаш в замяна?”-прекъсна ме…
„Твоето търпение”-гледах го.Беше спокоен,но изражението му с нищо не ми
показваше ,че разбира за какво говоря.Не каза нищо . Просто продължи да
върви до мен.А може би размишляваше през цялото време, защото изведнъж
попита:
”За какво ти е моето търпение ?”
„За да те науча да летиш,ще ми е нужно … и твоето търпение. Да имам в
повече ,за всеки случай ” Усмихнах му се .
”Добре ,съгласен съм„ -и още повече се замисли .

Пътят пред нас ставаше все по–труден.На места храсталаците се губеха ,а
това правеше изкачването по – бавно и болезнено . Нямаше какво да
сграбчим, за да се издърпаме нагоре.Вятърът беше изгладил скалите. Подготвил
ги беше вероятно за снега , който на пролет щеше да се плъзне надолу,
за да открие върха на планината.
„Изморих се .Хайде да спрем ...за малко .”
„Отказваш ли се ?”-попитах.
„Не!!!Просто се изморих .Защо трябва да се качваме толкова нависоко?От
тук не може ли...да се опитам?А дали ще се
получи ?” -рече и очите му светнаха от нетърпение.
Пусна ръката ми и за първи път от както бяхме тръгнали, се обърна и
погледна назад.Гледката беше поразителна!Присви очи. Боляха го.Искаха да
обхванат всичко наведнъж а не можеха.
“Достатъчно високо е .Ти какво ще кажеш ...?”-зададе въпрос чийто
отговор не го интересуваше .
Разпери ръце …и крака.
“А сега ?”-приличаше на Х-казващ”влизането и излизането забранено”.
“Сега…всичко е в твои ръце “-рекох усмихвайки се.

За миг го изгубих от поглед ,но знаех къде се намира . Ехото ми каза
.Затичах се надолу по планината . Намерих го стенещ . Плачеше и не ме
чу,когато го попитах :“Добре ли си ?”Бавно , много бавно се опита да се
изправи.Този път не беше само драскотина.
“Защо не ми каза че няма да се получи ?Защо не ми каза,че тук не е
достатъчно високо?Защо???”-обвиняваше ме през сълзи.
Тогава … изведнъж разбра колко голяма щеше да бъде цената,която
трябваше да плати за да се научи да…
“Искам си търпението обратно!”-сега крещеше.Като побеснял.”Ти ме
измами!Нали ?!Ти това искаше да се случи...Искаше да се откажа!Искам си
търпението –СЕГА!”
Обърнах се и тръгнах обратно по пътя ,по който бяхме дошли .
“Сега пък накъде тръгна ?!”-ме попита ехото .
“Вече не ти трябвам.” Не се обърнах ,нямаше нужда .

Минаха години .Много години …И тогава един ден го видях – вървеше бавно
сякаш всичкото време на този свят беше негово.Той ме позна.Очите му
бяха все така красиви,но вече не се повдигаше на пръсти, за да види моите.
„Искам да те питам нещо “-рекох,загледан в лицето му –имаше изражение
на човек видял небесата .Очите му очакваха въпроса ми .
”Ние с теб май бяхме забравили нещо ,когато онзи ден искаше да те науча
да летиш .”
Направи гримаса сякаш търсеше в спомените си нещо , което на времето му
е убягвало .Но … не намери нищо …там.
“Крилете…” –опитах се да подскажа аз ,а на лицето му се изписа
най-прекрасната усмивка.
”Ти говориш смешно !Криле!? Не виждаш ли ...аз ходя !”

Беше се научил да лети ...


Върнете се в началото
     +1 / -0 
 
 Заглавие: Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
МнениеПубликувано на: Пон Сеп 26, 2005 12:13 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Напоследък пея на бебето една песен, която освен другото има и малко летателна насоченост :-)


Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО

Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в Сопот да се върна,
да се върна майка да прегърна.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Удивителната котка
МнениеПубликувано на: Чет Окт 12, 2006 9:20 am 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
УДИВИТЕЛНАТА КОТКА

/Д. Хармс, прев. М. Башева/


Последна промяна MaraY на Пон Яну 30, 2012 10:43 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: :)
МнениеПубликувано на: Чет Окт 12, 2006 5:55 pm 
4erni sivi tajni oblaci krai men sega letiat no ne 6te te plamaka da ugasiat plamak koito v men sega gori plamaka na vsi4kite zvezdi div plamak koito v moeto sarce sega gori plamaka ot tvoite o4i i daj ot kolumunibosi neka da vali ne nikoi toz plamak ne 6te da ugasi ... napisano za Geri udavni4eto ...........


Върнете се в началото
     +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: :)
МнениеПубликувано на: Чет Окт 12, 2006 7:47 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Апр 13, 2006 12:43 pm
Мнения: 162
Xvar4ilotooo написа:
4erni sivi tajni oblaci krai men sega letiat no ne 6te te plamaka da ugasiat plamak koito v men sega gori plamaka na vsi4kite zvezdi div plamak koito v moeto sarce sega gori plamaka ot tvoite o4i i daj ot kolumunibosi neka da vali ne nikoi toz plamak ne 6te da ugasi ... napisano za Geri udavni4eto ...........


Ех, Хвърчилакааа....



Черни, сиви, тъжни облаци край мен летят
но не ще те пламъка да угасят,
пламък, който в мен сега гори,
пламъкът на всичките звезди.

Див пламък, който в моето сърце сега гори
пламъкът от твоите очи,
и даже от кумулунимбоси нека да вали
не, никой тоз пламък не ще да угаси!

Написано за Гери-удавничето

_________________
Разстоянието от земята до небето е пет крачки, от които трудна е само първата!
Даниела Соколова /Дачи/


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: ,bnmn
МнениеПубликувано на: Чет Окт 12, 2006 10:31 pm 
gre6no be prevedeno razni okan4aniq porodeni ot edi kakvo si gre6kite sa tvoi ne moi ......... moliate nedei .......... ><)))


Върнете се в началото
     +0 / -0 
 
 Заглавие: zdfb
МнениеПубликувано на: Чет Окт 12, 2006 10:43 pm 
ei da4i s da4i smalka bukva ako o6te vednaj go napravi6 ne te pznavam................................ ............... predi da se opiota6 kakvoto ida bilo si pomisli i se posavetvai s mnogo lingvistici i 4ak togava se opitvai da redaktira6 ne6ta koito ne podlejat na ,,... ne si prava ne mi ...... izvinqvai .. no... DA4I nedeiiiiiiiii


Върнете се в началото
     +0 / -0 
 
 Заглавие: КАКВО БЕШЕ ТОВА?
МнениеПубликувано на: Пет Окт 13, 2006 1:36 am 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
КАКВО БЕШЕ ТОВА?

/Д. Хармс, прев. М. Башева/


Последна промяна MaraY на Пон Яну 30, 2012 10:43 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: STOPPING BY WOODS ON A SNOWY EVENING
МнениеПубликувано на: Сря Дек 20, 2006 2:39 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
STOPPING BY WOODS ON A SNOWY EVENING

Whose woods these are I think I know,
His house is in the village though;
He will not see me stopping here
To watch his woods fill up with snow.

My little horse must think it queer
To stop without a farmhouse near
Between the woods and frozen lake
The darkest evening of the year.

He gives his harness bells a shake
To ask if there is some mistake.
The only other sound’s the sweep
Of easy wind and downy flake.

The woods are lovely, dark and deep.
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

/ ROBERT FROST /


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Яну 12, 2007 8:14 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Юли 02, 2004 8:40 pm
Мнения: 99
Местоположение: София
Виждам поривът пристига,
тревата чинно се накланя.
Крилото трепва и се вдига.
Небето вече ме подканя.


И спор повеждам със Земята
и с гравитацията вечна.
Намирам термика в полята
и скоро базата ще срещна.

Обаче облакът тъмнее.
Ще стане скоро май критично.
Вариото спря да пее
и вече вие истерично.

Височината свалям спешно
в спирала с ъгъл произволен.
На гравитацията й е смешно:
“Тоз пък все е недоволен!”

Кацайки в житата руси,
сърцето още лудо бие.
Как сред толкоз кумулуси
моят баш ще преразвие?!?

***

Посветено на тези от нас, които не умеят да правят фигури.


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: ШУМЕНСКО КЕФЧЕ
МнениеПубликувано на: Пет Яну 12, 2007 11:16 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 12, 2006 12:00 pm
Мнения: 244
Местоположение: Шумен
ШУМЕНСКО КЕФЧЕ


Покрай Шумен вий минете, чохалчето погледнете.
Вятъра го засечете, на баира се качете.
Мигом разпънете и на бързо полетете.
Термиките завъртете,Шуменци ги догонете.
Горе в облачето бяло Докито се е завряло.
А зад него с пълна гас, Вальо гони го в захлас.
А пък Янко с пълен глас, плаши гаргите краи нас.
Виж на старта кво се случи Дидо в ротора забучи.
Хари мъжката застърга и във бора се намърда,
а пък Чочо се прицели, калника на Янко той умери!
Цецо Данчо наш разкача, а пък Бончо радстно подскача.
Митко лодката пристига и критиката той повдига.
Върти сучи и не спирай, просто яко се набирай,
с колабсче или пък срив, влез в базата и скиф.
Тук е цялата агитка от Варна или от Бургас ,
номера е да сте с нас.
При нас релефа е чудесен-меко казано кат песен.
И цебенца се намират, стига някои да не се насират.
Друсат, мачкат, смучат-дупе да е яко !!!!!!

_________________
www.shumen-xc.org Trafficant
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 15, 2007 4:16 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 20, 2004 11:02 am
Мнения: 871
Местоположение: София
Петър написа:
Виждам поривът пристига,
тревата чинно се накланя.
Крилото трепва и се вдига.
Небето вече ме подканя.


И спор повеждам със Земята
и с гравитацията вечна.
Намирам термика в полята
и скоро базата ще срещна.

Обаче облакът тъмнее.
Ще стане скоро май критично.
Вариото спря да пее
и вече вие истерично.

Височината свалям спешно
в спирала с ъгъл произволен.
На гравитацията й е смешно:
“Тоз пък все е недоволен!”

Кацайки в житата руси,
сърцето още лудо бие.
Как сред толкоз кумулуси
моят баш ще преразвие?!?

***


Хе-хее, браво бе, това наистина е много добро! :lol:

_________________
Има три прости правила за безопасно летене. За съжаление, никой досега не ги е открил ... ;-)


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 83 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов