Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 1:20 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 83 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Чет Юли 07, 2011 2:28 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
Roll along covered wagon, roll along ...


Последна промяна MaraY на Пон Яну 30, 2012 10:53 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Пон Юли 18, 2011 11:56 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Фев 05, 2011 3:02 pm
Мнения: 81
Местоположение: Алпите
Име: Ивайло Митев
Мечта и Момче

Върви момче, а слънчев лъч го гали
високо в небето една мечта го моли
очите черни към небето се обращат
и във дълбините си го те поглъщат

Едно момче очите черни и блестящи
над огърлица бели облаченца бдящи
към бескреиноста ги проследяват
ветровее в буйните коси запяват

Момче забързано взира се нагоре
още крачка две и дига се нагоре
слънчев лъч в сините очи блести
момче а до него една мечта лети

_________________
Крило: 777 - Rook2 S - Lilac....................................XContest - Ivko
Сбруя: Woody Valley GТО Light - S......................... Страницата на Клуба ни.


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Пон Авг 08, 2011 1:51 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Юли 05, 2005 8:18 am
Мнения: 153
Местоположение: Варна
Име: Радослав Савов
Хвърчащите хора
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров

_________________
Седењето го зголемува задникот
------------------------------
Радослав Савов


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Вто Авг 16, 2011 10:21 am 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 08, 2010 3:16 pm
Мнения: 277
Местоположение: София
Име: Боян Евстатиев
http://www.youtube.com/watch?v=-CyAQLKD-HM
...и песента по горния текст...

_________________
Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Пет Сеп 02, 2011 9:31 am 
Offline

Регистриран на: Пон Сеп 15, 2008 11:16 pm
Мнения: 99
Местоположение: София
Бъбрят си Нане и Вуте:
-Ей, грозно животно е тва - делтапланеро! - клати глава Вуте. - Пет пъти го пушках, докато пусне човеко!

_________________
//In a world without walls, who needs Windows ?!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Пет Сеп 16, 2011 1:28 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 30, 2008 11:38 am
Мнения: 38
Местоположение: Asenovgrad
Име: Гергана Толева
ГОРА


Нейното очарование е очарованието на живота. Неведомата й сила е във властното й обаяние на сурова и нежна майка, която ражда, кърми, която дава и ни закриля, вдъхновява и дарява.

Какво ли не е дала тя на хората! Списъкът на нейните благодати, който почва с въздуха и свършва с водата, е всеизвестен и безкраен, но на нейния празник не за тия благодати ми се иска да говорим: за въздуха, водата и дърветата, но за красотата и вълшебствата на "зеления мир", които не влизат в производствените планове и сметки, за нетленните й дарове, за нейните удивителни загадки.

Една загадка са например шумовете в гората... Представете си: лятна привечер в боров лес. Неми дървета, застинали в дрямка. Клони, потънали в мир. Листа, които отпочиват след душната жега. Изведнъж долавяш някакъв звън, наподобяващ на жужене. Бръмчене от тихи струни, звъннали над тебе като песен. Озърташ се - никъде никаква жива душица! Кой тогава произвежда дивната мелодия, която те опива? Откъде се носи тя? От тавана на гората ли се процежда хладен въздух или от земята се вдигат нагорещени вълни, уловени от мембраните на милионите иглици?

Озърташ се - напразно! Пеят струните невидими - галят те, потопяват те в чудната си песен и след малко ти забравяш - външни ли са тия струни или те са струните ти вътрешни, екнали в съзвучие с немите стволи и притихналите клони на бориките.

Залезе слънцето, стъмни се и звънтенето изчезне и до ушите ти долитат звуци нови, неочаквани, ту скърцане на зъби, като че някого бесят, ту задавени въздишки, като че се прощават бор с бор, като че бор с бор се люби, като че се дави бор с бор! Въздишките се сменят с драскане на нокти, драскането - със свистене, което замира постепенно, за да се превърне в стон.

Тъй звучи тихата гора и като го избива ту на жалба, ту на страхове и страсти, въвлича те в своите жалби, нагорещява те със своите страсти, вълнува те със своите драми и те прави съучастник!

Шумовете в гората наподобяват нейните светлосенки: дохождат неочаквано, менят се ежечасно и представляват също тъй една игра, само че не игра със звукове, а със светлини - непостоянна както шумовете и капризна, както е играта с тях. Светло и сянка - това е играта! Проснат се дългите сенки - завъртат се... Съберат се, съчетаят се и в сенчест полумрак, разстилат се в постеля на умиращия ден или се сгъстяват, за да превърнат гората в бездна от мастило. Сенките се движат заедно със слънцето - ту къси, ту върлинести, галят се с хладни езици, дебнат те или те подслушват, връхлетяват те като вампири или нежно те прегръщат като нимфи.

Гората е населена от сенки - свят от сенки неспокойни, мързеливи, жизнени, живи, откровени и потайни, смехотворни, застрашителни, играещи със слънцето на "жмичка". Те кръжат около дънерите на дърветата с вечния копнеж да бъдат освободени, забравили, че те не са дървета, а сенки на дърветата, че ако се отскубнат, в същия миг те ще бъдат унищожени и стопени.

Гората си играе не само на "черно и бяло". Окъпе ли я сутрешното слънце в пурпур, зеленината й се превръща в лилаво. Засипе ли я слънцето с жар - зеленината засивява като че извадена от пепел. Обърнат ли се уморените лъчи към залеза, ободреното зелено потъмнява, за да се превърне в синкавозелено, приготвено за "лягане".

Изгрява зеленото заедно с изгрева. Залязва заедно със залеза. Наедрява с часовете на деня, за да се стопи в синините на настъпващата вечер, след като те е окъпало със свежест, освежило те е с баграта си, подмладило те е със зелената си красота.

А миризмите на гората! Нейните аромати!

Вълшебна е възбудителната миризма на тръпчиво зелено, смесена с миризмата на земя, на мащерка, мента, борина, игличе, кокиче, минзухар, липа и люляк, с миризма на стари листа, на трева зелена и увяхнала, на камъни от слънцето напечени, на изпръхнала кора, на стопени снегове, преспи остарели... Слагайте, слагайте още... всъщност няма какво да слагате - помъчете се да помиришете и ще разберете не с разума, а със своя простосмъртен нос живота в един букет от горски аромати! Животът, който се ражда! Който се възражда! Който вика "сбогом" на света или празнува цветното си тържество! Животът, който се превръща в земя (листата, дето гният или са изгнили)! Земята, която се превръща в живот (соковете жизнени)... Животът в прилив, животът в отлив! Животът, който пулсира в миризми, осъществява се в аромати, за да ви покаже, за да ви подсети, че и вие сте частица от букета на всемира!

Всяка гънка на гората е живот! Той е не само в набъбналите стволи, в корените, сграбчили земята, във фукналите към небето клони, в листата, които пият с устицата си слънчевата светлина, за да я превърнат в скорбяла. Всичко е живот - накъдето се обърнете!

Жив е лишеят по клоните обвесен. Живи са ръждивите петна от спори по иглиците, заредени със стихията на някакво си бъдеще. Кората е скривалище на живи, листата - и зелените, и окапалите вече - гъмжат от невидимите хищници, бактерии, зверчета и зверове, производители на "хумус". Земята в гората - това е лабиринт от ходове и дупки, от скривалища потайни, населени със същества, съдбовно свързани с гората на живот и смърт. Гората е тяхната люлка - все едно дали са малки като мравката или могъщи като "баба меца", дали са крилати като орлите, или са като червеите пълзящи! Все едно: гората е техният всемир!

Помислене колко съдби в ръцете на гората! Колко драми в нейните предели! Какво съзвучие от противоречия! Разноликият живот кипи в люлката-гора на всяка стъпка - ту мирен, съзидателен, ту безмилостно ожесточен, героичен, ту кротък: понякога яростен, понякога нежно любовен, населен с мълчание, ревове и песни, с писъци на ужас, с възгласи на удоволствие.

... Горски свят на вълшебства и загадки, препълнен с музика и аромати, където философията е написана върху дървени скрижали със сиглите на короядите и подписана с ноктите на вятъра.

Николай Хайтов

_________________
Гергана Толева


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 18, 2011 9:26 am 
Offline

Регистриран на: Сря Окт 10, 2007 6:32 pm
Мнения: 35
Местоположение: Варна
Име: Стоян Георгиев
Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.

Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.

Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.

Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.

Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.

Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.

Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.

Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.

Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.

Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.

автор Валентин Йорданов


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Съб Дек 03, 2011 8:47 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
5 Nizza - Половина Меня
http://www.youtube.com/watch?v=DF5B4ipHmsI


холода
ни огонь ни вода
никуда
солнце по кругу идёт
половина меня
допоёт
половина меня...

голова
не моя голова
заново
мысли рождают слова
половина меня
допоёт
половина меня...

поделили пополам, обрили наголо
побелили потолок, а пола не было
свет или темно
все мы на одно

из тепла
первый день из стекла
это ты
я только наоборот
половина меня
допоёт
половина меня...
наяву
первый сон наяву
как меня тут назовут?
кто позовёт?
половина меня
допоёт
половина меня...

поделили пополам, обрили наголо
побелили потолок, а пола не было
свет или темно
все мы на одно

одного
слова хватит тебе
о другом
скажет молчанье моё
половина меня
допоёт
половина меня...
не один
мы один на один
победим
или обратно вперёд
половина меня
допоёт
половина меня...

на одно об одном мы в одном
одно мы свет или темно...
свет или темно... свет...


Последна промяна MaraY на Пет Ное 15, 2013 12:45 am, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: STREAMS OF WHISKEY
МнениеПубликувано на: Пет Дек 09, 2011 2:15 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
STREAMS OF WHISKEY

Last night as I slept
I dreamt I met with Behan
I shook him by the hand and we passed the time of day
When questioned on his views
On the crux of life's philosophies
He had but these few clear and simple words to say

I am going, I am going
Any which way the wind may be blowing
I am going, I am going
Where streams of whiskey are flowing

I have cursed, bled and sworn
Jumped bail and landed up in jail
Life has often tried to stretch me
But the rope always was slack
And now that I've a pile
I'll go down to the Chelsea
I'll walk in on my feet
But I'll leave there on my back

Oh the words that he spoke
Seemed the wisest of philosophies
There's nothing ever gained
By a wet thing called a tear
When the world is too dark
And I need the light inside of me
I'll go into a bar and drink
Fifteen pints of beer
http://www.youtube.com/watch?v=Yt6osXyG ... playnext=5


Последна промяна MaraY на Чет Юни 07, 2012 6:30 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Пон Дек 19, 2011 10:47 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
How do they make it dark or light,
How do I stand and watch?


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Чет Яну 26, 2012 2:42 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
THE WINTER IS OK


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Нед Фев 19, 2012 5:27 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Като си разчиствах нещата попаднах на една снимка с едни сочни облаци, а на гърба на снимката пишеше:

От своя бряг скалист и плосък
към слънчевия небосклон
излитнал на криле от восък
един задъхан Аполон.

Отвъд представата позната
издигнал мощни рамена,
за да изчезне в светлината
и сам да стане светлина ...

Защо във древността навлизам?
Аз днес такъв човек видях -
спортува парапланеризъм
Над хълмите лети без страх.

Към слънцето криле простира
като антично божество ...
Икар е жив! Икар тренира
за световно първенство.

/"ИКАР" - Георги Константинов/

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Градината на света
МнениеПубликувано на: Съб Мар 24, 2012 1:44 am 
Offline

Регистриран на: Чет Ное 17, 2005 5:22 pm
Мнения: 46
Нова Генерация - Градината на света

Пророкът:

Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

Виж колко е нещастна,
науката, в която вярваш ти,
тук пише "Идва краят".
И никой няма да прости.

Дебели учени не вярват,
че са погълнали напразно цял живот.
На стройни дипломи се радват,
които маршируват с триумфален ход.

На пътя виждат всички -
бариерата стои,
един железничар смутен
ме гледа с питащи очи.

Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ
и гледа по паважа в публичните дни.

Войската е богатство,
което имаш ти
те чакат в твоя поглед
вселената да се спаси.


Малката лигла:

Задъхано приличам,
разкъсано живея,
след свойте стъпки тичам
и плувам във мъгла.
Сега!

Не, не, не, не обичам
да, да, да, да живея.
И всяка сутрин плача
в градината на света.

Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.

Градината на света.


http://www.youtube.com/watch?NR=1&featu ... oXa2-T-rXw


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Чет Май 17, 2012 8:27 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Яну 10, 2007 3:52 am
Мнения: 8
...днес в Карлово срещнах една жена, по-случаен повод, на случайно място, в случайно време...
...и в това нямаше нищо случайно!

Стихове от нейната стихосбирка "Не ме приземявай" - Ралица Шахпазова - Христова



НЕ МЕ ПРИЗЕМЯВАЙ

Тук сме високо, където
върховете целуват небето
-на зеления склон,
край диви малини,
сред равнец и звъника.
Звъни в душата мига,
трепти като тая камбанка в лилаво,
дето ми шепнеш, че пазиш отляво.
И ме греят две чисти зеници,
дарували часове - броеници!
В косите ми цвят е закичен,
на коленете - Лик скъп, обичен!...
Тук остави ме - високо, където
е пътеводно Сърцето.
Да ме връщаш недей!
Не ме приземявай!
Тук душата ми пей
и с криле над боазите
на мрака надмогва талазите.
С Тебе Залезът - Изгрев е!
И Луната е с чар
- Небесно вещание,
Бяло сказание!




ЗАВРЪЩАНЕ

В небето пеят живи огърлици.
Гнездата чакат верните си птици.
Тази нощ е тъй блага,
след морен път тъй ласкаво богата.
И чезне студ, топи се самота
с прилива щастлив
над птичите гнезда.
А ти и аз се взираме и трудно думите намираме...
Мълчим от мисълта на кръст разпънати,
в прегради и условности препънати.
И пред образа свещен на птичите гнезда,
опари ме горящата в очите ти сълза.





ВЪРНИ СИ ПРИРОДАТА ДИВА

Побързай, побързай!
За да намериш себе си,
за да останеш със себе си.
Разкъсай обръч от любопитни очи.
Ето гората - Хвърли се.
Без път през нея тръгни!
Ето дърветата. Най-сетне можеш,
Най-сетне бива.
Сега, ако искаш, плачи!
Ако искаш, ствол прегризи!
Прегръщай се с дънера на онова изранено дърво,
До болка познало горещо длето...
Отмалей от прегръдка...
Виж, този Бор просълзи.
Изплака гората кристал от смоли.
Изповедно гората мълчи.
Ако искаш, крещи -
Тука никой не чува.
В същност само тука си чута.
Помниш ли приказката за
избягалата ранена кошута?
Хвърли тези дрехи, снеми смешни бижута.
Ти можеш в Гората
да бъдеш щастлива.
ВЪРНИ СИ ПРИРОДАТА ДИВА!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Малко поезия
МнениеПубликувано на: Сря Май 23, 2012 11:42 am 
Offline

Регистриран на: Сря Яну 10, 2007 3:52 am
Мнения: 8
И още едно от същата авторка от Карлово:


Не изричам кротки думи,
не се харесвам.
С ръка нервно косите си сресвам.
Пропускам да бъда нежна,
почти съм груба.
Не питам какво печеля
и колко губя.
Пред финикийски знаци не се кланя,
да ги догоня не се каня.
Не съм първа по смятане,
но не допускам премятане.
Още вярвам в приятелство,
без да забравям предателство.
Истинска съм в самотата,
на колене - във водата.
Признавам чувства пред образа на свободата.
Сърцето е Храм -
не допускам търговците там!
Сънувам Един - непреходно любим!
Останалото - пред Бога,
пред човеци - не мога!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 83 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов