Летя от ноември 2005. От тогава събрах толкова много впечатления, за каквото ви дойде наум. Най много ме кефи че успявам да концентрирам усещания и внимание във всяка сфера от моето битие. по готино ми е и да ходя на работа вече. всичко се движи, няма забавен каданс вече, няма отложен избор прочее. "Living fast"

какво променя летенето у вас, вътрешния ви мир ?

Една много хубава мисъл. Молитва срещу страх на Бин Джезърит от"Дюн" на Франк Хърбърт.
"I must not fear.
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain

Face your fears!

Радвам се че още някой е стигнал до същия извод, за който “узрях” и аз преди няколко години.
Живота е като летенето, колкото по-високо и динамично толкова по-добре.
Радвай се на живота братле!

Страхът е основен коректив на поведението. Започне ли да изчезва горе, знай, че не те чака нищо добро - казвам Ви го от опит.

Страх ме е всеки път. от друга страна когато знаеш повечето неща дето могат да се объркат и си взел предпазни мерки. Тогава коректива е трезвата преценка на ситуацията.

готина тема .. само дето това с работата не е много ок. вътрешен мир ще постигна чак когато се преместя да живея в сопот и всеки ден само летене ...

songbird, какво променя летенето у мен, вътрешния ми мир ?


Мога да напиша книга по въпроса... толкова е дълъг отговорът...

Летенето ти помага да разбереш,че не си безсмъртен и преставаш да правиш планове.Отказа ме да взимам кредити за 20 год. при 3,6 лихва.Просто не съм сигурен дали ще сам жив дотогава.И това е чудесно ,защото почваш да цениш всеки един миг от живота си и нищо не отлагаш за утре-всеки един миг е оценен и изживян.Все пак летенето има и лоша страна.Както се казва в любимата ми книга "Магьосника от Землемория"-когато дълго си бил птица е трудно станеш пак човек.Ставаме егоисти,безотговорни,пренебрежителни към обществото което не лети,то пък си връща като ни мисли за луди . А за страха :
„По-добре за минута да си страхливец, отколкото през целия си останал живот — мъртвец.“ — Ирландска поговорка
„Страхливецът е герой, който има жена, деца и заложена къща.“ — Марвин Китмен
Горенаписаното важи за мен.Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Наистина може да се говори и пише много... И има написано много... За да не ви отегчавам, ще публикувам само част от написаното от мен за чувството да съм горе:
...
Горе…
Искам да докосна облаците… Това ми е мечта… все още несбъдната…
Искам да пипна облак, да прегърна облак, да го почувствам… Защо? Не знам! Така ми се иска. Мечтите нямат разумни обяснения.

Горе…
Гледам напред… Виждам Средна гора, долината…
Гледам поляната под краката си… Стъпила съм на нещо, което след малко ще изчезне… Не ме е страх, дори напротив, краят й ме мами…

Виждам простор…
Вдишвам свобода…
Заставам пред Емо...
...
Засилка и излитаме…
Обичам да излитам!!!

Обожавам чувството, което ми носи изчезването на земята под мен! Усилието, което полагам при излитане, получава незабавно възнаграждение…

Преди пет крачки си бил човек, след пет крачки си птица…

Въздухът свири в ушите ми и това е единствения шум, който се чува наоколо… Ако аз не оглася простора, така и ще си тъне в тишина…
Чувам гласа на Емо… Гласът му, комбиниран с шума от крилото и този на обтичащия ни въздух, е звука на свободното летене! Всеки сам открива звученето на своята свобода…
Ориентирите изчезват… Сетивата се пренастройват… Ръцете и крака ми вече не служат за нищо… Тялото ми е обвито в лекота… Думите звучат различно… Сърцето бие различно…

Когато съм горе, забравям какво е чувството да ходиш по земята…

Имам усещането, че не знам как се прави…

Имам чувството, че боли…

Имам усещането, че никога не съм го правила…

Имам чувството, че съм родена в облак…