Статиите на XC Mag са много добри и полезни. Подкрепям и поясненията на Владич, като искам да добавя че според мен те не важат с пълна сила за състезателното летене и конкретнно часта за използването на цялата термика до края, все пак на състезание се гони време и ред други причини, нооо ние не говорим за състезателно летене.
Относно термиките, много добри разяснения има във филмите на Jocky Sanderson - Speed to Fly и Performance flying. Изключително важно е да не се подценяват слабите вдигания, но и същевременно с това да се различават ненужните малки и тесни балони, които ако се опиташ да обработиш най-много да те доудавят. Много често при полет, особенно в планината както и при по-силни условия се наблюдава грешно "свикване" със силата на термиката, какво имам предвид:
да речем излитаме от старт с прилична денивилация примерно СОПОТ, хващаме си първата термика пред старта която е вече оформена (поради факта че е на прилична височина), с ясно изразено ядро, центрираме я и започваме да я въртим(говорим за идеализирани условия, изключваме явления от типа на нанесени термики и тн.). Въртим термиката тя се дооформя, започваме да изцеждаме ядрото хванали сме най-доброто вдигане, вариото пищи със звук който гали душата и плаши птиците и така до облака. Стигаме базата и пускаме в произволна посока, примерно към следващият облак и тн., но в един момент плановете ни са се прецакали и осъзнаваме че сме на път към удавяне, започваме да стържем над дежурното място (пр. боровата гора над кацалото) и изведнъж упоритостта ни се възнаграждава, чуква ни някакво +0.1 и тук се появява ефекта на "свикването" за което говоря. Допреди малко сме въртяли мощна добре оформена термика с хубаво ядро от +3,5 и сега трябва да въртим това +0.1, явлението се наблюдава при начинаещи пилоти какъвто съм и аз но смятам че съм успял да се очистя от този навик, та какво става всъщност тръгваме да въртим това слабо вдигане както сме въртяли силното допреди малко, да ама не, колкото по се мъчим да изцеждаме да центрираме и тн., толкова по го губим и затъваме. Накратко това което искам да кажа е че при спасяване от удавяне приоритетно трябва да се стремим преди всичкода се задържим във вдигането а не да се опитваме да му търсим недооформеното ядро, трябва да се абстрахираме от факта че земята е близо, да се отпуснем и да се опитаме да се задържим в балона максимално дълго време докато набере скорост за да го обработим.
Една от причините които могат да доведат до удавяне също е пропускането и подценяването на вдигания. Разсъждения от типа на "Пфф, досега въртях +3, к'во да и се занимавам на тая 1-ца", водят предимно надолу (отново мисля че не важи за състезателно летене).
Това е и една от причините масово прелетите да завършват около 20 км. граница. Ако трябва да цитирам Jocky Sanderson и да допълня Владич :
"Може би най-важната термика след първата за полета, е втората."
Най-добре се свиква да се въртят 0-ли като си на прелет (личен опит).
НЕнакратко
![Laughing :lol:](./images/smilies/icon_lol.gif)
това е моето мнение. Дано нещо да ми се разбира че нещо не съм в ред от толкова нелетене
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
.