fsi написа:
...
Липса на реакция при колапс – Колапсите при тази фигура са по-скоро безобидни, тъй като следва момент на нарастване на ъгъла на атака, но все пак развалят ритъма и водят до загуба на скорост.
...
Не се смятам за добър пилот и затова не обичам да си изтъквам познанията. Но в упътването на Фози открих нещо ,което ме подразни.
Мястото е южния старт, шуменското плато. Времето е късен следобед. Вятърът е силен с кратки затишия, които не ти дават достатъчно време да излетиш. При едно малко по дълго затишие успяхме да излетим няколко пилота между които бях и аз. Времето беше абсолютно ламинарно като склоновия ефект се усещаше даже и над главния път, който минава в подножието на платото. Летеното при тези условия ми омръзна след не повече от 20 минути и затова реших да си го направя по вълнуващо. Първо започнах с асиметричен и челен колапс. Крилото се държеше съвсем предсказуемо и това ме поощри да пробвам нещо по смело.
Започнах с малки уинговъри само с тяло ,както бях прочел в един акро сайт. Открих че маховете растат до един момент ,след който колкото и да давах тяло не се увеличаваха. Затова реших да продължа като добавя и малко управление, пак по същото описание.
Направих още 1 - 2 маха при които крилото почти достигаше до хоризонта. Исках да направя по голям мах но все не се получаваше. Колкото и да давах тяло на крилото все не му достигаше малко.
Както вече писах вятърът беше доста силен и след 3 - 4 уинговъра рискувах да мина зад ръба. Преди последния опит излязах доста пред ръба с надеждата че на 5 или 6 мах крилото ще успее да достигне хоризонта. Прецених че причината да не мога да направя голям уинговър е бавния ритъм - много късно променях посоката на тялото и така губех височина без да набирам скорост. Направих няколко маха ,но пак не успявах да ги направя достатъчно големи Затова на следващия мах реших да сменя тялото колкото се може по рязко и по рано. Трудно ми е да опиша какво се случи 2 секунди след това ,но мога много точно да ви опиша какво почуствах.
В първия момент започнах да падам свободно надолу ,почти като при уинговър, само че без да чувствам някаква връзка с крилото над мен. Веднага последва много силно издърпване от страни. С изненада открих че крилото ве че не е над мен а от лявата ми страна и освен това е загребало доста повече отколкото бях способен да го накарам с моите акро умения. Колапс нямаше, явно вече се е оправил, но крилото се намираше на хоризонта пред мен и на около 50 метра над вилата на военните с една красива и стройната антена отпред. Чух го как изшумоля за момент и пребягаха леки вълнички по долната повърхност. Обрах управленията повече от половината преди да устея някакво съпротивление. Втори колапс не стана но затова пък бях навлязъл доста зад ръба. Успях да се измъкна след като направих остър завой и натиснах спийда докрай. Когато достигнах ръба, погледнах антената от дясната ми страна, вече бях минал под нивото на върха й.
Доста време след това имах възможност да летя при подобни условия на Албена. Набрах височина и навлязах навътре над водата.
Симулирах колапс като го изчаках да завие на 90 градуса преди да реагирам. След като оправих крилото погледнах вариото. Изгубената височина беше 35 (трийсет и пет) метра. Ако на Шумен бях получил втори колапс, то с много голяма вероятност едното от двете, аз или антената на военните, щеше да липсва.
Та сега да се обърна към всички, които имаха търпението да изчетат разказаното дотук. Наистина в колапсите няма нищо страшно. Страшното започва след това.