Не се смятам за добър пилот и затова не обичам да си изтъквам познанията. Но в упътването на Фози открих нещо ,което ме подразни.

Мястото е южния старт, шуменското плато. Времето е късен следобед. Вятърът е силен с кратки затишия, които не ти дават достатъчно време да излетиш. При едно малко по дълго затишие успяхме да излетим няколко пилота между които бях и аз. Времето беше абсолютно ламинарно като склоновия ефект се усещаше даже и над главния път, който минава в подножието на платото. Летеното при тези условия ми омръзна след не повече от 20 минути и затова реших да си го направя по вълнуващо. Първо започнах с асиметричен и челен колапс. Крилото се държеше съвсем предсказуемо и това ме поощри да пробвам нещо по смело.
Започнах с малки уинговъри само с тяло ,както бях прочел в един акро сайт. Открих че маховете растат до един момент ,след който колкото и да давах тяло не се увеличаваха. Затова реших да продължа като добавя и малко управление, пак по същото описание.
Направих още 1 - 2 маха при които крилото почти достигаше до хоризонта. Исках да направя по голям мах но все не се получаваше. Колкото и да давах тяло на крилото все не му достигаше малко.
Както вече писах вятърът беше доста силен и след 3 - 4 уинговъра рискувах да мина зад ръба. Преди последния опит излязах доста пред ръба с надеждата че на 5 или 6 мах крилото ще успее да достигне хоризонта. Прецених че причината да не мога да направя голям уинговър е бавния ритъм - много късно променях посоката на тялото и така губех височина без да набирам скорост. Направих няколко маха ,но пак не успявах да ги направя достатъчно големи Затова на следващия мах реших да сменя тялото колкото се може по рязко и по рано. Трудно ми е да опиша какво се случи 2 секунди след това ,но мога много точно да ви опиша какво почуствах.
В първия момент започнах да падам свободно надолу ,почти като при уинговър, само че без да чувствам някаква връзка с крилото над мен. Веднага последва много силно издърпване от страни. С изненада открих че крилото ве че не е над мен а от лявата ми страна и освен това е загребало доста повече отколкото бях способен да го накарам с моите акро умения. Колапс нямаше, явно вече се е оправил, но крилото се намираше на хоризонта пред мен и на около 50 метра над вилата на военните с една красива и стройната антена отпред. Чух го как изшумоля за момент и пребягаха леки вълнички по долната повърхност. Обрах управленията повече от половината преди да устея някакво съпротивление. Втори колапс не стана но затова пък бях навлязъл доста зад ръба. Успях да се измъкна след като направих остър завой и натиснах спийда докрай. Когато достигнах ръба, погледнах антената от дясната ми страна, вече бях минал под нивото на върха й.
Доста време след това имах възможност да летя при подобни условия на Албена. Набрах височина и навлязах навътре над водата.
Симулирах колапс като го изчаках да завие на 90 градуса преди да реагирам. След като оправих крилото погледнах вариото. Изгубената височина беше 35 (трийсет и пет) метра. Ако на Шумен бях получил втори колапс, то с много голяма вероятност едното от двете, аз или антената на военните, щеше да липсва.
Та сега да се обърна към всички, които имаха търпението да изчетат разказаното дотук. Наистина в колапсите няма нищо страшно. Страшното започва след това.

това за колапсите е с идеята, че е един колапс при wingover-ите е много по безобиден сравнен с асиметричен примерно...а за асиметричен на спийд система е ....говорим за две коренно различни ситуации...а и по това което ти си описал мисля, че просто си пренесъл тялото в правилният момент и затова така е станало, защото усещането е точно таково(изхвърлен яко на една страна)...а тези вълнички по крилото са нормални и това е границата ако го оставиш да слезе още на долу - челен тък... а и при едни хубави wingover-и губиш по 20м и на горе...

Първото,което ми прави впечатление е- на склоново реене имаш ли 300 метра над терена ,за да правиш експерименти?
Второто,което ми идва на ум е,че не бива да подценявате колапсите при неправилни Уингоувъри (въобще няма да казвам "когато сте на ниско") ,защото последния път ,когато направих такъв крилото колапсира около 60 % от дясно(при ляв Уингоувър),след което (всичко стана доста бързо) пълната половина се завъртя надясно(нещо като при негативна) .

така,че-за уроци-височина

Много вярно. Наскоро се нагледах на каскади след колапс при неправилно изпълнен wingover. Преди няколко години в Бургас имаше доста тежък инцидент при комбинацията уингоувър-колапс-склон. Така че, умната...

Тук има едно много яко филмче, което аз доста пъти изгледах, преди да разбера точно за какво става въпрос и как точно да го направя безопасно

Мисля, че е нагледно обяснение и то доста добро!

СВАЛИ ТУК

Фози, respect bro... яка тема е станала,keep it up!!!

Колкото до останалите постинги, много добри съвети са добавени и споделени, само че акро на склон , не че нещо ама това си е живо разминаване с размазване, е ако склонът е "Dune de Pyla" съм съгласен ама все пак! Височина!!! С 3500 метра под вас всяка фигура би била възможно най-безопастна, не ме питаите обаче как се стига до 3500 !

Не разбирам много, но не трябва ли да държиш външното управление именно да не лети по-бързо тази част дето не е натоварена (външната)!?

http://www.youtube.com/watch?v=aDpAXYR2ol0

нещо такова ли се получава?

когато правиш уинговъри ВИНАГИ трябва да държиш ушите на положителен ъгъл на атака с управленията!!!!

ако ъгъла на атака на ухото стане отрицателен то колапсира естествено. положителния ъгъл на атака се усеща по това че крилото те тегли - тоест има сила която дърпа вървите, те съответно дърпат коланите, карабинерите, коланите на сбруята, седалката и накрая се стига до.... ГЪЗА уинговъри се правят с гъз. трябва непрекъснато да чувстваш седалката върху задника си и ако натиска и намалее да увеличаваш ъгъла на атака (демек да дърпаш управлението)

предполагам че всичко това е писано многократно... просто с повечко тренировки се получават нещата

не чувстваш ли напрежение в бузната област значи нямаш скорост. когато в ГМТ на 'онгъра' центробежните сили не те задържат в сбруята, а се 'изсулваш' значи не е никакъв онгър. т.е. ГМТ не трябва да е зависване а разливане и разпределяне на оставащата енергия:)

Това филмче е много добро за уинговърите,

http://www.youtube.com/watch?v=fCGOGJi8Sg0

ако някой го преведе и му сложи субтитри , ще го разцелувам

Аз лично съм виждал 2 вида колапси при wingower-и - първия е от тотално оплескан тайминг, тоест никакво понятие какво трябва да става (пренасяне на тежеста с огромни закъснения) - в този случай колапса идва бързо и ефектно.
Другия тип колапси е от нормалната загуба на енергия в ГМТ. Фози беше публикувал статията за уинговърите и в сайта на Acromad с няколко снимки и на една от тях се виждаше точно фазата на разтоварване и управлението което е нужно да приложиш за да предотвратиш колапса.
Лично аз все още понякога изяждам по някоя 50-тка когато се престарая ама и не считам че мога да ги правя качествено (поне на мен не ми харесва въпреки че минавам 90 градуса без усилия). Разтоварването расте пропорционално с увеличаването на ъгъла на уинговъра. Колкото повече разтоварваш в ГМТ толкова повече трябва да сецаш, това обаче води до загуба на енергия която ти е нужна за следващият мах, затова първо според мен трябва да се изчиства техниката което става с тренировки. Когато видиш че правиш относително големи контролирани махове без да се престараваш и без да разтоварваш тогава можеш да започнеш да вкарваш повече управление в долна точка за да увеличаваш амплитудата. Ако разтоварваш дори и при малки махове (<=90 градуса) значи нещо не е ОК, или бъркаш момента на пренасяне или не отпускаш управленията докрай във фазата на набиране на скорост след ГМТ на предходния мах. Когато правиш яки махове е нормално да виждаш и яки разтоварвания ако си с по-бавно крило, на мен ми се е налагало да вкaрвам управленията почти до задника за да предотвратявам колапси.
Това което казва Даниел всъщност е най-краткото обяснение.
Най-лесния начин да набереш енергия естествено е да претовариш крилото, повярвай 5 кг дават разлика, във justacro форумите дори имаше препоръки че за да тренираш качествено фигури с нисък клас крила (1;1-2) 15 кг е нормално претоварване.
Лично при мен колапсите се дължат на 2 неща - първо техниката ми е недоизчистена и грешките започват да се проявяват след като започна да минавам над хоризонта и второ крилото ми е малко леко в ушичките (фирмена черта на Independence).
Крилото не е определящо но и то е от значение, по-бързо крило - повече енегрия, което не значи обаче че пак няма да те смачка ако дърпаш на посоки.
Колкото до пропадането - колкото повече - толкова повече хаха, чувал съм за стойности над -15 при яки уинговъри (свързани лупинги). Колкото по-голямо пропадане правиш значи толкова повече енергия имаш, защото всъщност пропадането се получава точно между горна и долна точка тоест във фазата в която набираш скорост респективно енергия.
Абе всъщност всичко това е изписано в тази тема досега просто я разгледай отново, пък и доста опитни акро пилоти имаме така че нека някой друг даде мнение.
А най-добре, лятото на СОПОТ от изгрев до залез ... да ръчкаш докато ти се изясни всичко.

Боне попреведох малко, извинявам се ако на места не е съвсем точен превода. Някой ако има идеи кое да се редактира да пише ще го оправим.

http://zazz.bg/play:25a3736c

п.с.: ай не ме целувай

Е това е , супеееееееер!!!!!!!!

Щом не щеш целувки, тогава бири !!!!!!!