Та както казах експериментите с хора продължават. В случая хората бях аз, защото вятъра бе твърде поривист за учениците.
Първия опит бе с Омегата. На 2 метра от земята попаднах в силен порив, крилото се изстреля здраво нагоре и заключи (lockout) с последващ опит да ме шибне настрани. Успях да отцепя в същия момент когато отцепи и оператора и се приземих нормално. Всичко се разви на около 10-20 метра височина.
Извод: по-дълго първоначално отпуснато въже и повече учене на поривите. Също е нужно някакво подгряване на спирачния механизъм, че сработва по-късно когато е студен. Може би първото теглене трябва да е с по-малко усилие от обичайното.
На втория полет малко след отлепянето пак имах яко изстрелване нагоре. Въжето се скъса в залавната точка за парашута на около 10 метра височина. Овладях лесно гмуркането напред и веднага се приземих. Знам, виновен съм че нямах бушон, но ако се бе скъсал по рано можеше да направя живописен мах към земята. Причината се оказа намотано наобратно въже върху барабана при предното аварийно отцепване.
Извод: проверявайте намотаването на въжето след аварийни отцепвания. Все пак ползвайте бушон.
На третия полет смених крилото. Предните две мощни изстрелвания нагоре ме уплашиха да не би да ми се скъсат старите спортни върви на Омегата. Взех изпитаната Алфа 28. Този път началото бе добро, но за 1 км разбег набрах изненадващо малко височина - около 250 метра въпреки че бях почти над колата (ъгъла бе около 70 градуса). Оказа се че при предходните мощни дърпания въжето се бе впивало във вървите на барабана и спирачния механизъм не сработваше нормално. Бях като закачен на въдица.
Извод: може би е полезно да се правят профилактични пренареждания на въжето.
На четвъртия полет имах нормален старт, но пак не набрах добра височина, защото имаше низходящи по пътя.
Извод: такъв е живота. Опитайте пак.
На следващите опити вятъра изкриви отстрани и се убедихме че не става със страничен вятър.
Отидохме на по-късия път (5-600 метра)
На последния полет излитането бе добро и ме качиха на около 100-150 метра. Пуснах по вятъра и в едни нулички се изнесох над черните покриви до село Ведраре. Към следващото село - Долни Домлян вятъра се заприщваше от склоновете на Средна Гора и хванах хубава термика. Не пожелах да пусна на прелет и накрая кацнах до селото.
Извод: Летене си с вашето крилце, че не знаете кога ще пусне гювеч. Крилото на ученика ми бе доста бавно и с недостатъчно за големи полети аеродинамично качество.
leonardo/flight/2004Между другото този път тегленията бяха с около 50 кг сила. Пак развивахме до 50 км/ч тегления, но нямахме проблеми с прегряването на спирачния механизъм. Все пак идеята за принудителното охлаждане е полезна. Благодаря!