|
Здравейте,
Мисля да опиша къде за поука, къде за тоя дето духа...които мои инциденти си спомням. Не ми се иска темата да е в под-форум "инциденти", защото лично на мен ми е некомфортно, когато видя че там има непрочетено мнение - всеки път се чудя - кой ли даде фира пък сега?...
***
Та...някъде през октомври 2010 година. Прясно изкарал август месец курс. Новозакупено крило ДХВ 1-2, втора употреба, което претоварвам с 6-7 кг. Драма, Гърция. И да ми е казвал някой да не правя резки маневри ниско преди кацане, излязло е през другото ухо. Разбрах го след като на 10-20 метра над земята, при опит за обратен завой обърнах камерите надолу. Точно предните дни бях чел, че от спиралоподобни ситуации може да се излезе и активно, издърпвайки и двете управления. Това ми помогна да изправя малко траекторията, така, че задникът на сбруята ми "обърса" земята "леко". Резултат - боля ме кръста една седмица. По случайност избягнах забиването в земята.
Поука - да слушаме и да помним по-внимателно какво ни говорят инструкторите.
***
Следващата седмица, пак Драма, пак Гърция. Изплашен от събитията от предната неделя вместо да си направя обратен завой - този път бях по-високо...аз по разкази на очевидци съм опъвал и двете управления, едното - все пак малко повече, така че накрая се получи 90 градуса завой и се насочих право към група дървета, с почти предсривна скорост. Като стигнах над дърветата обаче реших, че не искам пък да се придървявам, доиздърпах рязко едното управление (казаха ми свидетелите после, че половината ми върви били омекнали направо, и не било ясно как не съм влязъл в негативна спирала). Завоят над боровете се получи така, че вкара тялото ми във върха на един бор, където дебел клон ме спря. Крилото междувременно си продължи напред и надолу, а клонът, който спря тялото ми...ме "пусна", счупвайки се. Последва падане към асфалта на едно шосе, на 5-6 метра по-надолу. По случайност по време на падането тялото ми, изпреварвайки крилото, успя да опъне вървите и точно преди удара - крилото се разпъна и намали скоростта ми до животооцеляваща. Резултат: обелен лакът, вратът ми все още пука и натъртени пети. Толкова натъртени, че 2 месеца ходех само на пръсти, с една педя крачки, само до хранителния магазин.
Поука....знам ли...внимавайте повече...планирайте си захода по-отрано, и предвиждайте какво да правите в случай на грешен разчет.
***
Така...местим се някъде август, 2011.
Витоша. ЦБ(по мои подозрения). В безопасност съм, но е хубаво все пак да не се подмотвам горе, а да свалям височина и да кацам. Хубаво, ама при опита за влизане в спирала крилото прави 30-40% колапс, а при оправянето на колапса ме измятва в обратната страна...не мога да обясня, мисля, че при по-голяма засилка, по подобен начин се влиза в тъмблинг. Но моята засилка беше само колкото тялото ми да започне да прави махове на всички посоки, пречейки на крилото да набере скорост и да започне да си лети пак. Борих се към 5-600 метра да оправя крилото, всъщност повечето време - пречейки му да се оправи. Като се стрелваше напред го спирах от страх да не падна в него, но вероятно съм го спирал прекалено много, за повече от нужното време. Трябваше да метна запасен. Обаче като ми мина през ума тая идея - реших, че маховете на тялото ми са прекалено хаотични и може да се заплете запасния във вървите и да стане по-зле. А после крилото ме ангажира прекалено и - познайте - забравих да следя колко високо над земята съм. Гледах по трак лога същата вечер - някъде на 30-50 метра над земята се е оправило крилото, къде с моя помощ, къде с мое пречене. Кацнах си.
Поука лично за мен - да се науча да губя, не да се боря чак до земята. И да разчитам повече на запасния си парашут.
***
Околчица, крив вятър - многократни неуспешни опити за излитане, с падане. Много болят тия камъни по ливадата на Околчица. Резултат: безчувствена зона в областта на глезена на десния крак, над кокалчето(вероятно съм увредил нерв). Причина - много силен удар на крака ми в камък.
Поука - като е крив вятъра и прави ротор няма смисъл да се силя, може да си сляза и без летене (както и направих по-късно същия ден).
***
Иии минаваме на зимата, 2012, спийд крило 15 кв.м. Опит със спийд крило: под 1 час, под 20 полета.
***
Набрал съм скорост със ските и вече летя ниско над пистата - под 2м височина, но в грешна посока - право към рактрак. Можел съм да кацна по-рано, като съм видял, че посоката ми на излитане не е правилната, но сега вече е късно - прекалено висока е скоростта ми. Решавам - ще избягна рактрака със завой. Обаче виждам, че завоят ме насочва право към въжето на лифта. В последният момент успявам да избягна удар във въжето, с нещо като почти уингоувър. Виждам ските си подозрително близо до въжето на лифта, вероятно на около половин метър...със сигурност на разстояние по-малко от тяхната дължина.
2-3 седмици по-късно. Скъсил съм за пореден път прекалено дългите управления на спийд крилото, но още не съм го тествал с тях. Излитам над Мальовица - пистата имам предвид, не върха. Управленията са супер, но сега като са по-къси - крилото реагира по-бурно и активно на командите ми. Летя над пистата. Виждам двамата други летящи долу, готвят се да излитат, аз съм на 15-ина метра височина и решавам - ще "пикирам" с остър завой към тях (така и не се получи идеята). Правя леко завойче към десния край на пистата, от там стръмно ляво надолу, и виждам със закъснение, че траекторията след изправяне на завоя ме води право към три бора. Добре, че бяха три де, се оказа после. Опитвам да ги избягна, но успявам само да се насоча така, че минавам точно по линията на трите бора, право през тях, и съвсем малко встрани от стъблата им, през всичките клони. Вероятно в първия бор съм се врязал с около 70 км/ч, за момент си мислех, че ще успея да се измъкна и да продължа полета. Ама не, клоните, които прегазвах ми намалиха скоростта, и в следващия момент крилото вече не летеше, беше отпуснато, и продължих към съседния бор. Ако нямаше съседен бор бих се изтърсил от 5-6 метра, с 40-ина км/ч на пистата...бррр...Та...Прегазих и съседния бор, минавайки през всички клони, вече на 3-4 метра височина, и с далеч по-малка скорост - подозирам 20-ина км/ч...се пъхам в последния, трети бор. Неговите клони вече съвсем ми спряха засилката и накрая просто тупнах от около 1.5-2 метра на снега в края на пистата, по гръб, с леко навирване на краката. Имам спомен как по време на случката се врязвам с краката напред през боровете и ските ми се удрят в клони, разчиствайки ги от пътя ми, а крилото - отначало встрани от дървото, след първия бор вече заедно с мен си проправя път през клоните. Резултат: леко натъртен мускул на единия крак, вече мина. И мускулна треска от пренапрягане на мускули на врата и на корема - рефлективно, за да се предпазя от клоните, предполагам.
***
Изправям се до седнало положение след падането. Установявам, че нищо не ме боли (за момента, от шока...същата вечер ме заболя всичко като си легнах), виждам, че едната ска е на крака ми, другата липсва. Мисля си угнетено - ако се е откачила някъде по клонаците кой я знае дали е в някое дърво или се е забила някъде в снега извън пистата. Ходи я търси. Оказва се обаче, че откачената от крака ми ска се намира точно под мен, затисната от тялото ми. И покрай нея виждам и ски маската, която с изненада разбирам, че е смъкната незабелязано от някой клон от главата ми. Крилото спокойно се е спуснало до мен на снега, събрало между вървите си не малко борови клончета. Разплитам ските от вървите, измъквам се и аз от измежду вървите. Изпикавам се. Разпъвам крилото - изглежда ОК, слагам си откачената ска и газ надолу по пистата. Излитам. Правя си в края на пистата заход за кацане - право към група хора. Затягам, за да не се размажа в народа. В резултат - не успявам да "изправя". По принцип спийд крилото трябва да се засилва към земята преди кацане, и точно преди удара в земята - се подлитва успоредно, до намаляване на скоростта. Е да, ама аз точно преди удара в земята нищо не направих с цел да успея да избягна хората...и...се ударих в земята (това под ъгъл, ей - примерно 20 градуса, да не помислите че вертикално съм се забил). Размазващо. Цялото ми тяло пое удара, все едно като хармоника се сгънах от изправено, до паднало и влачещо се положение. Ските и снега помагат много обаче. Жив и здрав съм. Същия ден продължих да летя. И имах още едно такова недопреценено размазване на кацалката. Май не ми беше ден.
Поука от спийд летенето: Трябва да се планира траекторията - маршрута един-два завоя напред, трябва докато завивам да виждам къде ще направя следващия завой. И също много важно - спийд крилата не позволяват никакво заплесване, никакво заблейване. Изискват пълна концентрация. Всичко там се случва много бързо и обикновено няма време за корекция на грешките. Трябва да не се заплесвам! Да не се зазяпвам! Да внимавам повече! Ама е красиво мамка му!
Ами...вероятно има още случки, които не си спомням. Които услужливо съм забравил. Ако някой може да извлече поука за себе си - ще съм свършил едно добро дело. Аз моите поуки си ги имам, болят ме все още последните от тях.
Поздрави!
Боян
_________________
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+5 / -0
