И така. Вече съм си в къщи.
Мисля с този пост да закрия случая, съжалявам, че пак ще святка за нови мнения във раздела.
Първо ще допиша историята от момента на падането до края на сагата с болницата. След това ще отговоря на въпросите.
Епизод 3: Спасяването
Със самото тупване по гръб чух пукане и пращане. Къде от гърба, къде от царевицата, която смачках. А и болка си имаше при удара, не беше леко тупване. Останах си така паднал на страни мислейки си "Успях ли да счупя прешлени, не успях ли...".
Викам си "Страх лозе пази!", ще си извикам помощ, ще си отида на преглед и тогава чак ще мърдам, ставам, скачам и т.н.
Болката, която си остана си беше от натъртването, нищо страшно, нито пък силно.
Понеже не знаех дали случайно няма нещо друго скрито и въпреки, че се чувствам добре дали няма да се влоши състоянието ми реших, докато мога да съобщя координатите и състоянието си на някой, който знам, че е на земята и може да задейства акцията по откриването ми.
Първия такъв човек, който изплува в съзнанието ми беше Валерия от Варна. Бях се чул по-рано с нея и ми каза, че няма да лети.
Обадих ѝ се. Кратък разговор "Ало, отворих запасен, паднах в царевична нива близо до Карнобат. Имам съмнения за гръбначна травма. Запиши следните координати в десетични градуси и извикай помощ." и продиктувах местоположението си и затворих.
Започнах да оглеждам състоянието си. Мърдам пръсти, крака, чувствителност наред. Ясно, за сега всичко е наред. Следващото, за което трябваше да помисля е как да се обезопася. Предвид силния приземен вятър се страхувах някой порив да не повлече крилото или запасния, които за щастие бяха паднали между стръковете царевица и седяха сравнително на завет.
Крилото беше по-лесната част, разкачих леко коланите и спийд системата и ги бутнах на страни от мен. По-сложната стъпка беше да се освободя почти без движения от сбруята и да съблека якето си.
С много леки движения успях да се измъкна и да подложа якето за възглавница, придърпах си и маркучето на кемълбега да пия водица да не се дехидратирам на силното слънце.
Всичко добре до тук. Започнаха се дълги и идиотски телефонни разговори със 112 и дежурния на РПУ Карнобат.
Първо получих обаждане от 112 и ме карат да обясня къде съм и в какво състояние. "Какво виждате около вас, господине?". "Царевица виждам! Зелена е още!". Въпроса му беше крайно неуместен след като малко преди това му казах, че съм паднал в царевична нива и не мога да се движа.
Аз: "Мога да ви дам GPS координати на местоположението ми и да изпратите линейка, записвате ли?"
112: "Да господине, слушам Ви!"
Аз: "Диктувам ви координати в десетични градуси N 43.xxxxxx, E026.xxxxx"
112: "Благодарим ви! Изпращаме екип!"
Край на връзката.
Малко по-късно отново ми звънят от 112 и ме пренасочват към дежурния на РПУ Карнобат. Последва диктуване на координати и на него. Няколко пъти... в различни координатни системи, като никоя не беше правилната за него, а аз му изредих всички възможни от Garmin-a.
Не мисля да продължавам разказа относно безполезната комуникация със 112 и дежурния на РПУ-то.
И двамата си нямаха и идея от това, какво да правят с GPS координатите, които им дадох, ядат ли се, пият ли се...
Разбрах, че Дънди и Камен са на път към мен. Успяха да ме открият за около час и половина от получването на сигнала (това е с пътя от Сливен до мен).
Дължа им огромни благодарности и много черпене на двамата + Живо от Хасково, който ги е напътствал с Google Earth от къде да минават по нивите.
Като ме откриха се разбраха със 112 да доведат линейка от най-близкото село.
Линейката дойде водена от Камен 30тина минути по-късно. Слизат "парамедиците" при мен с една стандартна носилка и "айде да те вдигнем сега върху тази носилка." Аз, Дънди и Камен гледаме шокирано и не вярваме... в такива ситуации се използват сглобяеми носилки. Такава нямаха... в крайна сметка успях съвсем леко успях да се придърпам върху носилката и ме качиха в линейката. Започна се яко друсане. Ако имах нещо счупено, то щях да стана инвалид в тази линейка. На шофьора въобще не му пукаше как кара, докато аз се държах да не изхвърча от носилката. Буквално целото ми тяло се отделяше от носилката на някои скокове
Това го преживях някак си и ето, че сме пред спешното в Бургас.
Искаме легло, на което да ме прехвърлят.
- "Ааа легло нямаме, ей тука една количка да ви дадем?"
Мисля, че коментара е излишен...
В крайна сметка се изнамери някакво легло от някъде. Държа да отбележа, че всички легла бяха с минимум 30 см разлика във височината и нито едно не беше регулируемо. Досещате се, какво означава това при преместване, нали?
Посреща ме някакъв доктор в спешното, по дънки, опърпана фланелка и абукат в ръката. Изглеждаше по-зле и от мен.
Пратиха ме на рентген, след което директно ме настнаниха без да ми дадат никаква информация, защо ме настнавяват и какви са резултатите от рентгена.
Честно казано започна да ме домързява да пиша, че е дълга и тъпа история с тази болница.
Добре че, накрая дойде приятелката ми и започна да ръчка всичкото лекар и сестри, за да се случи нещо и да има развитие по случая ми. Иначе все още щях да си кисна там.
На кратко:
- Пълна некомпетентност на лицата от 112 и РПУ Карнобат как да реагират в подобна ситуация. Култовата реплика на дежурния беше "Задействали сме издирвателна операция да открием къде сте!". Прозвуча ми адски тъпо при положение, че съм им дал местоположението си с точност до 2 метра. Дори обяснявах как да въведат координатите в maps.google.com за да видят къде съм
- Тотално, граничещо с престъпно безхаберие на екипа на линейката!
- Още по-тотално и по-идиотско поведение на екипа на бърза помощ в Бургас.
- Пълно игнориране и заебаване на пациента. Държат те в пълно невидение за състоянието ти и какво имат намерние да правят с теб.
- Ако бях спешен случай, сега нямаше да съм между живите, въпреки, че бях на 4.5 км от Карнобат в достъпен за лека кола район.
- Носете си нож за върви/колани! Може да не режете вървите, отрежете коланите, по-евтини са и се сменят по-бързо!
Искам да изразя най-дълбоки и сърдечни благодарности на:
- Валерия, за това че за по-малко от 5 минути успя да се свърже с най-правилните хора, които могат да ми помогнат.
- Дънди и Камен, за това, че се отзоваха на секундата и ме намериха преди всички
- Живо от Хасково за адекватната навигация и асистенция на екипа.
- Красьо и Жанета от Бургас за помощта и подкрепата, докато бях в болницата.
- Приятелката ми за това, че се вдигна от Шумен и почупи много нерви в борба с лекари, сестри и санитарки, за да ме измъкне по-бързо от болницата.
Не на последно място искам да благодаря и на Иво Калушков за прескатаването на запасния. Благодаря ти менче, отвори се за десета от секундата!
Както и на всички вас, които ми се обадихте и ме подкрепяхте и бяхте готови да ми помогнете, с каквото можете.
Благодаря ви!
П.С. Ники, не изключвам възможността да не ми е стигнала силата да издърпам купола до себе си, но реално проблема идваше от това, че след като издърпам някаква част върви купола успяваше да захапе поток отново и затягаше снопа около ръцете ми. Възможно е също заради ръкавиците ми да са се изплъзвали вървите. В момента преди случката бях с дебели ръкавици със стабилна кожена вложка. Акробатиката с извъртането от фала ми се вижда доста трудно постижима в парапланеристки сценарий. Знам, че парашутисте имат такова движение, но в моя случай дръпването назад се получи няма и секунда преди да сблъсъка със земята, прекалено бързо се случиха нещата и адекватна реакция можеше да имам може би с парашутистка подготовка зад гърба си.
П.С. Траклог leonardo/flight/3925
Снимка, в моментите, когато се борех да придърпам купола при мен, получаваха се зверски клатения от това.