Мишо Янков - иснтруктор, национален състезател, републикански шампион, мотоделтапланерист, член на УС на БНАК:
"Дупките" се нарича въпросната много красива карстова планинска местност, подобна на платото при Леденика - Враца, представляваща безотточни падини покрити с тучни ливади.
Водата от дъждовете там изчезва в подземни карстови "дупки", които отгоре са едва забележими защото са покрити от тучни ливади. За пикник мястото е просто "супер", но за обучение летенето в "дупките" НЕ смятам, че е върха, защото е на върха !
Няма да изнасям лекция за склонивия вятър сега, защото има книжки за това. Въпросното място е на билото на една сериозна планинска верига, каквато е Стара планина и въпреки, че не е на голяма надморска височина 1450-1500 м, отгоре ветровете - термиките се събират от всички страни в зависимост от конкретната метереологична обстановка и часовото време от деня - имаме различно огряване на склоновете от слънцето.
С делта за подхвърчане от ниско зор-заман става, но опита ми да обучаваме парапланеристи от по-високото, въпреки хубавата трева отдолу за "тумбене" се свеждаше до тичането от един на друг рид поради непрекъснато променящия се вятър. И понеже е дупка ти се струва, че все от някъде можеш да се метнеш, ама няма никаква поддръжка от склона като излетиш, т.е става ама НЕ !:)
Подари липсата на ясно изразен "склонов вятър" при Дупките на Петрохан, какъвто имаме на Каптажа захранван от сериозния планински склон на Витоша отзад, опитите ми за обучение на въпросното място, при няколкото пъти които пробвахме не се получиха много успешни.
Или може и да се случат подходящи за обучение дни там, но по мое мнение само, когато няма условия за създаване на планиски склонови ветрове и термики т.е. зимата или късна есен.
Стоян Миланов - инструктор, национален състезател, мотоделтапланерист, Председател на Комисията по Делтапланеризъм към БНАК:
Петрохан - дупките е старо място, добре известно още от зората на делтапланеризма в БГ. Мястото е разположено високо в планината на височината на Петроханския проход. Достъпно е за лек автомобил. Представлява няколко обезлесени хълма с различно изложение на склоновете даващи илюзията, че мястото е подходящо за всякакви ветрове.
Ходили сме да летим на това място още в началото на 80те по времето когато организирахме масово обучение с многолюдни курсове. Емил Кърлев е ходил там през 70те. Няколко пъти съм водил мои ученици през последните 3 години по време на лагер школите ни на Околчица - за спасяване на положението така да се каже.
Поради голямата надморска височина не е възможно да се използва за делтапланеризъм целогодишно, но през лятото и есента е приятно за туризъм и бивакуване.
Орографията на терена е специфична с това че района е осеян с хълмове а поляните в подножието на хълмовете са разположени с различни наклони една спрямо друга. Поради тази причина вятър горе има винаги и посоката на този вятър се мени постоянно.
Без значение от общата посока на вятъра за деня, в този район местния вятър е променлив, непостоянен и поривист поради обтичането на терен с различните наклони и склонове твърде близко разположени един спрямо друг. Изчакването на подходящ насрещен вятър за излитане поради тези причини изисква повече време, а това ощетява бройката на полетите ефективността на обучението
Температурният градиент съществуващ на тази голяма височина и оголения обезлесен терен благоприятстват за създаване на мощни термични потоци в слънчевите дни и това допълнително турбулизира въздуха в района.
Въпреки красивия ландшафт и разнообразието от хълмове, местата за летене са ограничени. На практика се използва само едно място. Това място е с малко по-открито изложение и предразполага настървените за полет ентусиасти да изберът точно и само него.
Мястото представлява склон в подножието на който е разположена голяма дупка (една от емблематичните дупки така е кръстен целия район "дупките") след дупката се разпростира поляната за кацане която се явява с лек контра-наклон спрямо хълма. Полетът реално представлява прескачане на дупката и веднага опиране без никакво изравняване и издържане. Контра наклона на поляната не позволява изпълнението на изравняване и издържане при кацане.
Самата дупка се явява като препятствие за ламинарния поток който по принцип там на този терен не съществува. Тя се явява като допълнително условие за смущаване на потока.
Реално планера след излитането навлиза в смутен поток от дупката и веднага след нея се озовава в поток с леко низходяща компонента заради обтичането на поляната която има обратен наклон. На практика ученикът е поставен в екстремна нестандартна за обучение ситуация веднага след излитането и така върви да самото кацане.
Връщането на планера в изходна позиция за излитане е трудоемко защото на практика трябва да се мине встрани от дупката която е прелетяна. Заобикаля се дупката. Тревата се коси само в равната част а за да се изкачи склона трябва да се навлезе в дълбока трева която допълнително затруднява и без това дългия преход до старта.
Казвам всичко това като целта ми не е да заклеймя мястото като непригодно или да омаловажа труда на хората които ходят там да летят. Мястото става за летене и природата е прекрасна там. Искам да насоча вниманието на инструкторите и на всички симпатизанти на това място за възможни рискови ситуации предизвикани от релефа и атмосферните условия на местността.
Изискванията за безопасен учебен склон са по-различни от това което предлагат Петроханските дупки.
Първите стъпки в делтапланеризма се правят на възможно най-безопасен терен. Равна поляна за кацане без препятствия и наклони достатъчно дълга за осъществяване на кацането с учебен делтапланер. Наклона на учебния склон не трябва да превишава 30гр. нито да е по-малък от ъгъла на планиране на учебния делтапланер. Склона да осигурява височина от 10-15м с терен равен без препятствия вдлъбнатини камъни и други пречещи на засилването и застрашаващи пилота от евентуални наранявания при фалстарт препятствия. Орографията на терена да не възпрепятства движението на въздушния поток. Въздухът обтичащ склона трябва да бъде ламинарен с леко възходяща компонента. Вятърът при първите полети трябва да бъде избиран от инструктора без никакви компромиси точно насрещен и да се изчаква за ламинарен без температурни разлики поток.
За съжаление такива предпоставки за безопасност при обучението с делтапланери липсват на Петрохан. Поради тези причини моето мнение е следното:
Петрохан става за делта полети на напреднали ученици и курсисти преминали началния етап на обучението си или на вече изградени пилоти. Ефекта от полетите с делтапланери за такъв тип пилоти обаче там е никакъв тъй като височината не е голяма.
За първи стъпки (начално обучение) терена не е подходящ доказано дори опасен. Отдалечен е от големите градове с бавен стръмен път шосе и в двете посоки на балкана което възпрепятства евентуална спешна помощ. Безсмислено е да се бие път догоре за обучение което е опасно на такъв терен освен ако не се ходи на пикник или къмпиране. Напълно съм съгласен с Мишо за пикник през лятото мястото е идеално за спасяване от жегите стига да не удари СВ.