Ето по тази тема ще е и моето първо мнение, понеже се зачеква проблем който силно ме вълнува и ми се ще да се измисли някакво решение.
Та накратко, аз съм 20-годишен варненец учещ архитектура в София. Да летя с парапланер ми е детска мечта... нали знаете, едно нещо като си го наумиш и което толкова години все си се сещаш за него и все ти се иска, все четеш, все гледаш и не ти омръзва през годините въпреки факта, че не можеш да си го позволиш, все си казваш "някой ден".
Та междувременно преди 6 години интересът ми към екстремните спортове ме свърза с ветроходството. Спорт доста близък до летенето като се замисли човек, и двата спорта могат да ти потрошат главата и двата зависят от познанията по аеродинамика и двата са безумно скъпи.
Е добре, намерил съм начин, в крайна сметка карам 30 годишна държавна лодка обурудвана с някакви нищожни средства, стар текелаж, стари платна... и в крайна сметка даже без да съм конкурентно способен ветроходствам даже се състезавам.
И постоянно си правя паралела... знаете ли как започна всичко? Разхождах се по варненския вълнолом и се любувах на яхтите... събрах смелост и питах шкипера на една дали ще ме вземе. И те така, от тогава насам в крайна сметка сега аз съм шкипер и аз взимам всеки желаещ да ветроходства и го уча. Та идеята ми е, учил съм се от толкова много хора, всички идват, показват, помагат, от сърце, радват се, че има млади хора в спорта с мерак и никой не ми е искал пари за това че ще дойде, ще се качи на борда на слабообурудваната и невървежна лодка за да ни подготви, че да можем да участваме на републиканското...
Та да се върна на темата, идеята ми не е че трябва да правите безплатни курсове, в никакъв случай... но просто болно ми е че такъв спорт е толкова силно комерсиализиран. Че не може да събера пари за някаква екипировка за начинаещи втора употреба и да отида направо при вас в планината, вие и без това летите, имате го това време свободно и сте там, трудно ли е да седнете докато чакате подходящия вятър да предадете малко опит на теория. После толкова абсурдно ли ви се вижда като излитате някоя събота и неделя при хубаво време новакът да излети с вас, да го инструктирате и да му хвърляте едно око. Нали после този човек ще върне жеста на следващите, нали и екипировката която е намерил ще я предаде после на другите начинаещи. Това за мен е смисъла на спортен клуб, без значение регистриран или не, разполагащ с материална база или не.
И сега влизам всеки ден в този форум, чета, радвам се на нещата които правите и седя и пресмятам как да го направя, как да съчетая безбройните си студентски разходи с този който реално от това което чета в темата ще ми излезе повече от едогодишният ми разход за живот. И седя и си се надявам, че все ще излезе някакъв начин да направя това преди да ме е хванал живота (сигурно сте чували достатъчно вицове за студентите по ахитектруа и самите архитекти, работата им и свободното време), докато все още съм млад и мога да си го позволя по всички останали аспекти освен финансовия. И в един момент в една тема се заявява един вид "ми като нямаш пари къде се буташ".
Та така, извинявайте че ви занимах с душевните си терзания по въпроса. По скоро идеята ми е да провукирам малко мисъл на тема "възможно ли е да се прави спорт само с желание или всичко е пари". Защото аз лично съм на принципа, че има ли желние има и начин. И досега винаги е работил. Просто ми се ще да получа малко опмощ от специлистите за измилянето на начина в този случай
