Наскоро един пилот направи лош опит за излитане от Околчица
( viewtopic.php?f=6&p=48209#p48209 ) и междувременно на много други им се размина притръняване, придървяване или прикаменяване. На такива стартове изпъква разликата между опитните и неопитните пилоти. Едните управляват ефективно и летят безопасно, а другите се возят на крилото и се носят по течението.
Настоящата статия цели да разясни особеностите на излитането от по-трудни стартове като Околчица, Добростан, Скобелево, Брестовица, Тонзос, донякъде Комините и се надявам да е полезно за по-неопитните пилоти. Надявам се да е полезно и за по-опитните пилоти, които летят правилно без да разбират какво точно правят, но също усещат че в цялата тази игра има и доста късмет. Основната формула в авиацията е: скорост+височина=живот
Пилот е този, който умее да преценя ситуацията, взема адекватни решения, извършва адекватни действия и носи отговорност за последствията. Без значение дали лети на парапланер, кара болид или просто се справя с живота.
Пилота трябва да се стреми към непрекъснато повишаване на своите знания и умения, чрез търсене на нови ситуации, които дават експериментален материал за размисъл и възможност за творчески импровизации. Обикновено новите ситуации са свързани с повишаване на риска, затова е добре да се дозират. За да летиш по-безопасно, трябва да си по-добър пилот.
За да си по-добър пилот, трябва да се захранваш с повече рискове. Абсурдно е нали - за да не летиш рисковано, трябва да поемаш повече рискове. Номера е в методичното и дозирано поднасяне на новите ситуации.
Летенето на някое място започва с прогнозата за времето. Всеки пилот трябва сам да си прави прогнозата, а не мързеливо да изчаква, по-опитните да решат къде ще се лети. Всеки път, когато някой друг вземе решение, той задобравя, а вие сте в застой, защото не развивате собствените си преценки. Овчия инстикт и влаченето в групата водят до атрофия и перманентни рискове.
След като сте избрали мястото за летене, вие отивате към мястото. Подготовката за излитането продължава по пътя към старта. Какви са местните ветрове. Накъде се движат облаците? Прогнозата съвпада ли? Още не е късно да се откажете!
Вече сте на старта. Тук започва съсредоточеното наблюдаване на вятъра. Няма значение дали си приготвяте крилото, говорите по телефона, серете или пикаете. Вкарвате параметрите на вятъра в главата и си правите мислен модел в какъв въздух ще излетите:
Какви максимални стойности стига вятъра?
Колко продължителни са поривите?
Има ли промяна на посоката при порив?
Какви са минималните стойности на вятъра?
Колко дълги са затишията?
Променя ли се посоката при отслабване на вятъра?
Представяте ли си колко е средната скорост на вятъра?
Много пилоти се шашкат като видят, че вятъра ги връща назад, но често се оказва че това е моментен порив, а усреднено те продължават да пробиват напред.
Освен силата на вятъра, трябва да се прецени дали той е възходящ или низходящ.
Когато има термики, те се образуват от термичен източник и се откъсват/трансформират от термичен спусък. Издигат се нагоре и се ускоряват от вятъра, защото той обикновено се усилва с височина и с отдалечаване от зоната на триене със земята. След известно доиздигане по инерция, термиките губят плаваемост и се засилват надолу, но със значителна хоризонтална скорост, защото са ускорени от по-силните ветрове горе. Ето защо обикновено на старта поривите на вятъра са низходящи потоци, които обикновено запълват изтичанията на термиките. Когато на старта има безветрие или дори лек гръб, то е защото отпред има термика, която временно създава завет от основния вятър.
Когато термиките минават през старта, независимо дали са натиснати от вятъра или привлечени от склона, те имат значителна възходяща компонента, която прави обтичането на склона по-перпендикулярно, сравнително независимо от изложението на старта/склона. Много често минаването на термика изправя посоката на вятъра на старта, а низходящия порив я изкривя, според посоката на основния вятър горе.
Обикновено пилотите търсят комфортен вятър за напълване на крилото и рядко се съобразяват с това дали е възходящ или низходящ. Когато вятъра е слаб, те търсят по-силните пориви, защото си мислят, че ще тичат по-малко. Когато вятъра е силен, те търсят затишията, защото е по-лесно да напълнят крилото и да пробият напред. По-безопасно е да се излети във възходящ вятър/термика, защото по-бързо се издигаме над земята. Все пак при по-силни ветрове трябва да се внимава, защото съпътстващата термиката турбулениция е по-голяма. При силни ветрове е по-добре да се излети в края на термиката, защото наветрената и част е по-спокойна и допълнително създава собствен "склонов" ефект. При много силни ветрове нямаме избор и излитаме в най-доброто затишие, но трябва да сме готови за идването на термиката и турбуленцията при навлизането в поветрената и страна.
Освен от термичната дейност, вятъра на старта се влияе от формата на околния терен. Острите ръбове, смяната на наклона на склона и растителността, създават механична турбуленция, която е по-интензивна при по-силни ветрове. Дори и без промяна на формата и повърхността на терена, над определени скорости на вятъра, ламинарния поток става турбулентен.
Когато старта е разположен върху обширна равномерна повърхност, то на него се наблюдава предимно термична турбуленция. Ако атмосферата е стабилна (инверсионна), то би трябвало и вятъра да бъде постоянен.
Когато старта е разположен сред неравномерна повърхност, тя генерира механична турбуленция и това прави вятъра променлив и поривист, дори и при стабилна атмосфера. Ако атмосферата е нестабилна, то има смесване на механична с термична турбуленция и ако те са със сходна интензивност и обхват, това усложнява картината.
При смесване на механична с термична турбуленция, би трябвало да се излита по-безопасно при преминаване на термика, защото възходящия поток намалява ефекта от неравностите на терена и съответно степента на механичната турбуленция. Затишието преди идването на термиката също е подходящо, защото механичната турбуленция зависи от квадрата на скоростта на вятъра.
Смесването на механична с термична турбуленция, затруднява "прочитането" на вятъра на старта и съответно преценката дали е възходящ или низходящ. Ето защо е добре да се обърне повече внимание на вихровия характер на вятъра.
Една от теориите за създаването на аеродинамичната сила се основава на циркулацията около крилото т.е. крилото може да се разглежда като устройство, които при движението си през въздушната среда създава вихър около себе си. Вихъра около крилото може лесно да бъде повлиян от други, външно създадени вихри (ротори с хоризонтална ос). Външните вихри могат да усилят или подтиснат вихъра около крилото и съответно да доведат до рязък прираст или спад на "подемна" сила. Дърветата пред поляната на Сопот създават вихри, които често изненадват с внезапни спускания или дълго поддържане на крилото над земята. Старта на Околчица е сочен пример за съществуването на такива вихри. Там често крилото се повдига рязко нагоре, после се спуска рязко надолу, после пак се повдига. Това означава, че крилото си взаимодейства поне с един пропорционален вихър и е логично те да съществуват поради промените на наклона на терена след скалния отвес.
Различните места и условия генерират различни по големина и интензивност вихри и трябва да се изучават индивидуално. Обикновено вихъра се създава от някакво препятствия (ръб или термика), после се откъсва от него, понася се по вятъра и накрая се разпада на по-малки вихри. Все пак не трябва да се забравя, че вихъра е форма на запазване на енергията, така че могат да пътуват изненадващо далече.
Обикновено при идването на порив, вихъра се визуализира от разрошването на растителността, което пълзи сравнително бавно нагоре по склона, въпреки че средната скорост на вятъра е по-голяма. Полегатия старт на Околчица не позволява добро наблюдение на на растителността отпред, но поне може да се чуе кога зашумят шумите и буките. Представям си как народния поет Христо Ботев се е разхождал край Калофер и години наред е гледал идването на фронта (вихъра) на катабатичния вятър от Джендема:
Настане вечер. Месец изгрее.
Звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми. Вятър повее.Балкана пее хайдушка песен.
На лобното му място Околчица забелязах нещо необичайно - първо се разшумяваше гората до и зад мен, а после идваше вятъра на старта.
Предполагам че с малко повечко наблюдения и експерименти, ще бъдат установени надеждни правила и закономерности, но засега мястото ми изглежда късметлийско. За 4 дена на Околчица, основния (високия) вятър бе приблизително един и същ по сила и посока (6-8 м/с СИ), но на старта 3 дена бе крив от към бунгалата, а между тях един ден бе крив от към кръста.
Въпреки сложността на старта, може значително да се минимизират рисковете при излитане като:
- се излита от най-горната част на поляната (това дава максимална височина при последващо минаване през вихри и турбуленции)
- се излита при възможно най-челните посоки на вятъра (най-вероятно е изправяне от термика)
- се спазва се най-икономичната траектория на излитане - напълване на крилото и засилване срещу вятъра (ако е крив) и при бягането се завива да се излети перпендикулярно на склона (право надолу). Поддържането на правилната траектория и противопоставянето на лошите произволи на вятъра изискват добро познаване на крилото и дълги часове кайтване на земята.
- често излитането при затишие е по-добро, защото имаме по-голяма земна скорост и по-бързо излизане пред старта. Схващането че повечето вятър ще донесе повече склонов ефект на старта е лъжовно, защото този вятър може да има значителна низходяща компонента. Дори и при хоризонтален вятър, склоновия ефект от полегатия склон е по-малък от влошаването траекторията на планиране при по-силен насрещен вятър. Който е силен в главата, трябва да е силен и в краката.
- след излитането трябва да се ползват трикове за подобряване траекторията на планиране и увеличаване височината над склона.
- при навлизане в пропадане, трябва да се прецени дали то ще ни стовари на земята. Ако не, то е по-добре да се позволи на крилото да се засили, защото повишената му скорост ще създаде повече подемна сила и също ще увеличи ефективността на спирачките (ако сме запасени с голяма скорост, при рязко дърпане на спирачките можем да "прескочим" някой храст или дърво). Отделно по-голямата скорост увеличава налягането в крилото и то е по-устойчиво на колапси. Прекомерното спиране на крилото в комбинация с мешаната скара отпред, увеличава риска от сривове и негативни и мисля, че такива не липсват на подобни стартове.
скорост+височина=живот