Прогнозата беше за Южен вятър над 2000 метра. Бях говорил с Ники още следобеда и чаках ъпдейта на метео станцията на Ботев.
В 21 ч. показанието беше 7 км/ч ЮИ. Обадих се на Ники, минах през клуба да взема екипировката, забърсах един англичанин ентусиаст на който му светнаха очите като разбра къде отиваме и отидох към вилата на Ники. След като хапнахме от уникалната салата на Ясен, заредени със шампионска енергия поехме към Беклемето.
Луната тъкмо изгряваше и на средата на равнината се очертаваха нощни кумлуси - рехави и видимо неизползваеми но все пак създаваха настроение. Качихме се до старта като по пътя мечтаехме за нощен прелет
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
. Ники беше решил да е само шофьор и да освети кацалката с колата. По пътя нагоре виждахме че падащият вятър е концентриран предимно в деретата. Стигахме на старта а там вятърът беше между 1- 1.5 метра гръб и безветрие.
- "Това се изтичва" - каза Ники - реплика която обикновено е придружена с дяволит поглед и ехидна усмивка
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
- за щастие беше тъмно и не можех да ги видя, а и не ми пукаше особено - исках приключение.
Оставихме колата на фарове, решихме че няма да чакам Ники да слезе за да ми свети за кацането тъй като луната беше изключително силна, пълна и приканваща! За англичанинт щеше да е трудно излитане и той се отказа, а и му е нужна солидна доза лудост която може да бъде само вродена
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
Разпънахме крилото - англчанинът държеше атакуващият ръб, аз се закачих, а Ники се приготви да ме издърпа допълнително.
Изчакахме безветрие и... запалихме подметките. Изтичах 2/3 от старта а крилото изобщо не излизаше, Ники ме пусна а аз продължих да тичам към нищото. Челникът при излитането беше грешка защото само ме заслепяваше. За момент усетих че съм стигнал най-стръмната част от склона - изтичах още 1-2 крачки и усетих и така нужната подемна сила, сякаш крилото се събуди:). Отлепих от земята, но не бях сигурен дали не съм на нивото на дърветата, погледнах настрани и периферното си зрение видях силуетите на дърветата под мен - минах .
Отдъхнах си, изкрещях и изключих челника за да виждам накъде летя.
Луната къпеше в сребриста светлина цялата равнина, а на хоризонта се очертаваха няколко рехави кумлуса. Отдолу светът спеше, всичко беше притихнало и единственото което нарушаваше покоя беше песента на щурците и свистенето на вървите - нереално!
Въздуха беше като в стая - плътен и спокоен - крилото летеше точно по конструктивните си параметри!.
Над кацалката ме засърбяха ръцете да повторя нощния САТ на Гери, но реших да го оставя за следващият си нощен полет, не исках да съкращавам този.
Доближавайки земята усетих и малки балончета които размърдваха въздуха - слаби и малки, но показващи че атмосферата никога не спи.
Виждах кацалката идеално, направих перфектен заход и кацнах на СЗ тъй като от дерето над Христо Даново изтичаше слаб падащ вятър. Реално кацането беше почти в безветрие, но въздухът беше толкова плътен че не повлия на скоростта. Кацнах като перце - изживял едно уникално усещане!
Притеснявах се за преценката на височината на лунна светлина, но се оказа че няма проблем. Вероятно проблемът би бил по-голям ако има фарове защото тогава преценката ще е по-нереална заради ъгълът на светлината.
Въпреки че снимах с ГоПРО-то - филмчето прилича по скоро на бой на негри в тъмна нощ. Ако на някой все пак му е интересно -
http://www.youtube.com/watch?v=Oddl0COHwG8Тази вечер прогнозите са подобни - мисля пак да мина на нощна смяна
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
Поздрави и недейте да спите - летете
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)