Днес на кацалката на Сопот наблюдавах приземяването на един спийд пилот, който не прецени добре последния завой на захода за кацане. Закъсня със завоя или може би се остави на вятъра да го отнесе към лифта, от където пусна към поляната, но мина през едно от дърветата достатъчно ниско за да си закачи крилото. Завъртя се като пергел и се заби в земята в посока СИ. Падането му бе несиметрично - първо единия крак посрещна земята, после другия и после се плъосна по очи. Удара не изглеждаше силен, защото нямаше отскок, но за съжаление при плъосването, десния му крак удари 3 см стърчащ от земята камък в областа на бедрото и го счупи. След падането той се опита да стане и да види в какво се е ударил, но пак падна охкайки от болка. Всичко това стана на 15 метра от мене и скочих да видя как е. Каза че си е счупил бедрото. Обадих се на 112. Спешна помощ дойде за 15 минути и когато го натоварихме видях неестествената чупка в бедрото му. ... Докато чакахме линейката го попитах за опита му и се оказа че лети от 6 месеца, като преди е опитвал парапланеризъм. Ядосваше се че вероятно възстановяването му ще трае дълго, тъй като планували с други спийд пилоти да ходят да летят в Италия?!? ... Предния ден гледах едно дълго приземяване до края на поляната на спийд пилот (може и да е бил същия), като друг - явно по-опитен и неформален лидер, го окуражаваше с викове и крясъци по време на приземяването. Някак неестествено ми се струва да те помпат с адреналин или сам да се самонадъхваш в момент, когато трябва да си концентриран за приземяването. ... Признавам си че съм промит мозък на тема крос кънтри и когато се появи акрото, се зачудих какъв му е смисъла. Опитах и разбрах че владеенето на крилото наистина е полезно и атрактивно, но също така се убедих че акрото не може да достигне дълбочината на крос кънтрите. В последствие и самите акро пилоти се върнаха в правата вяра и почнаха да прелитат насам натам.
После се появи доцелното кацане. Не намерих мотивация да го опитам, но от странични наблюдения си казах че има смисъл от него защото спасиха Расник да не стане каменоломна и все пак популяризират парапланеризма като цяло. За да си добър в доцелното трябва крилото ти да лети лошо, но това си е тяхна работа.
Последните години се появи спийд летенето. В началото ми бяха интересни няколко клипчета на комбинация на ски с подлитания, но после бързо ми омръзна. После спийд пилотите почнаха да летят и през другите сезони. Един от тях опита акро в Олудениз миналата година, падна си в купола и загина. Днес, счупено бедро. Сигурно има и други инциденти за които не знаем, защото тази нова порода пилоти са във собствен филм и нямат чести контакти с другите.
Всичко това го пиша, за да подсетя спийд пилотите да потърсят начин как да практикуват любимия си спорт по-безопасно. Не че имам нещо против тях, но рано или късно ще почнат да пречат и на другите летящи. Например на поляната на лифта имаше около 20 дечица, които си играеха навсякъде. Голямата скорост на приземяване на спийд крилата може да е фатална за някое от тях. На запад, освен пилота биха осъдили собственика на земята, където става инцидента (затова са им толкова големи застраховките за трети лица). Може да се случат верижни реакции, които да повлияят на всички летящи, защото държавните органи не обичат да си правят труда да разграничават едно хвърчило от друго. ... Освен липсата на обучение, участие в днешния инцидент има и този, който е продал екипировка на пострадалия пилот. Вижте еволюцията на обявите в Parashop през годините, където пилотите почнаха да внимават на кого какво продават. Нека по-опитните спийд пилота да помислят някаква система за обучение, за да въведат постепенно и безопасно нови пилоти в този спорт. Обучение не се прави с викове (ауууу, уау, как ти се размина копеуе, shit, fuck и прочие). Почва се от простото към сложното. По едно упражнение на полет. И малко теория. Помислете и за мотивацията: Първото ми приземяване на поляната на лифта бе случайно, на второто сринах крилото и се забих в земята, но под остър ъгъл и ми се размина. На третото кацнах на един покрив. На четвъртото реших че ми е рано за лифтаджийската поляна и много пъти кацах на големите поляни докато добия достатъчно опит. Предлагам ви да смените мотивацията от атрактивни, но опасни за вас и другите приземявания до лифта в нещо по-екстремно - белите скали по източния склон на манастирска река. Там понякога прелитам между едни скални блокове, като тялото ми минава между тях, а крилото е отгоре. Естествено не го правете при осезаем източен вятър, защото според теорията и практиката там има ротор и низходящи. ... а ние ще почакаме и който оцелее, ще го привестваме с добре дошъл в крос кънтри летенето.
_________________ Николай Йотов
|