Асиметричният колапс близо до земята е водеща причина за сериозните инциденти според DHV. Също така е основен аргумент за много заклети делтапланеристи да отказват да летят парапланери. В моя случай на Коняво, се случи след излитане, на десетина метра над старта.
Метео обстановка: Денят (20 Март 2016) беше нестабилен със средно до леко ниско атмосферно налягане, силен температурен градиент във височина. В такива условия се очаква, че термиките ще се отделят от терена сравнително лесно и напред по склона, често под формата на опасни балони. А не от самия връх и най-високи части, както в по-стабилни дни с по-високо налягане. Основният вятър беше около 2 м/с и крив (З-ЮЗ). Докато бях на старта поривите достигаха 4-5 м/с като изправяха посоката до почти чело.
Излитане: Изчаках 3-4 пилота да излетят преди мен като никой не получи колапс. Реших, че излитам. Забавих леко крилото с Ц коланите, за да се уверя, че всичко е наред, завъртях се и след 2-3 крачки излетях.
Инцидент: Крилото започна да набира височина веднага след старта. На няма и десетина метра, дълбок асиметричен колапс отдясно ме завъртя на 180 градуса в рамките на секунда фронтално срещу склона. Почти мигновено, крилото се напълни отново, при което се завъртя частично наляво. Дадох още леко ляво управление, при което крилото се завъртя и застана почти успоредно на склона. След това ударих дясната си пета в остър камък.
Изводи: 1. Най-основният е, че не си гледах крилото, когато започна бързо да набира височина след старта. Издигането от балон е последвано (обикновено) от гмуркане и (понякога) колапс. Очевидци на старта твърдят, че такова гмуркане на крилото е настъпило преди колапса и в моя случай. Ниският клас крила филтрират силно движенията на въздуха и единствено визуален поглед може да даде навременна информация. От гледна точка на усещане, до последно мислих, че крилото изостава. Миналата година гледах това
http://www.youtube.com/watch?v=_YVbdaLc1jk&t=15m17s В него се казва:
"In turbulent air, the only thing I care about is that thing above my head ... You can see the glider loose its structure, loose its shape, loose its rigidity far quicker than you could just feel it. "
Ниският клас крила правят често повече и по-големи колапси с по-малко предупреждения от високия клас, но се възстановяват по-бързо и с по-малко енергия и махове.
2. Ако бях си гледал крилото, даже и да не бях успял да спра колапса, щях поне да имам веднага нужната информация какво се случва и вероятно последващата реакция щеше да е по-бърза и навременна. А реакцията след колапса беше по средата - можеше да е по-зле и по-добре. Определено закъснях да дам повече ляво управление след като крилото се възстанови. Управление с тяло твърдо мисля, че не беше възможно, тъй като бях просто изсипан надясно. Цялото време, с което разполагах, беше 2-3 секунди и нямаше време за мислене. Отделно, не очаквах толкова мощен колапс и бях изненадан.
3. Условията за летене бяха силни и нестабилни, но не мисля, че те са решаващи. Последната есен на Калин, пилот падна след колапс близо до терена в стабилен есенен ден, в който почти нямаше термична активност. Един единствен балон, отделил се от добре изложена на слънцето скала, или хоризонтален ротор може да причини сериозен колапс всеки един ден.
Благодаря на всички за помощта на старта, на Сашо, Жоро, Галя, Ласло и особено на Мони. Ще помоля по темата да коментират единствено наистина опитни пилоти, преки очевидци на инцидента.
Има проучвания, че при разлика от 9.8 м/с в две разминаващи се въздушни маси, асиметричен колапс е непредотвратим, каквото и да правите. В останалите случаи, човек трябва да си гледа движенията на крилото при попадане в балон.