Танцът на кенийките*
Когато ги видиш, разбираш. Къде е родината на секса и изкуството. Как може въобще да ни пробутват други теории за произхода? Какво да очакваш от неандерталци и кроманьонци? Танцът е визитната картичка на твоя профил. Лъжа! Профила е ментето дето пробутваме на другите и себе си. Танцът е голата истина. Смели са тези, които танцуват. Летящите са страхливци. Крият се в облаците и бягат надалече. От другите и себе си.
*курса по модерни танци ще се проведе във физкултурният салон на ОУ "Пейо Яворов"
......... Губят девствеността си на 10-12 години, но бързат да ме успокоят, че не е прието да се женят преди 18. Те лично искат да купонясват през двайсетте и като почне да им омръзва и наближат 30 ще се оженят и родят деца. Като че ли при тях няма това търсене на голямата любов, която има в нашите общеста и която обикновено е невъзможна заради кашата от образи и идеи в които живеем. Те някак си гледат по-практично на живота, като вземат колкото могат. Щом Бог им е дал това или онова, те са длъжни да го ползват и разиват. А не да го консервират в буркан за по-добри времена. ...
При проучванията на изток, хванахме пътя за Гариса и стигнахме Муинги, където пренощувахме. До града имаше 200 метра висок продълговат хълм с източно изложение. На другият ден тръгнахме да го обикаляме, но пътищата подножието му бяха силно ерозирали. Айзък, също така искаше да питаме местният шеф за разрешение да летим, но той май бе леко пил и се заяде. Каза да не летим докато не събере местните хора и им обясни нашите намерения. Отделно се намираше в някакво съседно село от където трябваше да го вземем и ние се отказахме и продължихме на изток да търсим други баири. По пътя спорихме с Айзък дали трябва да искаме разрешения за летене. Въпреки че не нарушаваме законите е добра практика да се иска и е знак на уажние и зачитане на местните. Та преглътнах загубата на този баир и се успокоявах че има още много други за изследване. Докато Айзък шофираше, проучвах в движение за нови места чрез новоинсталирания Гугъл Ърт на таблета му. Усещах, че Айзък не иска да отиваме твърде на изток към сомалийските райони, заради Ал Шабаб, които тия дни бяха завзели някакъв полицейски участък в крайбрежен град. Близо до пътя имаше едни ридове и пред тях две сферични скали високи около 100 метра. След 30 минути шофиране по тесни пътища сред бодлива разстителност стигнахме в подножието им и пазарихме едни младежи да ни покажат пътя до горе. Катеренето бе интересно, защото на места ставаше бая стръмно. Там младежите караха боси, а аз разчитах на доброто сцепление на обувките ми и внимавах с баланса на раницата. Изолираните тревисти туфи бяха лъжовни за опора, защото лесно се плъзгаха и откъсваха от плитките си корени. Горе на хълма бе равно, с предостатъчно място за излитане. Докато разпъвах крилото наглеждах и вятъра. Беше леко страничен с пориви от 0 до 8-9 м/с. Някои от поривите дори идваха отзад - признак че склона не бе достатъчно силен и позволяваше засмукване от преминаващите отпред термики. Все пак имаше достатъчно продължителни моменти за излитане и мисля че щях да се справя с условията във въздуха. Но се отказах да излитам, защото се съмнявах че ще успея с приземяването. Равнината бе килим от бодлив гъсталак с изолирани прочиствания за ниви, които не бях сигурен че ще уцеля в турбулентни условия. За първи път се отказвам да излитам, защото не съм сигурен в прецизността на приземяването. Сигурно трябва да се запиша на някое състезание по доцелно кацане. Слизането по гладката скала с раница на гърба бе леко рисково и на моменти се чудех дали не е по-безопасно ако бях излетял. ... След като се върнахме на главния път, отново се уверих в нежеланието на Айзък да продължаваме на изток, където разстителността намалява и преминава в пустиня. Ако ще водя хора тука не мога да ги карам да правят прелети над терен с бодлива разстителност и малко кацалки. Добре, че нямаше от онея влудяващи кумулуси, дето те карат да излетиш без да мислиш къде ще кацаш. Та хванахме една отбивка на юг от главния път към Мутито и Зомбе. Тук терена бе пълен с хълмове и повечко ферми за приземявания сред гъсталака. Вероятно могат да се прекарат седмици в проучвания на отделните баири. Щом стигнахме Мутито, отидохме до подножието на планината. Отгоре бяха голите поляни които бях набелязал, но изкачването щеше да отнеме 2 часа, а скоро щеше да се стъмни. Гората изглеждаше мощна и влажна и отделно усещах че вятъра в подножието духа успоредно на склона. Преобладаващите ветрове в тази част от годината са от СИ, а склоновете тук обикновено гледат на И. Дори 45 градуса отклонение на вятъра от ориентацията на склона означава че няма да има достатъчно поддръжка и трябва да разчиташ на преминаващи термики, които кой знае къде ще те отведат. Насечения терен след рида на Мутито, мисля че забавя вятъра и предизвиква едно местно завъртане на вятъра и по-благоприятни условия за баира З от Зомбе, който проучвахме лани с БГ групата. Ето защо се отказах от внушителният хълм на Мутито и продължихме към Зомбе. Още повече че асфалта зад баира на Зомбе щеше да ни набере голяма част от височината за изкачването му. Преди Зомбе помолихме едни местни да си разпънем палатката в двора им. Споделихме си част от храната. Напалихме си огън и като поугасна се наслаждавахме на пълното със звезди екваториално небе. На другия ден минахме през Зомбе и тръгнахме към набелязания баир. Предположенията ми се оказаха верни - отне ми едва 15 минути да съм на рида. Намерих чист участък за излитане. Отдолу имаше достатъчно големи ниви с царевица за приземяване сред гъсталака. След като излетях, вятъра се оказа по-източен отколкото по прогноза т.е. по-перпендикулярен на склона. Над рида почнаха да се образуват кумулуси, но направих грешка и вместо да търся захранващата ги термика по-отпред, аз последвах една, която ме закара зад рида, където нямах друга възможност освен да пусна по вятъра. Отзад бълбукаше и все имаше някакви качвания, но мисля че бе твърде рано и не успях да се извадя достатъчно високо, та след 10-15 км кацнах в едни ниви.
Мисля, че заради последните дъждове района е по-влажен и въобще в платото зад хълмовете нямаше кумулуси и по-късно. Явно съм уцелил по-слаб ден и ще трябва да се върна пак, защото няма да забравя онова безкрайно небе с кумулуси, което гледах като летяхме от Нзуи форест. На кацането се събра дежурната тъпла от хора. Дойде и един с моторетка, който се разбра с Айзък къде да ме закара, но тълпата настоя да ме откара при властите. Почти веднага дойде и местния шеф. Обясних му че не съм нито ислямист, нито Исус Христос, а практикувам хоби за удоволствие. Шефа бе благоразположен, качи ме на мотора си и ме откара към разклона и Айзък. Местните още бяха нащрек от обемистата радиостанция в пазвата ми и го предупреждаваха, че имам скрито оръжие. ... Доволен от последното място до Зомбе, решихме да се връщаме към Найроби, като по пътя проверим дългият рид до Тала и Кугундо. Парапланериската логика е универсална, защото мястото което пробвахме се оказа летяно и от други преди нас. Въпреки че самата площадка бе роторлив улей, рида работеше добре от перпендикулярният вятър. Периодично минавах през 2-3-4 м/с термики, които ме издигаха до 2500 м (хълма е около 1800). За разлика от другите дни, нямаше кумулуси и не исках да пускам назад към Найроби и летищата му. Облетях 15 километровия рид от единия до другия край, огледах за по-подходящо места за излитане и кацнах в единия му край близо до пътя и асфалта след него. Първоначално мислех да кацна в една суха река, следайки логиката, че през деня ветровете са наобратно на течението на реките. Но после реших, че ниския терен на реката може да е засенчен от околните възвишения и разстителност и да бъда изненадан от вятъра. добре че избрах едни по-големи ниви в страни, защото въпреки че вятъра по върха на рида бе около 8 м/с, подножието бе слаб и въртелив. Въобще при летенето в Кения, при избора на кацалки трябва да се добавя още една степен на безопасност и не може да изстискваме нещата както в БГ. Тук избирам да кацам по по-високите части на терена, където вятъра е от по-реалната си посока, а като захождам, гледам да съм далече от турбуленцията, която създават дърветата. Дори изолирано дърво тук ми се струва, че създава повече турбуленция, отколкото на местата които сме свикнали. Може би не е само механичната турбуленция от срещата на вятъра с препятсвието, а от цялата серия възходящи и низходящи в нестабилният дебел суперадиабатен приземен слой. ... Един от изводите от проучването ни на изток е относно качеството на въздушната маса. Когато се събудихме до хълма на Мутито, планитана бе покрита със сутрешни облаци. Подобни условия видях лани в баирите до Исоло и Чиуло хилс. Тоест доста голяма част от източна Кения има сравнително влажда и хладна въздушна маса от Индийския океан, която се трансформира през деня, но с известно закъснение. В района на Рифт Вали, няма подобни сутрешни орографски облаци и базите там са като цяло по-високи. Спомням си на първия си полет в Кения от Киджабе, писах че виждам зони на различни въздушни маси. Май съм бил прав. Тепърва трябва да се провери защо Рифт Вали и терена южно от пътя за Момбаса има повече и по-високи кумулуси. Може би те се захранват от други източници, а не директно от Индийския Океан. Например Рифт вали под Найроби се захранва от езерото Натрон на границата с Танзания. Също така, тази година или поне този месец (януари) е различна от предишните в които съм бил (февруари). въздуха е по-мътен. Често виждам високи облаци, като от топъл фронт. Като че ли е по-хладно. Мисля, че дъждовния сезон е бил по-силен и продължил до по-късно. Интересен оптичен ефект от по-замътената атмосфера е преценката за разстояния. Планините ми изглеждат по-далече, отколкото ги преценявам в България и на други места.
_________________ www.nest.bg
|