Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Окт 23, 2018 8:10 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 27 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Чет Яну 25, 2018 8:27 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1991
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
От време на време се питам за смисъла на полетите. Заради красотата? Километрите? Знанията? Усамотяването с природата?
Някак си ми е чужда идеята, че най-добре е летял този, който най-много се е изкефил или пък мотото fly for fun. Сигурно заради някои ограничения съм решил, че живота посветен на удоволствията не е за мен, щом не мога да имам всичко на този свят.
Днес, все пак изпитах удоволствие от полета и това удоволствие дойде от вътре - изкефих се на решенията, които вземах и на дребният късмет с който бях дарен. Нещо като десерт за края на полета.
Самият полет не беше особено постижение. Излетях от Киджабе и след около час кацнах двайсет-трийсет километра на север до пътя за Найваша.
На старта бяхме към 11. Аз, Айзък и трима французи дето си бяха тръгнали от Керио след серията инциденти там. Трябваше да пробвам един тандем и понеже едната пасажертва си тръгна, а другата не дойде, Айзък хвана едно от местните момчета, който в пълно неведение и леко интуитивно колебание се съгласи да лети.
Прогнозата бе за по-дълъг от вчера прозорец за излитане, южни ветрове и конвергенция на север. Отново леки превалявания на изолирани места в следобедните часове.
По пътя за старта земята бе влажна от вчерашните валежи. Решихме да изчакаме повечко за да заработи добре, като не обърнах достатъчно внимание на разликата от вчера - кълбенето на конгестуси над високите планини. Вчера бе приятно за летене, а следобедта имаше период с фантастично напращяли тлъсти и високи облаци. Изолираните извалявания, създаваха малки шквалчета, които избутваха съседният топъл въздух за да оформят следващото прасе. Всичко изглеждаше предсказуемо и плана ми за днес бе да си поиграя с разпада на едни облаци и образуването на други. В България често сме я играли тази игра, която обикновено е завършвала с тотално засенчване или стабилизиране на атмосферата от повсеместният разпад, който настава като намалее слънцето следобеда.
Та излетяхме към 11 и нещо - малко по-късно от вчера, когато трябваше да се вадя от ниско. Над платата към Найроби вече се бяха закълбили обичайните конгестуси, но под хълма и цялата Рифт Вали си оставаха слънчево сини.
Над старта имаше няколко кумулуса, но нещо не успях да им хвана термиките, въпреки че излязох напред от склона с идеята да засека нещо по-ускорено в сравнение с червеите дето пълзят нагоре по-склона. Не много стръмният коничен склон на Киджабе е характерен с това, че през него минават термики с бавно движещ се спусък. Залепването за склона рядко работи, защото триенето забавя твърде много възходящите потоци, а отпред те са по-силни, защото архимедовата сила на нестабилността успява да ги ускори. Колкото повече време (и височина) дадеш на термиката за ускоряване, толкова по-голяма ще и бъде скоростта им нагоре. Естествено в един момент настава равновесие между архимедовата сила и силата на съпротивление и термиката достига скорост, която няма как да надхвърли освен ако не влезе в слой с повишена нестабилност.
Въпреки всичко не успях да хвана нищо отпред и се пуснах по вятъра, който облизваше склона странично. След леко филтриране на разни качвания, напипах основното, което бе леко зад и странично на склона. Не беше роторна термика тотално завряна зад склона, вероятно защото смущението от склона не бе толкова важно, колкото контраста слънце-сянка странично от него.
Набрахме прилична височина и видях че към Абадеа на СИ от Киджабе вече има извалявания. Казах на французите да излитат по-скоро и след като се наберат да напуснат Киджабе, защото може да обърне вятъра. Един се извади, един се удави е третия го приземи някакво низходящо по средата на склона. По късно разбрах че се е качил пак до старта, но там вятъра вече е бил силен страничен.
След като се набрахме прилично реших да летя към терасите до пътя Найроби-Найваша за да е по-лесно на Айзък да ни прибере като кацнем. Терасите бяха тотално засенчени, а дъжда от Абадея бе на около 10-15 километра от нас. Езерото Найваша си заформи огромната синя дупка от бриза около себе си и затова не исках да летя директно към него а да търся линията на конвергенция между бриза и шквала. За известно време се получи, дори толкова добре, че леко почнах да се притеснявам. В дясно в посока терасите пред Абадеа се заформи дълга завеса от дъжд, който не само че не затихваше, ами набираше сила и се разширяваше с осезаема скорост. Погрешното ми очакване, че сенките и дъжда ще убият облака, който ги създава вероятно не включват в сметките мащабите на процесите. Абадеа е доста голяма и вероятно има стабилно захранване от наветрената си страна от СИ. Отделно натам е и 4000 м високата Маунт Кения, която вероятно също праща телеграмки към Абадеа.
Престанах да въртя и пуснах към Найваша, но на моменти влизах в обширни 3 м/с качвания, които въпреки нетурбулентния въздух миришеха на засмукване и капан, защото бяха комбинирани с умерен вятър, който ме буташе към дъжда. Ако качването или насрещният вятър се усилеха, бях готов да снижа бързо със спирала, но долу със сигурност щях да влеза в зоната на шквала от дъжда, който вече беше на по-малко от 5 км от мен. Даже опипах сбруята за да видя къде е запасния - оказа се че е от лявата страна.
Все пак качванията намаляха а вятъра се позавъртя и вече ми помагаше да летя към Найваша. За момент се поблазних да продължа по периферията на езерото, чиято повърхност бе спокойна, а то самото бе заобиколено от тлъст облачен пръстен. Но реших да не рискувам, тъй като бях с тандем, а не със соло крило, което по-лесно се срива на земята при силен вятър.
Преди години на северния склон на Беклемето ме сгащи едно усилване на вятъра и въпреки че кацнах нормално в подножието на склона преди гората с големи уши, тотално се осрах при опита за погасяване на крилото. Колкото и силно и бързо да бе, дърпането на спирачките ни хвърли назад и крилото почна да ни влачи нагоре по склона, а една от вървите бе преметната през гърлото на пасажерката, та се чудех нея ли да спасявам или крилото да погасявам. Добре че задните върви се закачиха за клековете, та погасиха крилото... Нямам доверие на тандемните отцепки и си мисля, че трябва да си направя система за погасяване, чрез дърпане на Ц коланите, на които да се закачат върви със стремена в които да си вкараш стъпалата. Преди идването на земята има достатъчно време да закачиш тези помощни върви за Ц коланите и да си свиеш краката и пъхнеш стъпалата в стремената. При приземяването така или иначе се изправяш и си изпъваш краката за да посрещнеш земята, което движение осигурява голям ход и сила на дърпане на Ц-то.
Друга причина поради която реших да не продължавам напред, бе опасността да ме сгащи шквал като минавах покрай езерото и да ме набута навътре над водата.
Та в покрайнините на града хванах новата посока на бриза и отидох да кацна в широколо поле между езерото и кратера Лонгонот. 4-500 метра над земята минахме през продължително пропадане от -4 м/с, което реших че няма да е меко за приземяване, та реших да го пресека с попътния вятър. След него естествено имаше качване и вятъра ставаше въртелив, та се върнах малко назад за да кацна между низходящото и възходящото но сред по-установения вятър.
Късмета при полета бе че 10 минути след кацането дойде шквала, който бе ясно визуализиран от стената прахоляк, който вдигна.
Преди това си говорех с единия от французите, който искаше да кацне наблизо и му се чудех защо върти спирали като няма смучене или турбуленция където е.
Ако не бях загубил случайно височина в това -4 и ако той не беше снижавал със спирали и двамата щяхме да имаме ядове с идването на шквала.
По-късно обяснявах на Айзък, че при опасност от шквалове е добре да пуснеш по вятъра възможно по-далече от причината за шквала - изваляването, като търсиш по-големи поляни в случай че кацаш назаден. Грешно е да си харесаш хубава поляна и да снижаваш над нея обърнат срещу вятъра, с което губиш време и увеличаваш вероятността под тебе да се промъкне шквала. Или снижавай бързо преди да дойде шквала или бягай надалече.
Друга поука е изненадващата повсевместна нестабилност. Слъцето отдавна залезе, но небето не спира да бълбука. Все се раждат Цб-та, разпадат се и изваляват и създават нови в съседство. Доскоро бе сухо и горещо. Може би влагата от вчера е вкарала неравеснство в уравнението.
Не е лошо българите дето идват вдруги ден да вземат 3-4 дъждобрана, че французина го пра як дъжд на къра.
Но не се притеснявайте за летенето - колкото е по-влажно, толкова е по-мазно!

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Пет Фев 02, 2018 6:28 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1991
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Дойдоха българите и стана весело.
Първите три дена летяхме от Киджабе, от където направихме панорамни разходки до кратера Лонгонот и езерото Найваша.
Айзък се погрижи за културната програма в къмпинга с хипопотамите.
На другият ден с Владо доктора почти обиколихме езерото Найваша, като прескачахме към новообразуващите се конвергенции. Накрая кацнахме до малкото езеро от другата страна - аз до прашният път, а Владо сред едни обширни поляни, които се оказаха част от национален парк пълен със зебри, жирафи и антилопи. За щастие, биволите бяха нейде далече, а казват че хиените и леопардите излизат по-късно.
На другият ден подсили И вятър и отидохме да летим от другата страна на Рифт Вали.
Предният ден се бяха напомпали едни тлъсти конвергенции, но не се стигна до изваляване. Така, повдигнатата нависоко влага си остава горе и ефективно охлажда горните слоеве на пограничният слой (лъчение и изпарение), като същевременно намалява нощното охлаждане на земята.
На сутринта, слънцето бързо подгря високите влажни слоеве, дестабилизира ги и образува несвързани със земята облаци.
Докато стигнем старта засенчи, а високият терен отзад произведе обширен дъжд, който дори обърна вятъра на гръбен. По едно време, депресивното небе дори ни караше да сме доволни и на прав полет, само и само да си спестим екшън разходката с мотоциклетите.
Но екваториалните слънце надделя, облаците се групираха и откриха още по-големи земни площи за слънцето. Условията тръгнаха и въпреки, че излетях прибързано, успях да се набера и пуснах на С.
За съжаление, бях леко дефазиран спрямо условията и хванах разпадането на облаците отпред. След дълъг глайд на спийд сред напеченото поле изгубих много височина и се насочих към едно училище, през което току що бе минала малка вихрушка.
От досегашният си опит съм установил, че вихрушките повече лъжат, отколкото помагат за намиране и хващане на термики, но в този слой с дебел суперадиабатен градиент явно работят добре. Или най-малкото показват, че се борят някакви ветрове, а като си ниско ти трябва контраст, борба и промяна.
Две други малки вихрушки ми помогнаха да коригирам въртенето и така от 200 метра стигнах до базата.
Нататък беше лесно, въпреки нарастващите сенки. Даже по средата на 10 километровите сенки имаше по километър високи вихрушки.
Над кратера Ебуру, влязох в силно качване близо до базата и реших да по заобиколя облака, за да не ме засмуче.
След като Владо си подобри за втори път височинният рекорд в едно засмукване до 3200, реших да съм по-внимателен с облаците. Още повече, че върховете им вече достигаха 6-7000 метра.
След Ебуру, сенките продължиха да нарастват и добре, че видях последният слънчев коридор между езерата Елемантия и Накуру преди да засенчи напълно. Хванах линията, където за последно имаше слънце и продължих напред. Западно от Гилгил поспрях да набера в слаби качвания над разцепения на две кратер и този с форма на корона. Над 3600 вече нямаше нужда да се върти. Летях направо и катерех с 1-2 м/с. Ползвах огромната зона на качване, за да пробивам срещу вятъра. Облака над мен видимо нарастваше и вплътняваше. Първоначално, бе с размери 15х30 км, но постепенно почна да се слива със съседният подобен облак от изток.
На една лекция, Денис Пегън каза, че трябва да се внимава, когато облака стане с прекалено големи хоризонтални размери. Тогава влиза в режим на самозахранване - нарастването му избутва големи обеми от въздуха отстрани надолу. Те се загряват от адиабатното свиване и отново се връщат под облака добавяйки своята енергия. Неуспелите извалявания от предните дни означават, че страничният на облаците въздух е достатъчно влажен и кондензирането му, при засмукването от облака, добавя още повече енергия. Така, въпреки липсата на слънце, облака става гигантско перпентуум мобиле, докато отдолу аз наивно си фърчах с надеждата, че пълното засенчване ще го укроти.
Логиката ми беше да ползвам възходящата улица за да приближа максимално до Накуру срещу вятъра.
В дискусията за инцидента с Томаш Ледник, някой спомена за т.нар. power soaring. На места като Керио, стремящите се към рекорди пилоти трябва да реят бързо, без да губят време с т.нар. крабинг или плъзгане успоредно на склона при перпендикулярен вятър. За да се избегне крабинга, пилотите летят под нивото на склона, където вятърът няма силна перпендикулярна на склона компонента, която иначе непрекъснато трябва да бориш за да не те избутва зад склона. Под нивото на ръба вятърът е заприщен и с преобладаващо възходяща компонента. Летенето във възходящ въздух и особено в градиентната му зона увеличава двигателната сила на крилото и то развива по- големи скорости, отколкото в нормални условия.
Така, че аз исках да ползвам същият принцип, за да пробия по-надалече срещу вятъра към Накуру.
Но, колкото повече напредвах, толкова повече се усилваше качването, а огромната плоска база на облака ме обгръщаше в тъмнината си.
Това, че летях на пълен спийд въобще не помагаше. Ушите също станаха безполезни.
Уплаших се и реших, че новата ми цел е да сляза по-бързо надолу. Направих спирала, но пропадането ми бе едва - 1 м/с. Не исках да правя дълбока спирала с камерите надолу, защото имах една разбридана А връв, а и крилото ми не бе първа младост (колко е важно да имаш доверие в екипировката).
Предният ден тъкмо си говорихме с Ицо Джамбов, колко е трудно на по- източените крила да снижават със спирала и ако пилота няма anti G парашутче е по-добре да колапсира част от крилото и да го остави да се насвири в спирала като го управлява с тяло.
Това, което направих бе да издърпам уши и с тяло да вкарам крилото в спирала. Така, намалената му площ увеличава снижението без да се увеличава претоварването. Трябваше да направя няколко серии на спирала с уши, защото ми се измаряха ръцете да държа ушите. Когато излизах от спирала, крилото тръгваше назад, а купола омекваше и се набръчкваше в продължително парашутиране, без после да прави характерното изстрелване напред при възстановяване на обтичането. Трябваше да търся зони с по-слабо качване, за да достигна по-ефективно снижение. Така, на серии със спирали до -5м/с позагубих височина и пуснах по вятъра. За норматив пресекох езерото Елемантия с розовите фламинго, а към Гилгил се бе отворило слънчево петно, което отново работеше добре.
Реших да се връщам към Найваша, но към високите плата на изток имаше дъждовна завеса, която щеше да направи шквал или поне силно вдигане по моята линия.
След борбата с облака бях емоционално изтощен и не исках още битки с шквала от дъжда, който се изливаше между Киджабе и Найваша. Айзък се прибираше южно от Найваша и каза по радиото, че там духало силно. Реших да кацам, но за всеки случай се върнах назад по пътя за Гилгил, където бе по-тихо.
Това бе красноречив пример как емоцията надделява над разума. Под предлог безопасност в свързаното с рискове летене, всяко преждевременно кацане е правилно решение. Колкото по-малко време си във въздуха, толкова по-малко рискуваш. Само, че тази логика не е толкова проста и линейна. На силни места със силни условия, трябва да полагаш усилия да опознаеш сложността на процесите и да се включиш в тях, вместо да кацаш по обед на произволни места в пика на вихрушките и приземната турбуленция.
В случая, кацането беше спокойно, но можеше да се върна до хотела в Найваша, защото не съобразих, че дъжда ще завие на запад към езерото, привлечен от низходящите му свойства и движен от преобладаващите СИ ветрове.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Вто Фев 06, 2018 7:38 am 
Offline

Регистриран на: Пон Май 03, 2010 7:59 pm
Мнения: 339
Име: Георги Джамяров
Ники, след всеки твой пост ми се налага да отварям и да ровя по сайтове, форуми и учебници по метереология.
Не може ли просто да си ядем рибата и да се джафкаме?

_________________
Ссса


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -1 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Сря Фев 07, 2018 9:21 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1991
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Жоро,
Като пишеш за риба и се сетих за цаца, а тя пък върви с бира.
Да не би да избягваш да използваш тази дума в дискусиите в които участвам :wink:
...
Не се правя на учен с тая метеорология, просто споделям практически срещи с теорията.
Пък ако породят дискусия - още по-добре. Само не ме карайте да пия студена бира, че после ме боли гърлото, а нощем ми пулсира главата.
...
Снощи парка отново показа класата си. След win win подкуп на рейнджърите, спахме в "no man's land" между Масай Мара и Серенгети. Лъвовете ни гледаха от другата страна на по пресъхналата Sand river , докато опъвахме палатките и с препикаване маркирахме лагера.
Утре малко проучване на един баир, после летене от старта до Зомбе, културна програма в Найроби и довиждане Кения.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Вто Фев 13, 2018 12:42 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1991
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Когато почваха промените в България баща ми каза "Трудно е да се живее в интересни времена".
Проблемите от последното ми идане в Етиопия през 2016 не бяха изчезнали, въпреки отмяната на извънредното положение. Дори напротив - задълбочаваха се и вървят към някаква развъзка.
Но малко предистория:
Етиопия е федерална държава, чийто най-големи етнически групи са Оромо, Амхара и Сомали. С хилядолетната си библейска история и писменост, Амхара е доминиращата култура в страната. Това не се харесва на Оромските националисти, но им е трудно да си създадат своя забележима идентичност, защото векове са били селяни и роби, покръствани и помюсюлманчвани от редуващите се доминации на Амхара и Арабия. Сомалийците пък са третирани от всички останали като нашите цигани с тази разлика, че са свързани културно и езиково със съседна Сомалия.
Когато се появява социализма през 70-те, разликите между отделните групи поизчезват, но в края на 80-те изгрява звездата на тигрийците. Подкрепяни от САЩ, те хващат вълната на разпад на социалистическата идеология в Русия и Източна Европа, захапват кокала и вече 25 години не искат да го пуснат. Въпреки, че са едва 7-8% от населението на Етиопия, тяхната партия владее цялата държава. И въпреки, че умело управляват, чрез разделяй и владей, като насъскват другите етноси един срещу друг, в момента са най-мразените хора в цялата държава.
Първоначално, етиопците бяха стресирани от периодичните кървави разправи около изборите. Тогава, гражданите бяха само срещу анонимната власт със силна армия и полиция. Но с напредъка на капитализма, поотварянето към света и появата на просперитет, маските започнаха да падат.
Представете си че сте Оромо фермер и чуждестранен инвеститор има нужда от земя за да построи фабрика. Законът го задължава да има местен партньор и той естествено ще избере някой с връзки с властта или ще му се посочи такъв. Местният партньор обикновено е от Тигрия, която между другото е доста сушаво и каменисто място. Така, Оромският фермер губи плодородната си земя, половината от която отива в ръцете на чужденец, а другата половина при тигрийският му партньор. Когато това се случва постоянно и на повече хора се поражда общо недоволство. Въпреки, че по закон земята принадлежи на държавата, предимно селското местно население живее и се храни от нея поколения наред. На предимно градското население в България, не му пука за земята и тя постепенно попада в ръцете на знайни и незнайни фермери, олигарси и чуждестранни фондове.
Когато през 2015-та няколко мирни демонстрации бяха кърваво потушени от властите, народното недоволство се отприщи. Бяха разрушени чуждестраннйи фабрики и оранжерии. Някои инвеститори се отдръпнаха, но собствеността им така или иначе остана в ръцете на тигрийците. Други чуждестранни инвеститори бяха пощадени, заради активните им социални политики за подобряване живота на местните работници. Но така или иначе се разбра, че едни богатеят без особени умения и труд, а други губят завинаги земята и независимостта си и стават слуги на другите.
Така изгря врага - тигрийците и колкото повече се взираха в тях, толкова повече се виждаше как се възползват от властта си - неплащане на данъци, лесни разрешителни, протекции, липса на проверки и ткн.
Хората от Амхара постепенно разбраха, че имат същите проблеми, подобно на Оромците и също се включиха в борбата.
Правителството се уплаши, обяви извънредно положение и вкара в затвора опозиционери, журналисти и критици. Хората се уплашиха и отдръпнаха, но врага и проблема бяха вече видими. Не дълго, след отмяна на извънредното положение, недоволството отново забълбука. Оромските и Амхарските политици, които участваха във властта се отдръпнаха и парламента загуби нужното за функционирането си мнозинство. От правителството почти веднага обявиха, че освобождават политическите затворници. После се поправиха че пускат част от тях, но народа усеща силата си и продължава да бълбука.
В Уолдя, Амхара, полицаи убиха мирни демонстранти. После в съседен град местни разрушиха собственост на тигрийски бизнесмени. В революционното Амбо, младежи разбиха камиони със захар (заради сушата има недостиг на захар). По пътя за Харар, демонстранти спряха автобусите на най-големите транспортни фирми притежавани от тигрийци, изкараха пътниците и ги изпотрошиха с камъни. На границата между Оромо и Сомалия, властите забъркаха конфликт със стотици загинали и над 1 милион разселени (скоро май няма да проучвам там за летене, въпреки прогнозите за огромни конвергенции). Но разделяй и владей вече не работи. Врага е ясен. Около вулканичното езеро Ерт Але застреляха туристи, а войнствените афарци предупредиха други да не идват.
Миналата година проблемите в Етиопия се поразнесоха по света и тези които се бяха записали да идват за летене се отказаха. Тази година явно цензурата е по-силна, защото идват четирима и въпреки, че ги предупредих за проблеми още не са се отказали да идват.
Работата ми като гид вече не само термики, ветрове, турбуленции, конвергенции, кацалки, храна, спане и транспорт, но вече включва и рискове от пътни блокади, агресивни демонстрации и контрареакции, недостиг на гориво и храна.
Така тази неделя пристигнах в Адис, където бе приятно спокойно. Настаних се в Таиту, а в понеделник отидох в офиса на Абба да се запозная с обстановката.
Въпреки развитието и бума на нови сгради, в сравнение преди 2 години, трафика ми изглеждаше по-оредял и по-дисциплиниран. Доста контрастен в сравнение с трафика в Найроби, където всеки те изпреварва отвсякъде, а много бусове са комично охлузени. Видно е как в страната където няма страх и цензура, всеки бърза да прави пари и избуява предприемачеството и инициятивата.
В офиса на Абба научих повече подробности - извън Адис няма интернет (как ли ще правя прогнози), по телевизията и радиото се въртят фолклорни програми без да се споменава нищо за проблемите (що ли е познато). Инцидента със застреляните туристи в Афар си има ясно обяснение и е пример, че не трябва да се маргинализират нещата, а всеки път да търсят конкретните причини. В случая - някакъв тарикат туроператор, решил да спести наемането на местни скаути за въоръжена охрана (по един на джип) и опитал да мине метър с двама трима войника за 20-30 джипа. Естествено на местните не им харесало да си губят бизнеса и да гледат как някой друг (особено тигриец) прави пари на тяхна територия.
Демонстрациите в Оромо и Амхара са конкретно срещу правителството и би трябвало да не засягат туристи. Ако попаднеш на някоя от тях е добре да изразиш съпричастност със знака на борбата за промяна - кръстосани допрени в китките ръце със свити юмруци. Един етиопец така завърши първи състезание по бягане на олимпиадата в Бразилия.
После с Дори отидохме да си издам СИМ карти. Трябва да събера 5 броя за да не губим време за летене като дойдат другите.
Оказа се, че на влизане в Етиопия трябва да си регистрираш и отключиш телефона за да си под контрола на властите иначе сим картата не работи. Та пак опашки и чакане.
Докато ходихме до министерството на туризма да вадим разрешение за парапланеризъм, Дори ми показа група хора в бели престилки - за днеска била насрочена национална стачка. Първоначално мислех, че не е сериозно, но после научихме от познати, че източните подстъпи на Адис са блокирани от протестиращи. По-късно, според Дори, всички подстъпи към Адис били блокирани. Посъветвах го да си напълни резеорвара и да се запаси с хранителни продукти. Може би не е лошо и аз да си купя някакви консерви и фъстъци, че не се знае кога парите ще загубят смисъла си.
Правителството може да реши да не предприема нищо за да предизвика конфликт между 6-7 милионния Адис и околните Оромци. Друг проблем е че правителството държи армията и федералната полиция, но няма контрол върху регионалните полиции.
Пред бензиностанциите забелязах нарастващи опашки от коли. Преди да се разделим, Дори каза, че заради пътна блокада техни туристи май няма да се върнат навреме от планината Бале и ще си изтърват самолета за вкъщи.
...

Жоро, след учебниците по метеорология е време да отвориш атласите по история и география. Добре поне, че в нашето школо е разрешена консумацията на риба.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Сря Фев 14, 2018 10:39 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1991
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Пиша на части, че не се знае до кога ще има интернет.

Пълно информационно затъмнение. Местните се информират само от приятели по телефона.
Туристите дето бяха блокирани около Робе до планината Бале успяха да се върнат в Адис. Правителството изпрати танк, който проби блокадата, но за съжаление 4 от джиповете, които караха зад него бяха силно повредени от замерящите ги с камъни протестиращи. Един от тях бе Майк - във фотогалерията от предните години може да се види шареният му джип и тъй като бе печен шофьор мислех да го ползваме ако нашият се откаже да тръгне на път. При атаката с камъни лошо е пострадала пасажерката до него, която има наранявания в шията. За нашето пътуване предпочитам да ползваме обикновен микробус, за да не се отличава от масовия транспорт наоколо. Ще е добре да се заредим с туби гориво, които да скрием вътре в буса, а не на обичайното място на горният багажник, защото има данни, че протестиращите точат горивото на спрените по блокадите коли.
Почвам да си мисля за план Б и В, където летим директно до Лалибела и ползваме местен транспорт там или път да си наемеме и караме някоя трошка, ако няма кандидат шофьор. Както и план Г - да отидем да летим в Кения.
Междувременно, докато обикаляхме с Дори насам натам успях да поразгледам Адис. Беше се променил за последните 2 години. Сякаш имаше някакво състезание всеки да построи по красива и различна от другите сграда. От опит знам как кръглите форми оскъпяват строежа, а използването на пространстата е трудно да бъде ефективно. Сякаш това да бъдеш различен е по-важно от бързото възвръщане на инвестицията.
Друга приятна изненада бяха етиопските девойки. При първите си идвания ги бях описал като жени, които още не знаят за какво се използват сутиените и бикините. Козметичната индустрия - особено в Адис - бе се развихрила и препаратите за изправяне на къдравите им коси направиха чудеса с прическите им. Вървиш по някоя централна улица и плуваш в река от красота. Всяка трета може да участва в някой сериал, всяка пета може да се включи в Мис България, на всяка десета се изкушаваш да и направиш предложение. И за разлика от кенийките, дето си оплитат някакъв цветен сезал в косите или слагат червило с електрически цветове, тук се забелязва усет за хармония и красота. Когато им срещнеш погледите, ти отговарят с приятелска усмивка и задоволство, че красотата им работи. Няма го онзи бърз пресметлив поглед тип колко струваш. Поредният пример, че кенийците са по-близо до природата, а етиопците до духа.
Вечерта, на изток, имаше величествен залез със златни кумулуси от една конвергентна линия, които бяха изпаднали в безтегловност и безвремие.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Съб Фев 17, 2018 7:30 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Май 03, 2010 7:59 pm
Мнения: 339
Име: Георги Джамяров
Ники, ние сме българи!
Атласи, геологии, географии и драги такива не ни трябват. Политиката я можем и бистрим винаги. Напоследък постовете ти са доста по-обикновенни за спльоскалник като мен.
Обаче намирам обяснение. Фокусирал си се в друга посока... дано несе наложи обаче да те изтривам от приятелите си.
П.П. Днес съгреших. Летях на сопот. Не исках но ме съблазниха. Бях с белите очила( нямам други). Пих и три бири. И въртях чужди термики. Надявам се нямаш против?

П.п.п. Радвам ти се, но все пак внимавай със етиопките. Чувал съм какви ли не работи за тях :)

_________________
Ссса


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -3 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Нед Фев 25, 2018 1:46 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Апр 13, 2007 4:41 pm
Мнения: 110
Местоположение: Sofia
Име: Петър Трупчев
Цитат:
...След подадената оставка на министър-председателя на Етиопия, Хайлемариам Десален, считано от 16.02.2018 г., правителството на страната въведе извънредно положение за шест месеца, с възможност за удължаване...


http://www.mfa.bg/index.php?page=77&sta ... solstvo=57

Не че се притесняваме, ама вземете драснете някой ред...

_________________
Петър Трупчев


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Вто Фев 27, 2018 2:29 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Яну 20, 2011 1:15 pm
Мнения: 31
Време е Ники да вземе званието Окрилен ,за цялостен принос.Гит за всичко.Само брачни консултации дето не дава,ама с тези красиви етиопки и това може да му се наложи.С такива детаилни политически анализи, може да го потърсят и в Пентагона.Преди да гласувам вече знам до кого да се допитвам .Вече имаш статута на гуру Ники.


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Сря Фев 28, 2018 1:47 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Апр 20, 2012 12:04 pm
Мнения: 288
Име: Милен Димитров
Цитат:
...След подадената оставка на министър-председателя на Етиопия, Хайлемариам Десален, считано от 16.02.2018 г., правителството на страната въведе извънредно положение за шест месеца, с възможност за удължаване...


http://www.mfa.bg/index.php?page=77&sta ... solstvo=57

Не че се притесняваме, ама вземете драснете някой ред...

_________________
Петър Трупчев
Цитат:
ОК са, Ники е пуснал СМС преди 2 дни от Кения.

_________________
https://www.facebook.com/Paragliding4Fun?ref=hl


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Пет Мар 02, 2018 7:11 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1991
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
vsichko e nared. niama nikakav internet izvan adis. varnahme se sled dobro letene i intenzivni prejiviavania.
vijte v leonardoto poleta ot semien mountains i terena.
opisanie i oshte analizi posle.
trudno se namira gorivo. ako neshtata se skoftiat shte gledam da se varna po-rano.
isaak sashto e gotov da me posreshte v kenia.
do skoro.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения/Етиопия 2018
МнениеПубликувано на: Чет Мар 08, 2018 8:08 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1991
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
mitko perkata написа:
Вече имаш статута на гуру Ники.
Благодаря за комплимента, но гуруту си има гуру и въобще тия етикети са безмислени, защото както в летенето, така и в живота, почваш да пропадаш ако си повярваш в повече. Макар и да казват истини, гурутата звучат приспивно сладко и някак си ни лишават от удоволствието да си извървим пътя сами.

....
Протестите в Оромо приключиха с няколко жертви. Министър председателя подаде оставка и на другият ден обявиха военно о положение. Целта на т.нар. state of emergency или martial law бе да спре протестите в Амхара, които последваха тези в Оромия (когато едни почват да се оплакват, други също се сещат да се включат, че да не останат с празни ръце).
За съжаление, конфликта излиза от разрешимите, чрез повече демокрация етнически мотиви и устойчиво добива характер на класова борба между тези които нямат и тези, които имат. При пътуванията ни ми направиха впечатление многото надупчени от хвърлени камъни билбордове с реклами насочени към средната класа и богатите. Другото обезпокоително нещо е че протестите са движени повече от студенти и младежи, които след дълго гледане на телевизия знаят какво искат и осъзнават че сегашната държава няма да им го даде. Лошо е че намалява умиротворяващата роля на възрастните. Тези, които имат са виновни пред тези, които нямат независимо дали са го постигнали с честен труд или с корупционни схеми с властимащите. Маргинализацията е повсевместна.
Страхът и агресията нарастват и това се усеща по реакцията на децата, които се събират при приземяванията ни. От предните кацания в Дегем помня, че бяха по-нахални, но сега ме изумиха с агресията си – не беше само обичайното замеряне с камъчета, ами ожесточено ме ритаха по краката, когато се качвах в колата. Щях да си тръгна с нещата, които имам а те щяха да останат със своето нямане. Изненадан и ядосан отвърнах на ритниците, а те се разбягаха като пилци. Щеше ми се дори да почна да стрелям по тях, ако имах оръжие. Ако се бях впуснал в преследване на някой от тях, то другите можеха с лекота да ме пребият с камъни. Има го в изобилие. И камъните и децата.
В такива ситуации, трябва да напипаш границата да поемаш малките поражения без да ги насърчаваш с пасивността си или правокираш с активността си. Понякога няма граница и нищо не зависи от теб ако са в ескалативно настроение. Единствено можеш да избягаш, като си дадеш малко преднина като им хвърлиш екипировката си. Ще я отворят, ще се скарат за плячката, а след 5 минути тези, които са с празни ръце може да те подгонят. Но по-вероятно е да те оставят намира, защото плячката не е обикновена. Тя прави хората да летят.
За щастие, при останалите приземявания децата се държаха с нормалното любопитство. Но се усеща порасналото им самочувствие. Подобно на Повелителят на Мухите.

Полета от Симеон планините беше достатъчен, за да забравя несгодите и да простя на всички. Не съм бил в много африкански държави, но мисля, че това е най-драматичния терен в Африка. 1-2 километра високи стени от север и пак толкова дълбоки долини на юг. Отвъд тях силно ерозирали хълмове, планини и ридове, прорязани с безброй урви, сухи поточета и реки. Едно кацане долу далеч от пътя означава да замръкнеш сред чукарите в компанията на хиени, змии и скорпиони. Ако попаднеш на свестни местни, то поне можеш да спиш в къщата или обора им и да ядеш и пиеш храната и водата им. На другият ден, ако си късметлия, можеш да се добереш до някакъв път и ако си супер късметлия, може дори да хванеш някакво превозно средство. Ако си мега късметлия, то може да те закарат до градче с хотел и мазни чаршафи с бълхи. Там, на вторият ден вероятно ще хванеш транспорт до цивилизанията. Освен ако автобусът не е препълнен или не пътува заради липсата на гориво и стачките от извънредното положение. Може би по-лесният вариант е да си избереш някоя мома от селото и да останеш там завинаги.
Ако объркаш вятъра, когато се приземяваш в триизмерният лабиринт от стръмни хълмове, прорязани от дълбоки каменисти реки и дерета, то можеш да си навехнеш карака и дори и по-лошо. Тогава романтичната парапланериска ваканция свършва и то не само за тебе, но и за останалите в групата. Търсене на сигнал, спасяване, болници, изпуснати самолети и прочие.
Всичко това не ще ни спре да търсим и летим нови хоризонти, но трябва да си признаем рисковете и да внимаваме с лакомията и фантазиите си.

Планините Симиен.
Отидохме в офиса на парка предният следобед за да подготвим документацията по летенето ни на другият ден. Оказа се че в разрешението ни за парапланеризъм от министерството на транспорта, умишлено или не са пропуснали да Simien mountains от списъка с места, на които сме заявили че ще летим. Отделно, паркът е пряко подчинен на агенция за защитени територии и разрешението за парапланеризъм, трябва да дойде от тях.
Казах им, че вече сме летяли тук преди 2 години и че бързаме утре да летим преди да усили вятъра. Обещаха, че ще питат началниците си, но се притеснявах, че може да изпуснем деня, поради дълги бюрократични процедури. Предупредих останалите, че можем да си останем с разходка в парка и да не летим. Искам да прокарам пътека за бъдещето на парапланеризма в това прекрасно място и не върви да правя пиратски изпълнения, като ползвам обичайната логика – по-добре е да кажеш „извинете“, отколкото „може ли“.
Приех ситуацията и попитах човека от парка да препоръча евтин хотел, където да преспим. Там работеха с долари, няма вода, а напрежението на тока не стига за да заработят зарядните. Това нямаше значение, защото покрай разговорите споменаха, че служителя от парка е “flexible man”.
Между временно се запознахме с двойка възрастни германци, които работеха за НПО промотиращо използването на камини за готвене в къщите на хората, вместо традиционния открит огън и свързаните с него ужасни инциденти с деца. След успешна мисия в Непал се опитват да приспособят инициативата към местните обичаи и храни. Традиционната етиопска инджера е с диаметър около 50 см и изисква голяма повърхност с равномерно нагряване. Аз също не пропуснах да дам акъл, като ги посъветвах да изкарат комина не отзад, в поветрената страна на къщата, а през стените дето се обтичат успоредно на преобладаващия вятър за максимално изсмукване на пушека навън. Края на комина е Т-образна тръба с разширяващи се сечения. Бернули демек.
На другата сутрин отидохме в офиса на парка и влязох при началника. За моя радостта каза, че можем да летим, но не от Simien lodge където исках да пробваме нов старт, а от предишното място до Лима Лимо терасата. Измърмори нещо от рода на това, че влизаме и плащаме като за пешеходци, докато извършваме допълнителна дейност. 50 долара веднага компенсираха тази несправедливост. По-малкият началник бе нает за еко експерт срещу 30 долара. Така с още двама с калашници за охрана се запътихме към старта.
Бяхме подранили, защото вместо хубавият СЗ вятър от предният път, бе безветрие с някакви остатъци от СИ. Приготвихме крилата и почистихме старта, който скоро ще отеснее, защото освен жиците на които се бе окачил Косьо предният път, вече има втори ред жици и готови стълбове за трети ред. Обещах на малкият началник да го возя с тандема следващият път, но ще трябва да търся друг старт.
Въпреки слабият вятър и ограничената площадка, излетяхме един след друг и се набрахме над старта в едни мазни четворки.
Хванахме точният момент за излитане, защото по-късно вятърът усилва и завърта от СЗ и въпреки че е по-удобен за излитане, хубавите качвания са вече зад старта и подминават ръба на платото. При предното летене с БГ групата, загубихме време с търсене на стартове и при вторият ми полет вече нямаше хубави качвания, а само вятър. Явно всеки старт си има оптимално време за излитане.
Старта е на 2500, платото отзад на 3000, а ние се набрахме на 4700. С 4300 пуснах на изток да приближа потенциалният старт до Симиен лодж, където първоначално планувахме да литнем, повъртим термики и кацнем в някой от ръкавите на сухата река отдолу. Ако насрещният вятър бе по-силен ни чакаше 10 км ходене по дъното на реката до пътя за Аксум. Ако се лети по на изток, пътя се отдалечава на север от планината и прибирането става по-сложно. При силен вятър е рисковано да се каца на ръба на платото, а при кацане в подножието няма качване нагоре, заради отвесните скали.
Продължителна -5 м/с и насрещен СИ вятър ме отказаха навреме, че да се върна обратно до старта, който още работеше добре. Засекохме се с Кийт и решихме да пуснем към Дебарк и платото. Другите, след разходка в района, послушно отидоха към кацалките на селото под старта, а 72 годишният сам продължи по пътя за Аксум и кацна там където пътя пресича реката.
Въпреки, че с Кийт тръгнахме ниско с намерението да си спестим черният път нагоре и кацнем до Дебарк, преди града намерихме неравномерно, но продължително качване. Още по на юг – там където свършва платото и почват огромните ерозии, се бе опънала облачна улица към Гондар (бях и хвърлил около от преди 2 години). Тръгнахме да я гоним, като сложното бе, че платото не е плато, а след 3000 м високият си С ръб, губи височина на Ю и след 10-15 км почват каньоните на големите ерозии с не много дълги ръкави от плато между тях.
По прогноза и предишни наблюдения, вятъра по ръба усилва с напредването на деня над 10 м/с и се явява падащ и турбулентен по неравната наклонена повърхност на платото. Според теорията (пак на тоя Бернули), разширяването на сечението поради снижението на терена, би трябвало да намали скоростта на вятъра далече зад ръба.
Поради военното положение и цензурата от министерството на пропагандата (има такова е Етиопия), извън Адис няма 3G и интернет и прогнозите ми бяха спомени от преди 2 дена от мъждукащият интернет в туристическият Лалибела. Така, че се притеснявах да не са дошли силни ветрове, които да ме издухат към големите ерозии на юг от платото. Такива ветрове щяха да са много турбулентни заради снижаващият хълмист терен, така че аварийните ми кацалки бяха някои от ръкавите издатъци на платото. Дълбоките и разширяващи се на юг долини между тях, трябва да оберат и концентрират низходящите и да направят по-поносим въздуха над ръкавите за безопасно приземяване.
За щастие, нямаше силен основен вятър и се потвърди теорията за отслабване на вятъра с увеличаване на сечението.
Допълнително, основите на долините тръгващи на юг пускаха регулярно термики и там се събираха с термиките и вятъра от север и от самата повърхност на платото.
Условията работеха като по учебник, въпреки че бе по-турбулентно заради низходящата компонента на потока. Това низходящи движение на вятъра, мисля че е благоприятно за образуване на вълни, защото често попадах в качване, завъртах срещу вятъра и качването ме изстрелваше нагоре с 4-5 м/с. Когато се опиташ да го завъртиш, го изпускаш, но пак като обърнеш срещу вятъра го намираш. Тези качвания бяха широки в перпендикулярно на вятъра направление и по-лесно се обработваха с осморки и крабинг и стремеж да не се отнасяш много по вятъра. Над определена височина, вече можеше да се превключи на набирания с пълни кръгове.
Така, лека полека напредвахме със ССИ вятър на запад, като гледахме да сме пред облачната улица, но да не напускаме кацаемата част на платото.
След около 60 км решихме да кацнем, защото платото почва да изтънява и почват неравномерните ръкави директно от северният ръб. От предни наблюдения и прогнози знаех, че в Гондар ще пробие силен СЗ вятър, който ще огъне конвергенцията на Ю и ще я издуха над сложни за кацане и прибиране терени. При повече наземна поддръжка и средства за оцеляване си струва да се завие и хване конвергенцията, която често съм наблюдавал стига до планината Гуна, подхранвана от бриза от езерото Тана. Ако се лети бързо, може да се хванеследващата конвергенция от Гуна към Гашена (там имам един 100 км полет над тесният живописен път).
На кацането дойдоха десетки селяни. Докато сгъвахме мина автобус, който спрях и се качихме, но селяните не искаха да ни пуснат. Дойдоха полицаи с калашници, а селяните им казаха как са видели да се разбива самолета ни преди да кацнем. Разрешението ни за парапланеризъм поуспокои обстановката и по-късно в полецейският участък, началника каза че е достатъчно и ни пусна да си ходим.
Предният ден, когато минавахме през този град на отиване към парка, видяхме демонстриращи войнствено подтичващи младежи със знамена. Имаше и армия и полиция, но нещата изглеждаха някак спокойно. Военното положение забранява събирания, стачки, отсъствия от работа или работа с понижена ефективност, но явно че тези демонстрации са форма на гражданско неподчинение. По-късно като свършихме с пътуването и малко преди да се прибера в БГ разбрах, че наистина на хората им е писнало и бойкотират военното положение – не ходят на работа, събират се, стачкуват. В понеделник (5 март) разбрахме че е почнала нова Оромо стачка (предната бе за освобождаване на политическите затворници) – явно също срещу военното положение. Пътищата към Адис бяха блокирани. Федерелни полицаи бяха застреляли Оромо полицай, който явно е бил на страната на протестиращите. Настава разделение между местните полицаи от една страна и армията и федералната полиция от друга. Във вторник преди да си тръгна разбрах, че в Амхара са блокирали единствения път за доставка на горива от Судан (този от Джибути нещо не работел) и убили войниците и танка, който се опитвал да пробие барикадата. Изтече запис от министъра на отбраната, който сега управлява страната, в който казва че ако 30-те милиона Оромо се надигнат никой не може да ги спре. В Адис е параноя и слухове, но някак си живота си върви. Явно столичани си мислят, че живота им е по-добър от този на провинциалистите и не се впрягат много да протестират. Но като свършат горивата и хранителни продукти и те ще се надигнат. Въобще гражданите са загубили респекта към държавата и тъй като почват да се появяват неизпълними искания за по-добър икономически живот, то ще се лее кръв. И най-доброто правителство не може да създаде работа и нормален живот на 102 милиона. Още един пример защо прекомерното гледане на телевизия не е добро за здравето. Не само защото показва лъскави неща към които да се стремиш, ами защото всеки ден ти набива в главата че си загубеняк. Дори и да имаш добра работа и заплата, живота ти автоматично е направен да изглежда понижен и обезценен сред този парад на суетата. Сега, след малко Африканска почивка, като се върнах в БГ изпитах още по-голяма погнуса от това, което се лее по медиите. А в Сопот живея без телевизия, вестници и радио и уж се информирам само от подбрани сайтове от интернет.
……………..


Впечатляващи моменти

В Дежен вървяхме по оживената главна улица, когато срещнахме труп носен от двама жилави мъже на импровизирана дървена носилка. Вятърът бе отвил част от завивката на лицето му, но носачите продължаваха да подтичват за да съкратят времето под тежкият товар.
...
На връщане към хотела в центъра на Адис, фаровете на завиващото такси бавно облизаха една стена от край до край. На нея бяха наредени около 15 момичета на една ръка разстояние една от друга. „Street girls” каза шофьора с кратка усмивка.

Кацането до някое село не е непременно лошо. Кацането по-далеч филтрира публиката и затова в Дегем имахме разочаровани момчетии, които тичаха 2-3 километра за да стигнат до нас. Когато кацнах и пореях до къщите на едно село преди Чанчо, се събра тълпа от малки и големи мъже, жени и деца. Докато възрастните ме разпитваха за да преценят дали съм полза или опасност, едно малко момиче ме хвана за ръката и така вървяхме заедно към пътя. После друго дете ме хвана за другата ръка. Интуитивното доверие на децата мигновено стопи леда и подозрението. Това село бе спечелено за парапланеризма!

...................

За да се разбере летенето, трябва да се мине през разбиране на себе си. Позволявам си да описвам всички тия социо антропологични впечатления, защото нещата свързани, като част от едно общо цяло. Можеш ли да се радваш и рееш в небесата, като знаеш че долу на земята има смърт и страдание? Имаш ли право да си щастлив, когато другите са нещастни?
Когато си силен е лесно да бъдеш сам. Да си живееш живота даден ти от друг. Пази си плячката и си пести силите.
В мисленето и в езика ни има объркване на понятията човек и животно. Казваме на Ясен „животно“/“beast”, когато прави рекорд или изпреварва другите на състезание. Същите му постижения понякога наричаме „нечовешки“, а него го определяме като „машина“. И тъй като искам да знам от къде черпи своята сила, то вариантите са че:
- Има непритъпена от еволюцията животинска сила и качества (например на хищник)
- Обратното – свръх еволюирал е и има човешки качества, които ние още не сме достигнали
- Ясен е киборг т.е. фантастичен хибрид между човек или машина (или най-малкото приборите за летене)
Но да се върнем между приликите и разликите между човека и животното.
Като видим малко коте или куче казваме „животинка“. В смисъл че и то е като нас. И то душа носи (даже има книга „Душата на животните“).
Когато видим някой да проявява особена жестокост към животните, то му заклеймяваме поведението като „нечовешко“ или „антихуманно“. Но тъй като при животните няма жестокост (трябва просто да те изям или таковам за да продължа да съществувам), тогава жестокият към животните не може да бъде наречен животно. Той не е животно, но се държи „нечовешки“ т.е. не е и човек. Тогава какво е? Може би човек е само идея измислена от човек?
Години наред се мъча да формулирам разликата между Етиопия и Кения. Едните ги асоцирам с човешкият свят, а другите с животинският:
- Етиопците са дълбоко религиозни, имат царе, държава и писменост от хиляди години. Систематично са избили дивите си животни. Терасирали са земята си
- Кенийците имат държава и писменост от 50 години; традицията на масаите повелява да не се закачат дивите животни; скотовъдците се трепят за територии, вода или паша; сексът не е нещо свято в рамките на брака; в Кения има драстично по-малко душевно болни хора, отколкото в Етиопия; некролозите по вестниците в Кения са основно на тема за добре живян живот, докато в БГ има непримиримост към края, съжаление че е можело да се вземе още от живота.
И въпреки всичко, в живота, отношенията и бизнеса няма явна причина да кажем че човека е по-добър от животното. Дори напротив, кенийците имат много по-добро отношение към природата и околната среда в която живеят. Докато етиопците сякаш са злоупотребили с предимствата и силата на човека. С ум, дух и вяра са си изсекли горите, размножили са се и се разселили дори и там, където не става. Милионите умрели от глад през 70-те и 90-те показват, че са излезли от баланса с природата, че човешкото хищничество е унищожило буферите срещу естествените климатични промени. Че кат почна не моа съ спра – е човешко, а не животинско изказване.
В Гондар видяхме традиционните им танци с характерните движения с рамената. В сравнение с хармоничните грациозни импровизации в Кения, тук в танца има агресия, която дори може да нарани танцуващият. Едно животно не може да нарани себе си. Само хората могат умишлено да причиняват болка и да понасят болка.
Когато видя някой да се отнася жестоко към животните, неволно си казвам, че той има по-малко право да живее от тях. Лицемерната идеология на хуманизма и демокрацията са просто оправдание за подтисничеството на едни същества спрямо други. Краха на социализма не е заради някакви икономически войни или световни конспирации, а защото прекалено много е разчитал на възвишеното в човека и като не го е намерил се е отдал на лъжа и репресии. Затова доброволно избрахме робството на парите и шарената какафония, в която всеки се опитва да продаде какво ли не.
Хубавото е че сме свободни да пътуваме, летим и мислим. Дано успеем да се опазим от вампирите, ловците на роби и търговците на смърт. Малко сме и живеем в изобилие. Имаме възможност да се качим на следващото еволюционно стъпало. Да станем по-добри човеци и да обичаме животното в себе си.
………………..
В Кения и Етиопия си направих един мисловен експеримент и го сравних с досегашните си представи. Опитах си да си представям мъжете и жените, които виждам в обратните им роли. Например как биха подхождали брада и копие на тази жена или как би изглеждал с пола и дете на гърба този мъж. Мисля, че размиването между половете е започнало още от животинският свят (мутациите са един от двигателите на еволюцията, после селектиращият механизъм избира дали алфа или бета мъжкарите ще дадат поколение). Струва ми се че традиционното селско патриархално общество има някаква форма на селекция и разграничение между мъжкото и женското (докато в Кения на повече физиономии им подхожда еднакво мъжко или женско тяло, то в Етиопия е по-трудно да си представим дадено женско лице в мъжко тяло или обратното). А модерните ни общества, като че ли има липса на селектиращ механизъм и отново има размиване между половете. Възможно е тези ми наблюдения да са чисто субективни защото трудно разграничавам индивидите от далечни раси (например китайците ми изглеждат еднакви). Но все пак е интересно да се знае нещо по въпроса. До колко съм човек или животно? Мъж или жена?
Живота, както летенето е много приятен и плодотворен, когато познаваме себе си; силните и слабите си страни. Някои неща можем да променим. Други не. Излишното насилие поражда деформации, както прекомерното натискане на спийда причинява колапси.
И може би тук е мястото за психичната нагласа, когато обяснявам на учениците как да въртят термики. Трябва да са едновременно агресивни като питбул и чувствителни като пеперуда. Ето я термиката! Захапи и не пускай. Рррр! Ако почне да изчезва, то се превърни в пеперуда. Всеки полъх, всяко трепване говори. Ето я пак! Дръж!
Не оставяйте упражненията по агресия да притъпят чувствителността, а прекомерната чувствителност да ви заплесне в съзерцание и неспособност за действие. Живота и летенето са баланс от едното и другото. Плюс култура на почивка и пости, за да сте гладни за още и още.

....

Снимки Кения: gallery/thumbnails.php?album=235
Етиопия: gallery/thumbnails.php?album=236

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +12 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 27 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов