Здравейте, в същия ден (събота, 22.09) аз още един колега се качихме с лифта за втори полет на Витоша, към 15 30 вече бяхме на старта и бързичко се приготвихме, вятърът беше слаб, като челото отстъпваше идеалната посока от време на време с отклонения встрани (ИСИ и ЗСЗ). На старта имаше няколко пилота и три тандема с пасажерите, които започнаха да се подготвят.
Аз бях напълно готов и закачен за излитане когато видях пилот в червено- жълта NOVA да разтичва малко по диагонал в посока ИСИ като ми направи впечатление, че крилотото му сякаш няма достатъчно скорост, но след това крилото се е понапълнило и пилотът по думите на други очевидци дори е седнал в сбруята ... последното, което аз видях беше сякаш доста здраво спиране на крилото, последвано от отпускане, в следствие на което крилото се "изстреля" напред и повлече пилота някъде надолу под старта
Веднага след него изтичаха двама тандемни пилоти - Иван Калибацев и Пламен Тодоров (синът на Батмана), както и Румен - един от пасажерите на третия тандем...
Аз и Пламен Делчев се разкачихме бързо и зарязахме екипировките си на старта...тръгнахме надолу, като виждахме общо взето само тичащите момчета надолу по улея, но не и пострадалия, нито неговото крило ... по-надолу вече видяхме, че са го достигнали някъде на малко повече от половината от разстоянието между старта и катерачния обект -скалата на Комините. Спряхме за минута и с се опитахме да звъннем на 112 или директно на ПСС - аз осъзнах, че телефонът ми е закачен на кокпита, един турист и Пламен започнаха да звънят отдолу чухме, че вече съобщават за инцидента... от катерачния обект също се чуха гласове, които питаха дали да звънят и дали всичко е наред...
Слязох надолу - теренът е доста стръмен, което предполага и при търкалянето си надолу пилотът да е набрал доста скорост надолу... пристигнах на мястото и видях, че пилотът е Владо, който бегло познавах отпреди това. На пръв поглед впечатление правеха очедивидната тежка фрактура на десния крак и леките драскотини по ръцете и лицето, това, че е контактен, но в лек шок.
Момчетата на място се бяха погрижили да осигурят що-годе стабилна позиция на пострадалия, което никак не беше лесна задача предвид сериозния наклон. Последваха още няколко обаждания до и от ПСС директно и чрез 112, след което се разбрахме с двамата тандемни пилоти да се качат нагоре, тъй като не са сами, а ние с пасажера от третия останахме с пострадалия – Владо… говорихме му, стараехме се да не го изпуснем надолу, спирайки го и осигурявайки му опора…
Първите спасителите дойдоха някъде на 35-тата минута, което е добре, нищо че на Витоша има няколко поста реакцията им беше доста бърза, предвид трудния терен и факта, че трябваше да се достигне до пострадалия пеш... Спасителите идваха по двама и извършиха обезопасяване на пострадалия, шиниране на крака, преглед на общото му състояние и тн.. сглобиха носилка, която обезопасиха, разполагаха с матрак, дефибрилатор, апарати за следене на жизнените показатели, бяха заредени с медикаменти, фолио, кислородна маска му поставиха също…
Акцията протече не особено леко, на помощ се притече и един от катерачите, който се оказа ПСС-ар от Благоевградския отряд… обезопасена свалиха носилката към Комина, тъй като нагоре щеше да е по-рисковано, носили са на ръце до бай Кръстьо, където ги е чакала линейка, за която предварително бяха се обадили.
Аз и Румен (пасажера) пакетирахме екипировката на пострадалия, взех раницата на гръб и започнахме да драпаме нагоре по затревения и хлъзгав склон… благополучно пристигнахме на старта, където ни чакаха и други пилоти, които скатаваха, поради промяна в посоката на вятъра… прегледахме с Пламен Делчев екипировката на Владо (пострадалия), почистихме я от клони , пакетирахме я в раницата и една наглед крехка дама (жената на Пламен) я взе и пренесе до колата… слязохме надолу и около 19 30 ч видяхме на Бай Кръстьо тръгващата линейка и групата спасители, с които разменихме няколко усмивки и се поздравихме и които ми върнаха една от дрехите, с които завивахме Владо.
Спасителите споделиха, че Владо е бил доста адекватен и голям пич
Общо взето история със щастлив край
Писах дълго, с цел всеки сам да направи своите изводи от случката на този тъй популярен старт – Комините, аз направих своите:
• Площадката на старта е достатъчно голяма и е добре да хвърляме по-често по един поглед на поведението на крилото преди да излетим;
• Аз лично често ходя да летя сам – в този случай, ако Владо беше сам, определено щеше да му е по-трудно;
• По каската на Владо имаше следи от удари – според мен носенето качествена каска е повече от задължително;
• Темата за личните принадлежности в сбруята е обсъждана неведнъж, тръгвайки да се притичаме на помощ също трябва да сме екипирани с необходимото – аз имах дрехи, каска и нож , но не взех телефон, вода, въже…
Солидарността е на ниво в нашата планина, спасителите са адекватни, във форма и умело боравят с това, което разполагат (темата за хеликоптерното е дискутирана многократно), за нас остава да сме дисциплинирани и отговорни- към своята безопасност, тази на околните и тези които биха ни се притекли на помощ ...
Поздрави и успешно възстановяване на Владо!