Темата за Хелън породи доста и разнородни коментари както тук така и в соц. мрежата и както обещах по-рано, ще споделя моите впечатления от нея, и най-вече от процеса през който преминахме за да може тя да осъществи заветния полет от Big Mountain и тя да се сдобие с бленуваното "картонче".
Историята започна, след като Пастора ми се обади да ме попита дали имам време и нерви да се занимавам с една китайка, която неистово си търси инструктор за индивидуално обучение. Цецо ме предупреди, че е малко досадна и с големи претенции и че е звъняла на къде що има инструктор, но никой не иска да се занимава с нея, защото се е записала на курс в Скайномад, но много изостава от групата и няма да успее да завърши обучението там за времето в което ще остане в България.
Съгласих се да и даде телефона ми, защото на скоро имах едни ученици от Италия, които бяха двойка италианец и българка. Момичето беше с тотално погрешна мотивация да се учи да лети и въпреки това, за десетина дни нещата се обърнаха и тя започна да се справя наистина добре, като успя да направи няколко самостоятелни полета от Остроган.
Съвсем накратко ще обясня какво имам предвид под погрешна мотивация. Италианеца, беше парашутист и екстремен тип, които върти бизнес с недвижими имоти в Италия, а нашата сънародничка дъщеря на семейство емигранти от едно дупнишко село, която се опитвайки се да угоди на екстремния си приятел и за да правят нещо яко заедно, решила да се запишат на курс по парапланеризъм в Италия.
И така, записали се при някакъв инструктор които им продал набързо екипировка и започнал обучението с тандемни полети при които почти не очистил въпросната ученичка (по техните думи) и така приключили с обучението и дошли в България, защото италианеца бил гледал мои клипчета в ютюб и искал да се обучава тук.
Започнах да се занимавам с тях, но ученичката ми изпитваше неистов страх само при мисълта, че трябва сама да полети от учебния баир, камо ли пък от високия старт. На втория ден италианеца ми е обади ядосан и ми каза, че приятелката му повече няма да идва да се учи и когато го помолих да ми я даде на телефона, тя ми каза, че не иска да продължава, защото той много я притиска и с две думи ми каза, че щяла да го прати на майната му и да си продаде екипировката. Успях а я убедя, че ще говоря с негои, че няма нужда да взима прибързани решения и, че е по-добре да се видим и да поговорим. И така след доста сложен и деликатен процес тя успя да преодолее страха си и даже да изпита удоволствие и гордост от това, че се справи с това голямо предизвикателство.
Нека да се върна на темата с Хелън. Случая с нея ми се стори аналогичен и реших да се заема с обучението и, и първото нещо което направих бе да се обадя на Ники Йотов и да говоря с него, защото тя бе негова ученичка.
Ники ми обясни как стоят нещата и ми каза, че няма нищо против да го "отърва от мъките", най-вече защото тя много изостава от групата и определено има нужда от специално и индивидуално внимание.
По-късно прочетох и разказа му и картинката съвсем започна да ми се изяснява, но най-вече ми се изясни след един петдесет минутен телефонен разговор с Хелън, който по щастливо стечение прекъсна за няколко минути и след това продължи с още тридесет минути, като имах чувството, че говоря с телефонен секретар, който бе зациклил и повтаряше едно и също нещо.
Нямаше шанс да се разбера с нея, за това се уговорихме с Ники да ми я докарат до София и аз да я взема от там.
Естествено вече бях леко предубеден след разказа на Ники и двата телефонни разговора, но в мен все пак имаше доза оптимизъм, защото все си виках, че не може да е чак толкова зле, но оптимизма ми се изпари след като Хелън седна на задната седалка в колата, заби поглед в телефона и не обели и дума.
Викам си, притеснява се момичето, и реших да разчупя тишината като я попитах колко време ще остане в България, за да плануваме обучението. Тя ми каза, че има една седмица на разположение и че иска да използва всяка една минута, защото трябва на края да се е сдобила с лиценз за пилот на парапланер.
Понеже бях подготвен за това и казах да не се притеснява и да не мисли за лиценза и че има други важни неща върху които трябва да се фокусира, но бях жестоко порязан. До Дупница главата ми щеше да се пръсне от информацията с която ме бомбардира за различните системи, лицензи, нива и.т.н.
Когато пристигнахме я настаних в хотела и тя заяви, че веднага иска да отидем до старта и да и покажа как да излети, защото вече е била готова, но Ники не е искал да я пусне от Big mountain и сега трябва ВЕДНАГА за започне да "скача" защото трябва да направи максимален брой скокове докато е тук.
Аз и казах, че за мен няма особено значение дали мисли, че е готова или не, защото не я познавам и ще трябва да започнем и А и Б и отиваме на поляната за кайтване.
Тя се опита да ме опровергае като ми представи видео доказателство за нейните умения
https://youtu.be/yhM1949yTW8, което още повече затвърди мнението ми, че отиваме директно на поляната за кайтване.
Там я закачих за крилото и я помолих да ми покаже техниката и на излитане, нещо с което тя не успя да се справи и започна да обвинява крилото, вятъра, поляната и какво ли още не.
Казах и да не се притеснява, и че никой не се е родил научен и ѝ показах как и какво трябва да направи за да я пусна да лети от учебния баир. Обясних и, че поне един-два дни ще прекараме в кайтване, за да съм сигурен, че тя владее крилото а не то нея, но тя изпадна в потрес, защото ако загубим толкова време, няма да може да си завърши обучението и пак настоя да ходим да летим, защото вече е летяла а и е скачала много пъти с парашут и няма да има проблем.
След още малко търкаляне по поляната с крилото и казах, че ще го обсъдим на другия ден и се уговорихме да я взема от хотела в 8:00.
Вече бях наясно с какво ще си имам работа и реших, че трябва или да успея да се наложа или да я пратя да си ходи вкъщи.
Първото нещо което направихме сутринта бе да отидем до магазина за работно облекло и да и изберем подходящи обувки, защото лъскавите маратонки хич не бяха подходящи. Няма да коментирам останалата част от облеклото, Йотов достатъчно добре я е описал, но за мен бе важно краката и да са добре защитени и преминахме от това
https://drive.google.com/file/d/18j0qHm ... sp=sharing на това
https://drive.google.com/file/d/1VkMIy7 ... sp=sharing.
Естествено, това ни отне около два часа, защото тя си мислеше, че е в Mall of Dubai или нещо подобно и пробва всички възможно обувки, докато накрая ми писна и просто казах на продавачката да опакова конкретен чифт, но нещата не приключиха с това, защото Хелън започна да пита за някакви отстъпки.
След като я преобухме отидохме на учебния баир за да кайтва и там вложих всичките си умения и търпение за да я науча на базови неща, което е съвсем нормално за начинаещ пилот, само че тя имаше някакъв панически страх от несправянето и даже ме помоли да снимам само успешните опити с нейния телефон а неуспешните ако искам с моя.
Аз обикновено нося малка камера със статив за да заснемам процеса на обучението и вечер си преглеждам записите, за да мога да коригирам някои грешки които съм пропуснал да забележа и ѝ казах, че няма нужда да снимам с телефони, но тя настоя защото трябвало да изпрати доказателство на майка си, че се справя добре.
Тук започна да ми светва лампичката, че върху нея има външен натиск, които на моменти напълно я блокираше. Тя говореше с майка си почти след всеки успешен опит да задържи крилото над главата си.
След няколко изтощителни и за мен часа, защото и помагах с носенето на крилото за да напредне по бързо, тя каза че и се ходи до тоалетна и ме попита къде има тоалетна. Аз и казах, че около нас няма и може да ползва гората, но тя тактично отклони предложението ми и ме помоли да я закарам до хотела и после веднага да се върнем и да продължим.
Този ритуал се повтаряше по два пъти на ден, а Хелън много държеше през цялото време да сме на баира, за да използва максимално престоя си.
Опитах се да и обясня, че не трябва да се преуморява много, защото трябва все пак да е в кондиция, но тя не искаше и да чуе за това и така първите два дни прекарахме по 10 часа на баира, като през голяма част от времето тя спеше в колата.
Общо взето тя заспиваше при всеки удобен случай, когато чакахме посоката на вятъра или когато я карах до от и до хотела или когато правехме кратки паузи.
През времето в което беше будна не спираше да пита за лиценза, като много държеше да има APPI Pilot и Para Pro 3. Цялото това бръщолевене ставаше с един монотонен глас и поглед вперен в нищото, като дори не мигаше докато говори, просто си движеше устните.
След известно време свикнах с това и колкото и да ми бе досадно, просто и казвах, че трябва да се фокусира върху това, което правим и да не мисли толкова за лиценза.
На третия ден нещата започнаха по обичайния начин, но за разлика от предните два дни Хелън беше в доста добра кондиция и започна да овладява крилото и за това реших, че е дошло време да направи първият си полет от учебния баир.
Преди полета понечих да и монтирам запасния в сбруята и тя като ме видя и ме попита дали това е запасен. Аз отговорих утвърдително и тя с радост и безгрижие ми сподели, че вече била ползвала запасен, само че при парашутен скок.
Аз с интерес я попитах какво се е объркало, а тя съвсем спокойно ми отговори, че сбруята и била голяма и не могла да стигне изтеглящото парашутче и за това просто дръпнала ръчката на запасния. В този момент някак реших, че от учебния баир запасен не и трябва и ще дискутираме темата с използването му в парапланеризма на малко по-късен етап.
След като уточнихме някои детайли, Хелън направи първия си полет под мое ръководство от учебния баир
https://youtu.be/hI_4cLP3kjAБлясъка в очите и след този полет върна надеждата в мен и ме мотивира да завърша започнатото и да доведа обучението и до край, въпреки досадното и ѝ изнервящо мрънкане.
След втория и полет и по-точно второто приземяване, Хелън наели един трънак и благодарение на това дойде и второто доказателство, че у нея има нещо човешко, а именно пусна малко кръв при ваденето на един трън от крака и
https://drive.google.com/open?id=1to1j9 ... k8xjFCnwqUhttps://drive.google.com/open?id=1CPVMg ... evz94s8bKzОперацията отне към 40 минути а тя дори и не каза "Ох" при всичкото това човъркане от моя страна. Промихме раната и продължихме със заниманията.
Така приключи този изморителен но ползотворен ден, които даде лъч надежда както на мен така и на самата Хелън, която с гордост сподели видеата от полетите с майка си.
Вечерта погледнах прогнозата за следващия ден и с ужас установих, че ще преминава брутален студен фронт и идните няколко дни няма да става за летене. На следващата сутрин взех Хелън от хотела в уречения час и ѝ казах, че днес вероятно няма да става нито за летене, нито за кайтване. Казах и, че ще и дам някои учебни материали под формата на книги и филми и, че може да остане в хотела и да се подготвя теоретично, но тя настоя да отидем на учебния баир и да чакаме, защото не искала да изпуска шанс дори и ако има само пет минути възможност да направи още един "скок" защото майка и щяла да я пита в края на деня колко скока е направила.
Опитах успех да и обясня, че не съществува такова нещо като пет минутен прозорец и че на нещата трябва да се гледа малко в перспектива но не пожънах особен успех.
Тя премина в "robot mode" и не спря да повтаря, че трябва да отидем и точка. Реших, че моментът е подходящ за една съществена и много важна част от парапланеризма а именно парауейтинга и наблюдението и отидохме на баира, където плющеше 10-15 м/с вятър.
Там обсъждахме условията, гледахме разни учебни филми и така няколко часа. През цялото време Хелън таеше надежди, че ще стане за летене и не спираше да подскача, когато вятъра за секунди падаше (понеже стояхме в роторната зона на планината) и бе готова да се приготви и да излети на мига. Сигурно двадесет пъти се опитах да и обясня какво се случва, но тя някак не искаше да приеме фактите и настояваше да чакаме докато залезе слънцето, защото ако днес не "скочи" това ще е един загубен ден за нея и тя няма да успее да завърши курса.
Малко след като я оставих в хотела получих това съобщение
https://drive.google.com/open?id=11b9Em ... 686ZOWX-uWна което отговорих по следния начин
https://drive.google.com/open?id=1oMLDL ... m6jzjyLS7bНа следващата сутрин положението бе повече от трагично. Когато отидох да я взема от хотела тя бе с посърнала физиономия, а когато се качи в колата и ѝ казах, че днес положението ще е по зле от вчера, тя избухна в нещо като плач и започна да тупа като малко дете по раницата си. Опитах да я успокоя и я попитах защо токова се притеснява, а тя ми каза, че майка и не е доволна от нея и че само и пилее парите с нейните глупави занимания. Тогава в прав текст я попитах тя защо иска да се научи да лети, заради нея самата или за да ощастливи майка си и бях решил ако ми каже, че е заради майка си, просто да прекратим курса и да я пратя при майка и.
Тя обаче приятно ме изненада, като ми каза, че иска да се научи да лети с парапланер защото иска да се чувства свободна като птица. Каза ми, че при парашутизма изживяването е мимолетно, а тя иска то да трае по дълго. Това естествено ме мотивира още повече, а и вече знаех със сигурност къде е проблема. Доста си поговорихме и Хелън ми сподели, че майка и я кара да се върне в Китай и та отиде да работи в Пекин а тя не иска и да чуе за това, защото било много гадно там а и конкуренцията била убийствена. Сподели ми, че иска да остане в Европа и да се занимава с музика и да лети с приятелите си. Оказа се, че свири на пиано, китара, барабани и че даже композира музика
https://yixinhai.bandcamp.com/album/sky-lakeЗапочнах да гледам на нея по човешки и наистина исках да и помогна да завърши обучението а и да я разсея малко от проблемите с майка и, защото тя трябваше да е в кондиция за полетите.
Пустия вятър обаче нямаше намерение да стихне а тя не можеше да приеме факта, че още един ден няма да може да се занимаваме с практическата част и настоя да отидем на хълма.
Реших да я заведа на голямата поляна и да и покажа на практика какво се случва с крилото при силен вятър, защото нямаше друг начин да и обясня нещата теоретично. След като извадихме торбата от багажника, тя започна да се приготвя, и в един момент сама осъзна за какво иде реч и се отказа от намерението си да се упражнява.
Понеже ми бе споменала, че иска да посети Рилския манастир и казах, че това е идеалният момент за целта и решихме да направим една кратка семейна екскурзия с нейно участие.
На следващият ден метеорологичната обстановка бе непроменена и очаквах пак да има драми, но когато я взех от хотела тя ми каза, че спешно трябва да я закарам пак до Рилския манастир. Попитах я каква е причината, а тя ми каза, че трябва спешно да си купи някакви дрънкулки от там. Каза ми, че преди време се гмуркала в Малта в някаква тъмна вода и от тогава я преследва някакво видение, което я души в тъмното. Не била могла да спи и за това била много уморена през цялото време. Всичко било много истинско, въпреки че знаела че е само в главата и. Предния ден си купила една малка икона и главоболието и било намаляло и за това спешно трябвало да си купи още неща. И така, отидохме и се прибрахме с една торба "армаган", икони, кръстчета и тем подобни. Почти през целият път си ги държеше до главата и ми обясняваше как и действат.
На следващата сутрин прогнозата бе обещаваща и като я взех от хотела я зарадвах с добрата новина, а тя ми сподели, че успяла да се наспи добре. Казах и, че отиваме на учебния баир за да си припомни наученото и ако се справи добре, днес ще е денят за Big Mountain.
Хелън много се зарадва и направи два полета при които се справи доста добре.
След полетите и предложих да я закарам в хотела и ѝ казах да си почива, защото в 16:00 часа потегляме за високия старт и тя прие без възражения.
Дойде заветния момент за полета от високо за които толкова бленуваше и настроението бе приповдигнато. Прогнозата също беше подходяща и около 17:00 часа бяхме на старта, но за съжаление слънцето се скри зад едни слоести облаци и на моменти пробиваше лек гръб.
Няколко пъти помолих Хелън да се съсредоточи върху това което трябва да правим, но тя не спираше да си прави селфита с телефона и хич не вникваше в нещата.
Това определено породи едно напрежение, защото докато се размотавахме и си губехме времето в спорове, гръбните пориви ставаха все по-чести и отчетливи а това бе предпоследният ден на Хелън в България и тя трябваше да лети за UK на следващия ден.
Представих си каква драма щеше да се разиграе ако слънцето не се бе показало и вятъра не бе обърнал в подходящата посока, но изглежда само аз си мислех за това, защото най-важното за Хелън бе да си направи шибаните селфита и да ме врънка да и сложа камера на каската, като използва всевъзможни доводи.
Изведнъж всичко което бяхме постигнали през изминалите дни започна да губи смисъл и доверието ми в нея тутакси се изпари, а това означаваше, че няма как да я пусна да излети.
След едно голямо конско, което вече сте видели на видеото
https://www.youtube.com/watch?v=ALcWOPB ... e=youtu.beТя все пак се вразуми и издебнахме лек челен порив, които всъщност беше страничен и се наложи Хелън да направи доста трикова корекция за да излети, но тя се справи почти перфектно.
https://www.youtube.com/watch?v=UCUoJSY8Qc0Когато слязох до кацалката тя подскочи от радост като ме видя и почти щеше да ме прегърне, но сигурно я досрамя от Гери, която бе отишла при нея преди мен.
В този момент изпитах голямо задоволство от добре свършената според мен а и според нея работа.
Хелън нямаше търпение да направи поне още един полет на следващия ден и се качихме на старта към 10:00 часа. Поизчакахме слънцето да огрее склона, защото планинският вятър още се спускаше бавно към долината и когато слънцето нагря, тръгна леко чело, но с по източна компонента, което е успоредно на склона.
Този път и монтирах камера на каската и я предупредих да не си вади телефона във въздуха, защото искам да управлява крилото а не да се занимава с глупости и тя обеща да не го прави.
Издебнахме подходящ момент и с доста сложна корекция в посоката на излитане, Хелън успя да излети перфектно и се отправи към кацалката.
С бинокъла видях, че си пуска едното управление и я предупредих, че ако си извади телефона ще я глобя 1000 евро.
Обеща да не го прави, но по-късно на видеото видях, че за момент е забравила за обещанието, но бързо си го е припомнила и го e прибрала.
https://www.youtube.com/watch?v=wUNHZDN ... e=youtu.beСлед полета натоварихме багажа и тръгнахме за София да се срещнем с Пастора, които играе ролята на изпитващ. По пътя доста и говорих за важните аспекти от летенето с парапланери и и казах най-вече да бъде честна със себе си и да не си надценява възможностите.
Казах и, че това обучение което премина е крайно недостатъчно да се нарече самостоятелен пилот и поне в първите една-две години винаги да търси съветите на по-опитните пилоти и че е най-добре да се запише в някой местен клуб.
По средата на пътя се чухме с Цецо и му казах за малката и издънка с телефона, така че и спретнахме един малък театър с чисто учебна цел. Аз и казах, че изпитващия е гледал видеото от последния и полет и че е видял че не си слуша инструктора а това е голям проблем. Като пристигнахме на място, Цецо влезе в роля и и се поскара, като в същото време и обясни колко е важно тя да бъде фокусирана в пилотирането и вниманието и да е насочено към управлението и наблюдението на въздушното пространство, защото иначе освен своята безопасност, застрашава и тази на всички останали пилоти.
Хелън кима виновно около половин час, като само повтаряше I’m sorry, I’m sorry….
После Цецо и каза, че ще и даде лиценза само защото се справя добре и вижда, че в нея има потенциал, но първите 100 часа да не си е помислила за селфита и камери
В крина сметка този театър ми излезе на носа, защото около два часа тя не ме пусна да си тръгна от летището, защото не вярваше че ще си получи лиценза.
Наложи се да и показвам и доказвам кой, кои е и че не сме някакви измамници и почти се наложи да я избутам до въртящата се врата на терминал 2 и да избягам
Така приключи одисеята с Хелън от Китай, която всъщност се казва Хай.
Знам, че стана дълго за четене, но няма как да не направя коментар на случая, защото това не бе просто поредния ученик.
Както каза Йотов, това е „нова порода” ученици и всъщност повечето съвременни младежи са точно такива. Те са впили поглед в телефоните и искат всичко да стане бързо и лесно и по начина по които те си го представят.
Всеки от нас има различна причина да се докосне до магията на полета и мотивацията е от изключителна важност за безопасното и дълголетно летене, но аз лично забелязвам че напоследък доста хора се захващат с парапланеризъм само защото е модерно, cool, сравнително евтино и сравнително лесно.
По принцип въобще не ми се занимава с такива ученици, но аз знам как парапланеризма промени живота ми и изгради характера ми и изпитвам голямо удоволетворение, когато успея да споделя част от наученото през годините и поне от части да променя мирогледа на някой заблуден младеж.
Не съм сигурен дали скоро бих се захванал с подобен случай като този на Хай, но определено и за мен бе голям опит преживяното с нея.