Отварям тази тема като продължение на темата за изнегативяне и каскади след опит за напипване на сривната точка.
Преиграването със сривната точка в условия на възходящ поток (реене) може да е заблуждаващо, защото изисква различен ход и сила на управленията в сравнение със случая на неподвижен въздух.
Кацането с помпане е по-безопасно от постепенното забавяне на крилото, защото:
- доближаването и дори подминаването на сривната точка е за много кратко време, моментно е и няма време да се развият хаотичните сривни вихри, които са източник на асиметрични смущения и изнегативяния. Възможно е самото изпомпване да формира по-големи и отчетливи вихри, които да поддържат симетрията и също така необходимата за подемната сила циркулация (временно удължавайки предсривният режим). Честотата и дълбочината на изпомпване имат значение.
- дори и преди сривната точка, дърпането на спирачките води до загуба на подемна сила, което си върши работа за загуба на височина и "влошаване" траекторията на планиране.

Сигурен ли си че възстановяването на потока след отпускане на управленията се получава толкова бързо колкото развалянето му - аз не съм убеден. Това че помпането може да бъде по ефективно е вярно но според мен с важното уточнение - не за всички крила. За крила с по малка хорда (обикновено и по голяма източеност развалянето на обтичането процентно спрямо хордата при изпомпване е по-голямо а възстановяването при отпускане по-малко. Моят Аеродин Масай например се срива при 2 полвинчати изпомпвания но не се срива при прогресивно издърпване на управленията. Така че помпането според мен не е универсално.

Хубаво е да се отбележи че макар и да изглежда че и птиците го правят (пляскане с крила при кацане) - механизмът при птиците е много различен - при тях има изтласкване на въздушна маса напред но при не особено изменящ се ъгъл на атака на крилото - тоест те реално не се сриват.

Не мога да съм сигурен за нещо, което никога не съм го казвал
Звучи логично пълното възстановяване на потока да е по-бавно от развалянето му, но това може би няма голямо значение за целите на помпането. Може би работим с определени участъци от режимите на разваляне и възстановяване на потока, всеки със своя си ефективност и особености.

Това, че Масая ти се срива по-рано при помпане, отколкото при постепенно дърпане може да не е толкова от източеността, колкото от други фактори като форма на крилото в план, стреловидност, усукване, начин на изпълнение на изпомпванията. Трябва да се тестват най-различни крила за да се хванат закономерности и правят обобщения.

Махането с крила при приземяването на птиците мисля, че е съпроводено с голямо изменение на ъгъла на атака. Изтласкването на въздух напред внушава някакъв специален процес и е ненужно да се използва, защото по-добре се описват нещата с други два процеса - създаване на съпротивление и игра с индуктиращата способност, която работи в широки ъгли на атака. Тая индуктираща способност, с която рано или късно ще ви промия мозъците , кара птицата да лети напред, дори и когато маха с крила нагоре-надолу. Тя е достатъчно мощна (пример изстрелването на крилото напред след срив), че няма нужда да се обяснява летежа напред с някакво финтиращо избутване на въздух назад. Когато при кацане хордата на крилата е почти вертикална, махането напред-назад, освен че убива скоростта напред (чрез чисто съпротивление, а не чрез специално избутване на въздух напред) също създава мощно проявление на индуктиращата сила, която този път сочи нагоре и върши работата на подемната сила. Така маховете напред-назад хем забавят постъпателното движение, хем има нещо като намаляваща подемна сила, която плавно спуска птицата надолу.
Знам, че някой ще извади видео или картинки, където ще се види че махането на крилата е съпроводено с ротация, но това не е гребане на въздух, както плуването във вода. Гребането на въздух е много по-енергоемко, отколкото играта с най-благоприятните за индуктиране ъгли на атака.
Добре, че птиците са тъпи иначе щяха да се объркат за какво и кога да си ползват крилата - за планиране или за гребане

Двамата сте толкова различни, че от спорът ви нищо градивно няма да излезе. Нека се съгласим, че всяка една наука произлиза от философията. Хората са наблюдавали нещата около себе си и са се опитвали да си ги обяснят някак си, докато с течение на времето не се появила математиката, физиката, астрономията....аеродинамиката. Вече сме еволюирали достатъчно за да не гадаем кое тяло на какви аеродинамични-математически закони се подчинява. До тук се вижда ясно как Ивчо си служи с основни аеродинамични закони и прави винаги логични заключения, докато Ники е с дост по лирична душа и често описанията му на аеродинмичните процеси изглеждат по-скоро като описание на Вуду магия, след което Ивчо се ядосва, започва да пише отново обяснения на основни аеродинмични принципи и се завърта едно колело което е безкрайно деградивно. За да сте полезни ви предлагам да започнете да давате примери, не кой колко много си мисли, че знае или, че е духовно извисен а прости примери и съвети от практиката която безспорно точно вие двамата имате ама много.
За хората които искат да опитат да напипват сривна точка е важно да осъзнаят какво ще им се случи още преди да са опитали да го направят. Прост пример е, че когато си високо и започнеш да дърпаш бавно управленията надолу първо всичко около теб утихва, вятърът започва да изчезва и да идва тишината. Това е първи признак, че нямаш скорост и нещо предстои да се случи. Ако по това време си гледаш крилото, застанал си симетрично в сбуята и продължиш да дърпаш надолу ще видиш как ушите му тръгват назад. Ако в този момент пуснем крилото да лети и сме били симетрично седнали в сбруята със симетрично приложени спирачки крилото ще се изстреля напред симетрично, ако не сме били симетрични ще пишем в "инциденти". А търсенето на сривната точка може да стане прогресивно, дърпаш бвно надолу докато утихне вятъра в каската и го пускате преди да тръгне да сгъва ушите назад.
Много бих се радвал преди време ако можех да чета такива практически съвети а не сам да откривам топлата вода.
Моля ви да бъдете полезни с практическите си знания а интерпретацията на аеродинмиката остане за курсовете ви, учебниците или сопотската маняна. И двамата сте можещи и знаещи но от споровете ви излизат безплодни словоизлияния без практически смисъл, мъчите и себе си, и нас.

Темата за срива е наистина важна за всеки летящ и е важно да се обсъжда и разяснява. Особено от компетентни пилоти-инструктори.
До Страхил - тук наблюдаваме един от най-разпространените подходи за анализ и прилагане на различни гледни точки. А именно - чрез привидното сблъскване на позициите на Протагониста и Антагониста, се дава възможност на Зрителя (Читателя) сам да си напраави изводите. Методът е въведен още от основоположника на класическата философия - Платон в неговите "Диалози".

Аз няма да се правя на специалист по сривовете, а само ще разкажа една случка със сривове пък вие си направете изводите.
Отиваме да летим в Турция на Олудениз. Няколко пъти сме ходили там, но на нашият герой, за който искам да разкажа му беше за първи път. Ще го наречем П. Там на Олудениз може да се лети кроскънтри, но е много подходящо място и за фигурно летене, защото излиташ от близо 2000 м нмв ( горният старт) и след 5 минути си над морето и плажа поне с 1500 м височина.
Та П беше решил да прави фигури и евентуално да установи границите на крилото си. Крилото му беше в долната граница на 2-3 по DHV, или EN D по новата класация. Предупредихме го да внимава, защото пълен срив, изобщо не е майтап работа, та макар и над вода. Нашият взе акро сбруя с ДВА резервни парашута, един от ляво и един от дясно, и тръгна към старта на Бабадаг.
Какво се случи. П направи пълен срив, крилото стана на топка над главата му, после го пусна, крилото излезе симетрично, спря маха и кълването и си продължи полета, като по учебник. След това направи втори пълен срив, само че този път крилото не излезе симетрично, а странично над главата му. Веднага го вкара в спирала и го завъртя много бързо пропадайки с много голяма скорост надолу. Така се и бухна във водата на Средиземно море. Турците го извадиха, почти веднага от водата. Там има лодки в готовност на плажа, и изобщо не чакат някой да падне, та тогава да тръгнат. Щом видят, че някой се върти и пропада веднага потеглят, защото той пада на 300-400 метра навътре в морето, и няма време да потеглят, след, като героят вече падне.
Какви бяха след това обясненията на нашият герой.
- "Аз дръпнах C и D редиците, а крилото се срина и стана на топка над главата ми. После пуснах редиците, крилото изгърмя, напълни се и излезе симетрично над главата ми. Контрирах кълването и си продължих спокойно полета. Тогава си казах. То това пълният срив бил много проста и лесна работа. Какво ме плашеха и баламосваха ония, колко било страшно, и опасно... Хванах пак C и D редицата и направих втори пълен срив. Водата ми изглеждаше сравнително далече под мен. Само че този път крилото не излезе симетрично над главата ми, а странично. Веднага ме завъртя, усука вървите и започнах рязко да пропадам. До като се оправя, какво да предприема се шибнах във водата, която се оказа много по-близо, отколкото аз предполагах... Всичко, около мен закипя от въздушни мехурчета. Опитах се да изплувам, но вървите и плата на параплана ми бяха осукали и ръцете, и краката... Помислих, че ще се удавя, но в този момент някакви ръце ме хванаха и изтеглиха на спасителната лодка".
Та така приключи тази "веселба". После в басейна на хотела изпрахме параплана на П и двата спасителни парашута със сладка вода, за да не повреди морската сол платовете и конците им.