Здравейте,
Силно се надявах, че няма да ми се наложи да пиша в тази тема за моята персона, но човек никога не знае.
А също така е възможно в такъв пост не да се оплачеш, а да се похвалиш.
С какво? Ами с две поредни шестици от тотото.
Според вас какъв е шансът да счупите карабинер след 130 км прелет в момента, в който стъпите на земята и се опитате да погасите крилото?
Минута по-рано и щях да подобря рекорда за най-високо извадил се парапланерист, до самия шеф.
Но директно на случая. Излетях от Невша и когато преминах в южна България установих, че вятъра е много силен.
Долу вятърът беше към 35 км/час и се пробвах със свалянето на крилото да законтря с крак да не ме набучи из коловете на обрания слънчоклед,
но тъкмо тръгна да ме влачи, когато .... пуф и половината крило изчезна.
Всичко се укроти. Гледам надолу ми стърчи половината карабинер. Виждам го, но не мога да възприема, че това наистина ми се случва.
Трябваше ми половин минута да осъзная, че съм се разминал на косъм.
Ако се беше случило минута по-рано и щях да съм пътник.
Сбруята е на 3 години, купена нова от ВудуВалей. Карабинера няма никакви удари или одрасквания. Без акро, СИВ курсове, дори спирали избягвам да правя.
Извадих невероятен късмет. Явно горе шефа ми каза "Яворе, спри се малко, бре".
Щом почнах да чупя карабинери.
Имайте впредвид, че производителя им дава 5 години гаранция или 2000 часа
Моите бяха на 3 години и 600+ часа

Писах на производителя. Първия ден нямаше отговор, на другия ми отговориха нещо от сорта на:
Уважаеми г-н Явор, много се радваме, че не сте се очистили.
За сведение да ви кажем, че точно от този вид карабинери сме продали между 80 и 100 000 бройки и вие сте първия, който чупи от тях.
Вероятно причината е, че сте ударили карабинера в нещо твърдо или пък не сте го затворили както трябва.
Даже се долавяше нотка, че едва ли не си измислям и да им пратя номера на карабинера или най-добре и двата,
за да им направят тестове. Те от своя страна щели да ми пратят два чисто нови за тяхна сметка.

Досърбя им да им пиша да ми пратят само един, защото другия ми карабинер е здрав, пък и му остават още 1400 часа,
а пък аз ще гледам да не го удрям и по възможност да го затварям почти всеки път като излитам.

Майтапа настрана. Такъв инцидент във възудха особенно на ниско е 95% фатален. Особенно като се замисля, че доста пилоти ползват запасен, закачен за основните карабинери.
За мен алуминиевите карабинери вече не съществуват и бих посъветвал всеки да си направи сметката дали 80 грама олекотяване си заслужава риска.
Вярно е, че шанса да го счупите е като шестица от тотото, а да стане и да се оттървете само с учудване и усмивка на лицето, това си е като две поредни шестици.
Аз не смятам да насилвам повече късмета си.
Ето и снимки от карабинера.
http://forum.skynomad.net/gallery/displayimage.php?pid=17407&fullsize=1
http://forum.skynomad.net/gallery/displayimage.php?pid=17408&fullsize=1

Честито!!!
Като се замисля наистина си невероятен късметлия. Запасните ни парашути дори и закачени директно за сбруята ,не знам дали ще издържат на динамичния удар при отварянето им след свободно падане със 220 км/ч. Така че ако не си...пускай веднага ТОТО явно късмета е на твоя страна.
Замислил ли си се да пуснеш инцидента и в международния форум,мисля че отзвука ще е невероятен и най-малкото ще накара производителя да реагира по-адекватно. От опит знам че производителите обичат да ни пращат за зелен хайвер ,когато им се оплакваме от ниско качество на екипировката/услугата която предлагат.Би ми била интересна реакцията им след по-голяма международна гласност по темата.
Успех!!!

Доки,

мисля че е добре ако информираш за случая някой, който е независим и е заинтересуван от сигурността в нашият спорт (не производител) … например DHV (финансира се от членски вноски на пилоти и защитава техните/нашите интереси). Те имат ресурс да проведат изследвания, на база на резултатите да направят заключения и евентуално да съставят препотъки за използване или неизползване.

Добре е този случай да се докладва, та макар и само за да се направи достояние на по-широка публика и всеки да предценява сам за себе си какво е най-добре да се прави.

Моето скромно мнение е че този карабинер е имал заводски дефект.
Независимо дали това е така или не, твоята случка може да предизвика серия от въпроси, които е добре макар и частично да бъдат отговорени.
Например: Колко от другите 80-100 000 бр. могат да имат подобен дефект или да се прецакат като твоя „без да имат дефект“? Кога, как и защо се прецакват (чупят)? Може ли да се детектира предварително? и т.н.

Пази добре счупените части (не ги заменяй за някакви си нови) – те носят в себе си отговора за причините за проблема.

Темата е много сериозна (фундаментално опасна) и не бива да се подминава само с констатация от вида “Стоманата е по-добра от алуминиевата сплав по отношение на циклични натоварвания и умора на материала”.

Искам да споделя още някои въпроси които спонтанно ми се раждат в главата ясно осъзнавайки, че задника (разбирай живота) ни сравнително често с "огромна сила" виси на тях (карабинарите):

-Кой карабинери са най-сигурни? (като конструкция, като материал)
-Колко дълго са сигурни?
-Трябва ли да се правят переодични тестове? (Ако да: от кой, как и къде?)
-Има ли алтернативи решения които са по-сигурни или добавят сигурност? (напр. доълнителни осигуровки и доколко са приложими на практика)
-Колко нов карабинер е по-добър от един който е летян дълги години и няма индикации?
-Колко ми е важно да си разкачам крилото от подвесната и колко често?
- ... и т.н.

Можеби някой може да предостави някаква систематизирана информация по темата.


Айде, безГРИЖНИ и успешни полети на всички.

Не мисля, че има някакъв вариант да падаш с 220 дори и с половин крило. На Остроган имаше разговори по въпроса. При увисване на единия карабинер ситуацията лично за себе си на прима виста я оприличих на голям колапс, след още малко размишления стигнах до извода, че е същото само дето няма нищо общо.. Другото, което се коментираше е, че половината "отцепено" крило евентуално може да увисне на спийда само, че при Доктора май не е станало така.

Уау, това е много страшна случка.

99.9999% е фабричен дефект в карабинера.

Аз имам около 20 алуминиеви карабинера които повече от 10 години съм ползвал за скално катерене.
Всичките имат стотици удари в скали и стотици падания ( динамично натоварване ) и никога не съм чупил карабинер.
Всичките ми катерачни карабинери изглеждат в много по лош вид от твоя ( визуално, с много следи от дране и удряне ).

Като цяло в парапланеризма карабинерите са много по-добре третирани и пазени от катеренето където се 'лашкат' по скалите под всякъкви ъгли и поемат динамични падания за закуска, обед и вечеря.

В случая би трябвало да се извърши металургичена експертиза на счупения карабинер за да се установи причината за счупването.
Може да го направи производителя, но можеш да го дадеш на лаборатория и да си платиш изследването сам.
Може да пишеш и на CAMP които са производителя на карабинера според мен ще са по заинтересовани от WoodyValley които са препродавач.

Много е хубаво че ти се е случило точно по този начин и си жив и здрав за да го споделиш.

Моля те дръж ни в течение ако получиш някаква друга информация от производителя.

Поздрави,
Андрей

Според мен няма как да се счупи точно при кацането. Най-вероятно се е счупил във въздуха, държал се е на заключващия механизъм и при разтоварването при кацането се е разкачил. Пробвай дали е възможно да стои закачен само на заключващия механизъм и ако да - колко трудно е да се разкачи при това положение!

Със сигурност трябва да се публикува предупреждение!!! ЗАДЪЛЖИТЕЛНО !!! Всеки проблем със сигурността на екипировката трябва да се докладва и да не се крие!

На въпросите на Иван мога да се опитам да отговоря без да претендирам, че съм напълно изчерпателен:

- Алуминиевите карабинери са най-НЕсигурни, след това стоманените карабинери, след това стоманените майони и (поне според мен) най-сигурни са меките връзки. За алуминия е характерно, че страда от микропукнатини. Веднъж тръгнат ли - след това много бързо се разрастват и стигат до другия край на материала и става това което е станало с Доктора. Стоманата го няма този проблем, но пак след много употреба материала се уморява и чупи. Майона има предимството, че е натоварен и от двете страни еднакво, следователно се огъва много по-малко и ще издържи много много повече часове. При меките връзки нещата са съвсем различни - те страдат от протриване, но голямото им предимство е, че износването е ВИДИМО, докато при карабинерите и майоните амортизирането им е невъзможно да се види без апаратура. При меките връзки контрола е много прост и надежден и според мен това е най-голямото им предимство!

- Едва ли някой може да ти даде отговор на този въпрос... Както виждаш карабинер с гаранция за 2000 часа се чупи на около 1/3 от въпросните часове... Други може да изкарат и повече от 2000 обаче всичко това не е сигурно - ако имаш късмет - ще изкара!

- Тестовете на метални изделия обикновено ги съсипват. Тестват се в заводски условия за да се опедели някаква средно-статистическа здравина, издържливост и др. Детайлите, които са в реални условия не се тестват за здравина, а се сменят с нови след определени часове работа.

- S-link (писах по-горе за тях)

- При всички положения новия е по-добър от използвания (ако става въпрос за един и същи модел, материали, размери и т.н.) Още веднъж - индикациите при карабинерите не се виждат с просто око, а с апаратура (микроскоп, рентген и т.н.)

- Това е въпрос на свикване. Ако не разкачаш - имаш по-малко време за подготовка преди полет (и по-малко потенциални проблеми), но пък ще имаш по-трудно и по-дълго скатаване. Ако разкачаш - по-бързо и лесно скатаваш, но пък трябва да си по-внимателен при закачането на крилото преди полет. Ако имаш парашут на фронт-контейнер - той обикновено се закача на карабинерите - при това положение нямаш избор и трябва да си с карабинери. Ако нямаш такъв парашут - можеш да си избираш между карабинери, майони или S-links. Също има вариант и за отцепки, но те са за доста по-специфични случаи. За отцепките не съм запознат изобщо. Ако някой е запознат - нека да напише!

Дидо, защо да е по-дълго и трудно скатаването според мен е точно обратното. Отдавна не разкачам крило по ред причини едната разбира се е мързел, но и е много по-безопасно отколкото всеки път да прехвърляш колани и върви. Вероятността да излетиш със завъртян колан при неразкачено крило е 0%. Само си преглеждам спийда понеже някой път се откача сам. Ако имаше как да си нахлузвам и сбруята без да разкопчавам токите нямаше да се замисля.
Има ли някакво нагледно ръководство как се използват меките връзки?

Проблемът с карабинерите е известен от доста време и се дели общо взето на 2 основни причини.

1-ва и главна причина е фабричният луфт на карабинера в заключено състояние - ако натоварването на карабиера причиняващо стареене на метала се достига преди достигането на максимално натоварване се получава зона на стареене.

Този проблем е добре изследван от DHV доста отдавна - ето я и статията: http://finsterwalder-charly.de/downloads/karabinertest_april05_eng.pdf

Във статията се вижда че до голяма степен здравината на карабинера зависи основно от модела и конструкцията.
Последните снимки най-отдолу са на стоманени карабинери. Разликата при стоманените и алуминиевите е че при стоманата ще видиш цепнатината преди карабинера да се радели на две докато поради трошливостта на алуминия това става изведнъж.

2-рият добре установен проблем е че много често се получават микро-пукнатини в алуминия при оксидацията със цветния слой - това беше водеща причина за счупване на алуминиеви Аустри-Алпин преди години.

Не мисля че карабинера може да остане закачен само на заключващият механизъм - според мен е имало пукнатина която е разтоварила при кацането и при последващото натоварване когато те е дръпнало на земята пукнатината се е довършила.

При счупване във въздуха и изчезване на половината крило се влиза много мощно и бързо в авто-ротация - казва му се "Half-Way kill" - преди време имаше едно филмче на индипендънс с такъв тест но нещо не го намирам сега.

Истината е че Майоните са най-здравите връзки но и най-бавните и неудобни при нужда от бързо разкачане.

Според ДХВ тестовете едни от най сигурните са пин-овите карабинери, но там проблема идва със правилното закопчаване - имало е случаи на не правилно кликване на пиновете.

Междудругото гаранцията от 2000 часа ми е малко съмнителна при положение че за стоманените на АустриАлпин е 1500, доколкото знам алуминиевите са максимум на 800.

Ето още няколко полезни статии.

https://www.dhv.de/fileadmin/user_upload/monatsordner/dhvde1999/englische_seite/safety/cara_break.pdf
http://para2000.org/wings/safety/note_parafly-carabiner.html

Просто сбруята и крилото се сгъват и прибират в раницата по-трудно когато са закачени едно за друго. Може би ако го направя 20 - 30 пъти ще свикна и ще стана бърз колкото и сега, но като за начало съм по-бавен.

За меките връзки има доста филмчета (не се притеснявайте че са за парашути). Намерих и един PDF с инструкция как се завързва: http://nervures.com/pdf/systeme_connect.pdf - това ми изглежда да е за запасен, но със сигурност става и за основно окачване.

Тоя карабинер не се е счупил в работна конфигурация - колана горе и тегли нагоре и карабинера заключен. За да се получи отделяне на крилото от сбруята в тоя случай, трябва да има две счупвания или деформаця, така че да се изниже колана. Заключената част няма как да се отвори без да се разруши. Възможно е да е била повредена или полу заключена или отключена.
Какво точно се е случило при кацането, къде е бил колана, на къде е теглил - има много варианти...
няма повод за притеснение във въздуха. летете спокойно
П.с.
Докторе, и аз имах два такива, единия се счупи, ако искаш другия да ти го пратя да си летиш?

От около 8 години летя с паратрайк с полетно тегло между 250 и 350 килограма. Използвам 12 милиметрови иноксови шегели вместо карабинери. Закачането и разкачането на крилото става бързо. Шегелите ми вдъхват повече доверие ,а и се предлагат в различни форми и размери. http://metamix.bg/Inox_clips_frameset.htm

Андрей,
при катеренето карабинерите са подложени на динамични натоварвания, но не и на циклични в смисъла на цикличност от порядъка на 5 милиона цикъла как то е при летенето.

http://finsterwalder-charly.de/download ... gefahr.pdf

Ударите или повърхностните нараняванията на карабинерите може да доведе до пластични деформации които да се проявят като инициатор на пукнатина при циклични натоварвания.
Важен параметър е какво напрежение се поражда в материала при затваряне на фугата, която всеки карабинер притежава (без тези с пинове). Колкото по-голямо е това напрежение толкова по-малък е броят на циклите които би понесъл един и същ материал преди счупване. При еднакви други условия (конструкция, дебелина и форма на изковката или отливката, материал) определящо за нивото на напрежението е размера на фугата. Тя, като част от технологичен детайл има определени производствени допуски - т.е. може да се различава от карабинер до карабинер.
Важно е да се знае, че ресурса на един карабинер може да се изчерпи (максималният брой цикли може да бъде достигнат) различно бързо в зависимост от това какво е летателното ти тегло на пилота. Например ако един и същ карабинер е летян от лек пилот с летателно тегло около 70кг. и друг с тегло около 140кг. е възможно лекият пилот да доведе карабинера до счупване за по-малко летателни часове. Това е така защото лекият пилот по-често натоварва карабинера в диапазона на отваряне и затваряне на фугата. Карабинера при тежкият пилот работи предимно в режим на затворена фугата и разтоварва по-рядко до състояние в което фугата отново се отваря (извършва се следващият цикъл).
Затова има тестове със, специфични за различните модел карабинери, тегла при които фугата трябва да се затваря.

http://finsterwalder-charly.de/download ... abiner.pdf

Теглото зависи от конструкцията/формата на карабинера, якостта на материала и размера на фугата. Самият тест е лесен: Натоварваш карабинера с предписаното тегло и се опитваш да отвориш затварящия механизъм. Ако не успееш с умерена сила значи фугата е затворена и карабинерът е ОК. Ако затварящия механизъм се отвори значи карабинера е застрашен.

Коментарите в темата дотук бяха като цяло полезни.

Знаейки, че абсолютна сигурност в летенето няма, ми се иска да елиминираме ненужния риск, за да можем да се забавляваме по-дълго с риска който си мислим, че може да контролираме.
Карабинерите не бива да внасят елемент на риск. Твърде важни са.

Продължавам да се питам как може производител да гарантира 100% качеството на своите изделия (хомогенност на материала, начин на обработка, методи за качествен контрол...) Възможностите да се допусне грешка са много и съответно 100 % също ми се струват много (тоест малко нереалистични)... но пък от друга гледна точка 99% са недостатъчно малко.



Доки, бъди щедър и позволи на възможно повече хора да си вземат поука от твоята случка, че може техният късмет да е по-малък от твоя.


Айде със здраве.


П.С.
Това е извадка от документа, към който беше качил линк Иво (Ивелин Калушков):
https://www.dhv.de/fileadmin/user_uploa ... _break.pdf

„The carabiner manufacturers aply a lot of quality control and quality guarantee procedures ending up in the final individual test where every single carabiner has to stand a load of 1000daN, but it has to be mentioned that even aluminum carabiners go through a natural aging process and should be replaced every 500 flighthours. Needles to say that appropriate usage of connecting links, visual inspection in regular intervals and proper handling are a prerequisite.“

Май че Доктора буквално го е разцепил от летене (Замяна след 500 часа за алуминиеви карабинери). Айде летете спокойно. Добре, че не сме много докторите, като Доктора.

И аз бих искал да разбера дали е възможно при закопчана муфа двете парчета да се разделят, т.е. до колко закопчаването на този карабинер има освен заключваща и задържаща функция. Как изглежда самият заключващ механизъм? Мисля си, че би трябвало да има видими деформации по муфата или зъбчетата вътре. Може ли още няколко макро снимки на отворена муфа, за да се види какво става вътре. В общи линии- те я по-сложният елемент и може и да донесе повече непряка информация.
А някакви селфита от полета дали има ?


Поздрави

Аз имам същите карабинери, моите изглевдат много запазени спрямо тези на Доктора според мен не мове да се разделят двете части при затворен карабинер без да се повреди и начупи затварящия механизъм. http://www.paraglidingforum.com/photos/thumbnails.php?album=370

Има значение и на коя страна се върти термиката - вътрешния карабинер се износва повече. От време на време си разменяйте карабинерите. Така шанса да се шчупят двата едновременно се увеличава.

Забелязъл съм че Доктора много грубо ги върти термиките. По-нежно трябва, лекичко така...

Механизма на заключването е счупен. В момента въртящия се цилиндър е отворен и няма начин да го затворя.
Пластинката, която го държи обтегнат е полуизплюла и малко стърчи. Всичко е леко изместено от основата.
Явно при напъна го извърта и го изтръгва. Нямам представа какво точно е станало и в каква последователност със заключващия механизъм,
но е кекав и явно не държи.

Иначе Ангел е прав. Счупен ми е десния карабинер, а аз предпочитам да въртя на дясно.
Освен това се и подпирам на него.
Ама и производителя никъде не ги опасва тия неща.
Пишат само, че боядисаните по-лесно правили микропукнатини.
Пък моя е червен. А сега са ГЕРБ на власт. А пък в дясно се чупи.
Съвсем се обърках.