Има ли някой на практика опит с меките връзки? При положение, че са най-лекия и най-здравия вариант е интересно , че не са се наложили, или поне аз не познавам никой, който да лети така.

Даниел малко е преувеличил. Софт шеклите имат един куп други проблеми ( стареене е от слънцето, технологични затруднения при закачане и разкачане, претъркване на колана или сбруята поради грапавост, здфавина и т.н.). Не бих се доверил в дългосрочен аспект за крос кънтри на тях. Още повече, че те дори не са преминали проверката на времето.
Всичко е въпрос на комбинация от фактори.
На 200% съм сигурен, че ситуацията със счупеният карабинер е фабричен дефект в материала и общото с умората на същия е пренебрежимо малка.
Напоследък парапланеризмът претърпява бум. Недоделките са навсякъде. А икономическата логика вероятно кара "търговците" да търсят (нека не кажа най-евтините ) най-икономически изгодните условия. Които пък от своя страна водят до компромиси в качеството ( дори нека кажем намален контрол ). Или се бъркам?

Така че аз лично бих сменял карабинерите по често ( не че съм се засилил да сменям сегашните си които са на поне 4 години , пък и не се чувствам застрашен ). По интересен ще е въпросът как ще реагират от фирмата производител.

Днес коментирахме снимките на карабинера със Стефко и стигнахме до извода,че заключващият механизъм е държал положението, въпреки готово счупеният карабинер. Вероятно при приземяването и усукването, при опит за погасяване на крилото на земята тя (заключващата муфа ) е била разтоварена и вероятно усукана, което е предизвикало нейното отделяне, а от там и на целият карабинер. Карабинерът е счупен на цитирам Стефко " най-логичното място", при което би се счупил един карабинер, който е бил натоварван без осигурителната муфа да предотвратява разумно допустимото му разпъване (т.е. - предполагаме, че карабинера е работил не като затворен елемент, а като полуокръжност --- С -----.
Друго, което ни мина през ума е, че счупването е точно под коланите, което по-скоро означава, че редовно трябва да завъртаме карабинерите така,че да можем да проверим тази част, която обикновено не виждаме (нещо, което до сега никога не съм правил, но след този случай ще включа в предполетната си проверка).
Ще се радвам, ако някак си независим експерт направи анализ. В парапланеризма и без това има достатъчно риск и в този ред на мисли смятам за недопустимо да има какъвто и да е риск от технически неизправности.

Сори за офф-а, но се заговорихме за окачване, в Бургас колега лети с майони вместо карабинери и беше забравил веднъж да завие гайката на единия. Летя до кацалката с половината колан извън майона(представете си майона забит в средата на колана) и така си кацна. Майонът издържа само, че не можеше да му се завие гайката после понеже се беше поотворил.

Да, меките връзки са нещо ново и за това хората подхождат със съмнение към тях. След известен брой години ще се понатрупа опит и ще станат по-ясни нещата. На който му е важно да спести всеки възможен грам - избира по-лекото независимо, че може да трябва да го сменя по-често.

На сегашната си сбруя не бих сложил такива просто защото не е замислена като за тях, е направена за карабинери. Може би в бъдеще ще направят сбруи и колани на крилата, които са пригодени за S-links.

Когато завиваме, завиването се случва заради изместване в полето на подемната сила. Когато летим на право двата карабинера носят по равно теглото. При десен завой полето се измества на дясно (и сменя и ъгъла). Би трябвало да се вижда как колана "поляга" на дясно. Крилото компенсира дисбаланса, като завива.
Това води до натоварване на десния карабинер повече. Понеже в 40% от времето при XC се върти, очевидно се натоварва единия карабинер повече. Ако имаме два абсолютно еднакви карабинери (което е невъзможно) и всякви случайни фактори са по равно разпределени и ги ползваме до чупене, ще се шчупи тоя, на която страна въртим.
Но, в случая на Докотра, нещата са много по-комплексирани...
Както казва Анщайн: “Coincidences are god's way of remaining anonymous”.
Този цитат е използван за заглавие на книга, за личностно развитие, която харесвам. Препоръчвам я Джамяров...
https://chitanka.info/book/6742-bog-pytuva-vinagi-inkognito

Има гравитационно, електромагнитно или друго поле, но за пръв път чувам за полето на подемната сила.
Силата се представя като вектор със съответната големина, посока и приложна точка. Последната се нарича център на налягане и не е много ясно дали при завой не се мести, така че е съмнително да се твърди, че едната страна се натоварва повече от другата.

Теорията на кремвирша твърди, че започвайки да разполовяваш един кренвирш на две винаги остава част която можеш да разполовиш отново на две.

Подемната сила е сбор от подемните сили ( единичен вектор ) приложени върху всяко едно ребро ( напречен разрез ) през разстояние dx->0. Да ама подемната сила върху ребрата се формира от разликата в налягането между горната и долната повърхност което пък означава че можем да представим горната повърхност като бодлите на таралежа ( ето откъде идва и лафа че Таралежа е птица упорита, докато не го ритнеш не полита ). много малки векторчета сочещи непрекъснато нанякъде в зависимост от моментното положение на шушляка над нас. Та интгрирайки по dx и dy ще получим една единична сила която ще е приложена в някаква виртуална приложна точка и както силата изменя непрекъснато ( във всеки един ds->0 момент ) големината си, така и приложната точка се изменя. Което пък от своя страна води до промяна в опорните реакции с dG---->0.01kg.

Разбира се освен случаите в които не получиш масивен колапс от едната страна и увиснеш на карабинера от другата и тогава натоварването ще се изменя да речем от 0 до пълната или по голяма стойност на теглото на пилота.

Здравейте
Малко технологична информация и от мен.
Някой от вас знаят,че ми викат Митко Перката,защото преди да правим с Данчо парапланери произвеждах 20 години витла.В края на деветдесетте години направих матрици за истегляне на дуралуминиев профил за перки в алуминиевия завод в Шумен.След изработката и закалката ги минавах на дефектоскопски прегледи посредством химикали и лъчи в лаборатории ,които вече не съществуват.Карабинерите вероятно се правят от подобен пресован прокат и се закаляват.Огъват се и се пресоват в пластично състояние около 450 градуса.Пресоването уякчава материяла и го споява молекулярно.Пукнатина може да се получи от шупла , примеси или устатъчно напрежение след закалката.Шупла и примеси не се забелязват.Ако спуканата повърхност е гладка то това е с голяма вероятност фабрична пукнатина.Ако счупената повърхносат е раздърпана тогава е вероятно да е от физическо въздействие. Вследствие на междумолекулните сили и силата на откъсване се раздърпва.Провеждъл съм серия от тестове на якост, опън и умора на материала,защото една от матриците беше за профил на винт за хеликоптер,където изискванията са още по големи.Подводните камъни са много и тръгват от невъзможноста да се гарантира на сто процента химичния състав до остатъчните напрежения след закалката.Винаги може да има една черна овца на 100000 броя.В случая Господ иска Доктора да повярва в него.

На летенето вчера забелязах,че доста пилоти ги е подгонила параноята от този случай.За успокоението и може, да не си раскачате крилото и да сложите едно осигурително въженце минаващо между колана на крилото и збруята.Нераскачането ,ще изключи възможноста заключващия механизъм,да остане недозаключен.Аз самия съм имал такова недозаключване.Поради пренасищането с колани механизма опираше и беше недозащракнат.
Има още една слабост,която често се допуска.Използваме техниката докато нещо почне да се разпада,а не по ресурс.Това очевидно важи с особенна сила ,за всички допълнително олекотени или истънени материяли,от карабинери до върви, платове и т.н.В авияцията не случайно е въведено това понятие.А най лошото е ,когато се преценява, че по този критерии крилото вече не става за нас,а се продава на друг.Тогава трябва да се говори за осъзнато предумишлено подвеждане.
Поради много широки граници на химическия състав и температурното закаляване в алуминиевия комбинат,аз не можах да гарантирам ресус на витлата по тази технология.Затова се отказах от нея и преминах на композитна.Замислете се, и защо на запад си сменят често екипировката.Докито направи на Фаера над 900 часа,което сигурно е световен рекорд за двулайнер.Казвам го не за реклама,а за отрицателен пример,който за съжаление е практика при нас.Някой ще се оправдаят ,че сме бедни,но аз смятам ,че това е манталитет.Не се отнасяме дисциплинирано и с респект към техниката от автомобилите до самолетите,затова и дори професионалисти загинаха.
Без нравоучение апелирам, за повече авияционна култура,към птичия мозък който изграждаме.

Митко Елемент

Прави впечатление и голямата разлика в ресурса на алуминиевите карабинери на различните производители. Джин примерно изрично пишат в ръководството на сбруята (Джинго 3, купена нова преди година), че карабинерите трябва да се сменят на всеки 5 години или 500 часа, което се случи първо. Както и, че удари по карабинера могат до доведат до микропукнатини, които при продължително натоварване да предизвикат структурно разрушаване. 500 срещу 2000 за алуминиева сплав - както и да е обработена надали ще е 4 пъти по-издръжлива.

Аз също съм с нови стоманени карабинери Чарли от миналата седмица, но не бих казал, че ме е гонила параноя. Това, което се случва е класически пример на реактивен подход, който между другото е често срещан в авиацията - задействаме се едва след като нещо стане. Настроени сме да вярваме, че всичко по презумпция е наред и не мислим дали/какво би станало ако... което пък е заложено в проактивния подход, основата на превенцията. Виждаме го навсякъде по света и у нас - падна рейса в дефилето, изгинаха хора и хоп - "оправиха" го там пътя. А дали някой се запита има ли други такива пътища за оправяне или ще го мислим като падне поредния рейс?...

ПС> За това последното да не дава Гопод..

Обикновено в България се предприемат мерки чак след като загинат хора.... Ако никой не е умрял и медиите не са вдигнали врява - проблема не е достатъчно сериозен, че да му обръщаме внимание! Звучи грозно, но на ниво управление на държавата е точно така.

Хубавото при този случай е, че никой не е умрял, няма наранявания (дори драскотина няма), но всички усетихме колко сериозен е проблема и се задействахме да си го решаваме (всеки по единично).

Остава само да се направи предупреждението по официалните канали за да знаят всички, а не само ние (100-ина души които четат този форум) !

В paraglidingforum.com я има същата тема, започната от инцидента на Доктора. Там изказах същото мнение като на Митака, само че не се прави с обикновени въженца, а с меки карабинери, които имат същата сила като твърдите и са измислени конкретно с цел закачане между крилото и сбруята. (Използвам само такива в hike & fly екипировката си, за да пестя тегло.)

Ако някой се притеснява че ще му се счупи карабинер, прибавянето на меки карабинери към стандартните алуминиеви е най-логичният вариант. Защо?

1) Така имаме две защитни системи, вместо една. С други думи - backup. Пример - ако искаш да си защитиш данните на компютъра, какво би направил - би търсил най-сигурния, скъп и голям хард, доверявайки се само на него, или би си купил резервен външен хард за backup?

2) Така ще си спестиш необяснимата за мен практика да си разкачаш крилото от сбруята (освен ако не сменяш сбруя/крило). По този начин ще пестиш време, ще намалиш вероятността от грешно закачане и излитане с опретени колани или върви, както и ще намалиш триенето на крилото в земята по време на проверките при закачане.

3) Меките карабинери са на практика безтегловни, така че тази двойна защита излиза по-лека от единичната на стоманените карабинери.

Между другото, преди 15-тина години на мен ми се случи същото като на Митко, но още по-лошия вариант - с колана наполовина излязъл от карабинера. Видях го малко след излитането, но проблемът беше че имах 1000м до земята... Още една причина да не се разкачвате (освен ако не сменяте сбруя/крило).

Има го и варианта да се лети с по два меки карабинера от всяка страна. Така се пести още повече тегло, но пък е трудно да се види доколко меките карабинери са здрави (ако се лети доста с тях, от триенето и мърдането е възможно да се позахабят) - докато ако имаш по един твърд от всяка страна на мен ми действа окуражаващо да виждам че и двата са здрави.

Реших, че не мога да мисля и карабинерите, навремето ми дойдоха с една употребявана сбруя и само при мен имат над 500 часа. Няколко грама повече и една болка по-малко https://imgur.com/a/iQc0CGM

Всеки който иска да повиши безопасността си може да си добави меки връзки.
Меките връзки могат да се изработят от Dyneema – тук е показано как се заплитат, не е сложно https://www.youtube.com/watch?v=FY--UwBrem0
За една връзка се изразходва около 1 метър въже.
Малко данни за въжето:
Дебелина ММ Якост daN
3 мм 750
4 мм 1200
5 мм 2300

Ако някой може да тества такива връзки подобно на това https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=6676&title=osiguritelen-remak-ot-dyneema-naylon-ili-vazhe-rezultati-ot-izsledvane-na-italianskia-alpiyski-klub
Мога да заплета от 3, 4 и 5 мм и да се пробват.
В България 4 мм въже може да се намери на цена 2.40 метъра (без ДДС).
Такива връзки можете да си ги сменяте по 3-4 пъти в годината. А и начина по който се заплитат ги прави достатъчно удобни за работа – вижте първото видео.