Отново добро представяне на ДБДУ-то в силни летни сопотски условия и сочни облаци.
Този път бях със обтекаема сбруя - Impress 2, което ми повиши скоростта с 1-2 км/ч.
Отново добро катерене в термиките и изпреварване на други крила в тях. Имах няколко мощни и продължителни термики от над 4 м/с средно и бе приятно да усещам как непрекъснато имам скорост и маневреност във тях. При стандартно крило, често в толкова силни термики имаш чувството, че крилото спира да лети напред, а се издига нагоре като бутало в цилиндър, маневреността му намалява и някак лесно можеш да изпаднеш от термиката, въпреки значителният й размер и сила.
За първи път тръгнах да пресичам Джендема с толкова малка височина (около 1600), но условията бяха щедри и ДБДУ-то се справи в сложното качване. По-нататък към малините на Тъжа позатънах и установих някои дребни недостатъци - все пак ДБДУ-то е малко по-слабо маневрено от крилото със спирачки и не можех така бързо да завивам за да избягам от някое низходящо. Като цяло, по-малката му скорост ми ограничаваше претърсванията около бълбуканията. В нуличките и слабите качвания ми се щеше да прави по-плоски завои, защото завоите му са винаги с крен, докато при стандартното крило, спирачките и понякога обратното тяло позволяват кръжене с малък радиус и минимално пропадане. В случая зоната на около нулеви качвания бе достатъчно голяма и успях да се извадя до базата.
Друго преживяване бе над хълмовете между Калофер и Васил Левски, където ме прикова едно -4 м/с с насрещен вятър и в един момент осъзнах, че ще ми е трудно да правя прецизни приземявания върху полянки с размер на носни кърпички, както със стандартното крило т.е. заради по-слабата маневреност и по-ограничената игра със срива, трябва да избирам по-големи кацалки и съответно да наглея по-малко при търсенето на термики и шаренето насам натам.
Copy Paste it into your RSS reader
Отново добро представяне на ДБДУ-то в силни летни сопотски условия и сочни облаци.
Този път бях със обтекаема сбруя - Impress 2, което ми повиши скоростта с 1-2 км/ч.
Отново добро катерене в термиките и изпреварване на други крила в тях. Имах няколко мощни и продължителни термики от над 4 м/с средно и бе приятно да усещам как непрекъснато имам скорост и маневреност във тях. При стандартно крило, често в толкова силни термики имаш чувството, че крилото спира да лети напред, а се издига нагоре като бутало в цилиндър, маневреността му намалява и някак лесно можеш да изпаднеш от термиката, въпреки значителният й размер и сила.
За първи път тръгнах да пресичам Джендема с толкова малка височина (около 1600), но условията бяха щедри и ДБДУ-то се справи в сложното качване. По-нататък към малините на Тъжа позатънах и установих някои дребни недостатъци - все пак ДБДУ-то е малко по-слабо маневрено от крилото със спирачки и не можех така бързо да завивам за да избягам от някое низходящо. Като цяло, по-малката му скорост ми ограничаваше претърсванията около бълбуканията. В нуличките и слабите качвания ми се щеше да прави по-плоски завои, защото завоите му са винаги с крен, докато при стандартното крило, спирачките и понякога обратното тяло позволяват кръжене с малък радиус и минимално пропадане. В случая зоната на около нулеви качвания бе достатъчно голяма и успях да се извадя до базата.
Друго преживяване бе над хълмовете между Калофер и Васил Левски, където ме прикова едно -4 м/с с насрещен вятър и в един момент осъзнах, че ще ми е трудно да правя прецизни приземявания върху полянки с размер на носни кърпички, както със стандартното крило т.е. заради по-слабата маневреност и по-ограничената игра със срива, трябва да избирам по-големи кацалки и съответно да наглея по-малко при търсенето на термики и шаренето насам натам.