01.10.2004 Карлово
Алекси дойде към Сопот и поради подозрителния вятър на старта (разбирай ветропоказателя видян с бинокъм отдолу) решихме да отидем на Водната Кула над Карлово. След 1 час изкачване с леки почивки и приказки стигнахме старта. Вятъра беше слабо чело, а горе облаците визуализираха ЗСЗ. В подножието се появиха сянки на облаци и аз бързо излетях. Като излезох напред се ужасих от тоталното засенчване на Карлово и на запад. Само малко напред имаше някви постни слънчеви петна които намаляваха. Постъргах до планината, но от старт опит реших да пусна напред в равното където ако имаше термика щах да я хвана в по-силен и ускорен стадии. След дълго лутане, изчисляване на ветрове, слънца, акумулиране на топлина от къщите на града и т.к.н. на 50-100 м хванах една половинка. Въртях я дълго и с изострени сетива я проследявах, абстрахирайки се от терена (напоследък почнах да оценявам пестеливото звучене на DigiFly пред крещенето на Brauniger). По нататък се набрах устойчиво, върнах се в планината и продължих да катеря. После пуснах по протежение на планината, надявайки се да продължа да набирам по правата. Но уви качването свърши и с 1600 м напуснах планината в посока с. В Левски. Мислех да кацна и сръбна една рибена чорба в пъстървения ресторант, но малко преди него хванах една добра термика която ме изкара до 1800 с леко отнасяне към Калофер. Реших да се пробвам още и пуснах към Сопот срещу вятъра. Залепих се за нагретите скали над водоема на Левски, но нещо не се получи и накрая кацнах в горния край на селото. После пеш и автостоп до Сопот.
Добре че не бях кацнал в рибния ресторант, че приятелката ми беше сготвила вкусна манджа
3.10. Войнягово
Добричко/Варненско/Софийския Румен дойде в Сопот и след дълго умуване и подозрителен СЗ на старта решихме че ни мързи да се качваме на Карловския старт и отидохме до Войнягово. Там на старта се чухме по радиото с Хасковлии които също летяха накъде там. На старта духаше чело, но от време на време обръзаше З и аз направих един фал старт при който крилото ми се преметна през дърветата. Следва откачане и отново старт. З компонента пак ме натисна и нямах възможност да зарея, та пуснах по вятъра. В СИ край на хълма набарах една термика и след дълго отнасяне и един 50% коригиращ колапс успях да се закрепа на следващия И рид. Там понабрах 950 м нмв, но пуснах на СИ към Баня, защото отзад беше засенчено. Чудо не се случи и закономерно се удавих до пътя за Баня. След мене Аврам и Румен също излетяха, въртяха термики, но и те се удавиха по трасето.
. Излетях и започнах да търся термики. Беше много турболенто. Веднага намерих една, започнах да я въртя и тъкмо да я центровам ма изплюваше с колапс. Упражнението се повтаряше. Реших, че в такъв случай е по-добре да съм далече от склона. Можеше да се получи да те изплюе като си близко до дърветата или до склона. Забелязох,че както вдигаше и изведнъж мощно надолу 
. Въобще беше гаден ден за летене. Виждаше се че е много турболентно, с насечени термики и силен западен вятър. Поиграх си още малко и кацнах. Повече не ми се летеше. След мене беше излетял Начо и веднага започна и той "бълбук- бълбук". Но старото куче беше майстор и не се оставяше да се удави. Вартеше главно вдясно от старта, търсейки дежурната термика. И с голямо упорство успя да стигне старта и на моменти беше над него. Поп едно време се извади на 150-200м. Поиграси още половин час така и кацна на билото. После дойде при нас в кръчмата където обсъждахме кривия летателен ден. Ама наистина си беше гаден, крив и т.н. 
. Кой заминал за Сопот, кой за Олудинис... Около 4 и 30 пристигнахме на старта. Духаше 4-5 м/с фронтови изток. Имаше зайчета. Над нас се рееха гларусите. Никола разпъна и излетя. В 17:00 и аз се приготвих и излетях. Досега не бях летял есенно време на Морската. Цялата градина изглеждаше много красива. Жълто-зелено-червените листа и голите клони на дърветата, килимът от падналата шума и залязващото слънце правеха гледката неописуема. Поддръжката беше страхотна, вдигнахме се на 65-70 метра над старта. Никола си въртеше 360-ките, аз се наслаждавах на гледката. Направих няколко снимки. За жалост апарата ми изписа "No Battery". Реших и аз да повъртя малко. По късно, за атракция на зрителите, направихме някой друг уинг-оувър и 360-ка пред терасата. След 40 мин. реене реших да кацам. Направих "уши" и се приземих на плажа. По-късно кацна и Никола. Времето ставаше за летене и след като мръкна. Въобще хубав октомврийски ден, страхотна поддръжка и доволно закриване на летателния сезон на Морската градина.