23.04 Деня на кибика
сутринта видях с бинокъла чорапите на старта да показват СЗ и въпреки ЮИ вятър долу реших че мястото ще е Войнягово. На всичкото отгоре исках да видя как ще работи по-рано, някой рекорден ден да го имам предвид. На старта - пек и 2-4 м Ю вятър. Постоянен и не спира. Кумулусите ти карат лигите да текат... След като поплевихме старта се появи едно полузатишие и разпънах, опитах да излетя на прав старта, отскочих и бум - долу се спънах в една купчина клони, а крилото се метна на едно полудърво, полухраст. Сгънах, почистихме отдолу още малко клони и пак зачакахме. Другите ме псуват ама аз им казах - ако искате тръгвайте - аз оставам и ще излетя. По едно време Ю пак утихна, пак опит, но крилото колапсира и пак под старта в храстите. Напрежението расте. Ината ми също. Дъни ЮЗ, а отсреща в нивата гредам как един пушек от З се сменя на слабоумерен С. Пак часове чакане, чакам разпънал, по едно време утихна и дори пусне лееко челце. Газ, излетях и започнах да тъна като круша - ясно - излетял съм в ротора. Пуснах по вятъра и в подножието на баира като набарах една  р около 4 м/с средно с максимуми 7-8 м/с и маазна. Имах чувството че беше с размери на стадион, но от хорска срама въртях за да си мисля че съм в джаза
Базата бе на 3 бона, но след толкова кибичене продължих да се видя с онзи горе дето видя моето старание, смили се и ми пусна гювеч. На 3600 космите под устната ми ме скубеха и усетих че и те са се обледенили. Предния ден говорехме с Ицо за летене на Сопот в падащ С вятър. Викам си - по вятъра всеки може, ама дай да пробвам напред. Над Войнягово излязох от облака и видях ено от чудесата на света - дълбоко синьо с хармонично развити кумулуси (дано станат снимките). Пуснах на СЗ. Едва пълзях срещу вятъра и тънех като пирон в кисело мляко. Над с. Войнягово хванах друга до 2100. После имаше леки СЗ-ЮИ улички с вдигания, но аз продължавах към Сопот. Към с. Дъбене хванах друга термика до 1600 и реших че ми стига за Сопот и пуснах смело със спиида напред. Да ама не. Под Сопот, С вятър се усили - гравитацията също. Така почти вертикално се спуснах и кацнах в нивите под Сопот. Извода от експеримента бе - поради сравнително облите форми на Стара Планина, от поветрената и страна няма съществена турбуленция и ротор, а предимно приземяващ падащ вятър.
24.04
отидохме късно на Сопот и поради липсата на хора за лифта поехме към Беклемето въпреки опасенията за С вятър. На старта духаше лек СЗ, облаците няха красиво развити, базата от север бе под билото, а над и южно от планината имаше разнообразни бази. Издебнах едно затишие и излетях. С вятър леко ме изплю, но в предната част на планината хванах добра термика (1-2 м/с с 4-5 м/с максимуми) с която се извадих. Пуснах на изток като тук таме набирах, но най вече карах по правата и качвах. Като прелетях старта на Сопот видях че чорапите показват добър ЮИ вятър. По нататък се пъхах в облаците, пресичах ги, надлитах ги ... - беше доста красиво и щракнах няколко снимки. Към края на Равнец имаше умерен ЮИ и реших да летя към Баня, като за целта се наврях в един облак за да набера допълнително височина. Вътре беше весело - 7-8 м/с, много мокро и изведнъж обледени - по вървите имах висулки от замръзнала вода. Към 2600 реших че ми стига и пуснах на Ю. Като излязох от облака се разкри прекрасна гледка: животното зад мене се бе уголемило и продължаваше да тъмнее и едрее. Интересно бе че летейки на Ю имах участък с минимално пропадане (0-0.5 м/с) и добър попътен вятър. След като пресекох пътя София-Бургас започнах да тъна повече и да усещам насрещен вятър. Над могилата на Баня насрещния вятър се увеличи, но попаднах на добро качване с което се набрах до 1800 м. Отзах сянката едрееше и пуснах срещу вятъра като продължих да вдигам в облака по правата. После излезох от него и продължих да натискам спиида към Баня. Звяра зад мене гръмна и цялата картина ми се избистри - машината за лошо време смучеше лакомо всичко топло и влажно от Ю все по-силно. Ю от Сопот видях друго животно, което вече се изсипваше. Мислех да мина между двете и да си кацна в Сопот, но пролуката ми се видя тясна и криминална. После Цебето зад мене се върна леко назад (на З) и се съедини с това дето идеше от З през долината. Отгоре наковалнята бързо засенчваше на Ю и засилващото се засмукване и вятър ме отказаха от идеята за заобикаляне или избягване от животните. Помотах се още малко и кацнах на стадиона в Баня (естествено с големи уши и спиид система). 5 мин след като кацнах дойде и шквала на Цебето, и макар и не толкова силен наду СЗ вятър. Сгънах крилото и полежах на тревата наслаждавайки се на величественото шоу. Дори съжалих хората дето си купуват огромни скъпи телевизори на които гледат някакви симулации на живот
|
. В това невероятно спокойно време, летейки на "крамбинг" и завивайки само с "тяло" отидох на няколко пъти до Бункера на плажа, след което на 2 пъти успях да стигна почти до пристанището 
. Около мене кръжаха стотици гларуси, а аз се любувах на раззеленялата се и разцъфнала Морска градина 
.
