Преди няколко дена Емо Тандемо предложи да направим фотографски конкурс относно парапланеризмът, който практикуваме.
Мисля, че може да се съчетае с ежегодната ни награда - "Окрилен" за този който ни вдъхновява през годината в летенето.
Темата на фото конкурса може да бъде "Полет" и също да се търси снимката, която вдъхновява и летящи и нелетящи за полет.
Но мисля, че е по-добре този конкурс да се направи догодина, защото от една страна сега ще завари много хора неподготвени, а от друга страна тази година се развихрих в снимането и макар да звучи нескромно много вдигнах летвата
Освен фотосесията с Ясен в Кения и Етиопия, тази есен убедих Мак Пара да ни пратят крила, които да оснимаме на фона на разкошната българска есенна гора.
Така, освен фотоконкурс, ми се породи идеята за по-задълбочено и професионално развитие в летателната фотография в България.
Затова и отворих тази тема, за да може повече хора да се включат в това приключение, а защо не и занаят. Нека се конкурираме, но и обсъждаме и кооперираме и станем по-добри.
Руският художник Димитър Кандински е написал две интересни книги - "Точка и линия в пространството" и за "Духовното в изкуството", където опитва да анализира различните видове изкуство. И макар да звучи невъзможно и дори нахално, ние може да опитаме същото тук - да намерим критериите и насоките, които правят една снимка хубава и вдъхновяваща.
На първо замисляне, мога да кажа кое прави една снимка лоша:
- липса на фокус
- липса на акцент (основен обект)
- сбъркан или дразнещ акцент - например крило, което закрива пилота или в странна, неестествена форма (вертикалата на крилото не съответства на вертикалните дървета или хоризонта) или акцента предполага неестествено движение (крилото е твърде назад или твърде напред и чакаме срив или колапс)
- когато акцента е крило, то автоматично се асоцира с движение и дразни когато по-голямата част от кадъра е зад него т.е. имаме усещането че го изпускаме и скоро ще се блъсне в края на кадъра или ще излезе от него. Движението трябва да е хармонично и естествено. Както летенето. Дори акрото.
- акцента е твърде близо до краищата на кадъра или дори изрязан
- неводоравен хоризонт
- лоша композиция (подредба на обектите)

Всички тези критерии могат и спокойно се нарушават, когато се гони определен ефект (например когато неравният хоризонт или размазаният фокус създава усещане за динамика, движение).

Основните критерии за хубава снимка са:
- да има история зад нея, да раздвижи въображението да зрителя, да го накара да продължи историята
- да носи естетическа наслада, хармония

Може да се ползват и критериите посочени от Учителят за литературният конкурс "Състояние на полет", които мисля са приложими и тук:
Признаци и показатели за тематична обвързаност "Състояние на полет"
- възхищения пред природни творения
- възхищения пред човешки творения
- житейско дръзновение
- живот на ръба на собствените възможности
- преодоляване на себе си
- възвисяване на интелектуалната и духовната човешка същност
- разширяване обхвата на обектите на обичта
- любовта
- мечтата като вид желание
- бягство от рутината и застоя
- копнеж по неизживяното и далечното
- лутане в търсене на призвание
- целеустременост
- саможертвена позиция
- смелостта да си сам
- степен на отдаденост на вътрешните пориви
- борба за отстояване и утвърждаване на общочовешките ценности
- изследователски подход към живота
- степен на обобщеност на разглежданите въпроси
- реене в спомени
- нравствено извисяване
- опитност - преживяно, а не измислено
- състояние на въодушевление и удивление

Хубава идея, Ники - надявам се да я осъществите,
Само - без да издребнявам - цитирания от теб руски художник е не Димитър, а Василий Кандински и "програмната" му книга е "Точка и линия в равнината". а не в пространството.
Успех,

Оказа се, че подбора на снимките отнема в пъти повече време от самото заснемане.
За селектирането на снимки може да се напише отделна статия, но това, което работи добре според мен е първо фотографът сам да прегледа технически негодните снимки (например с избягал фокус), после от поредица сходни снимки да избере най-добрата (понякога това може да е заради фона, а не главният обект), да ги превърти няколко пъти до втръсване и да махне тия, които не се отличават от множеството. Накрая да даде снимките на приятел, който не е емоционално свързан с тях или с процеса на заснемане да махне тези, които не го впечатляват или имат проблеми (това е тънък момент, защото така може да се изпусне изторията зад някоя снимка).
При фотосесията с Eden 7 от Mac Para останаха доволни, като изненадващото бе че харесаха повече снимки от един ден, който го бях отписал. Бе турбулентно да летя и снимам цветна гора и с Ицо и Спас направихме междинно кацане на Равнец, където ги карах да кайтват. Така, хем Спас показа на Ицо кобра старт, хем се получиха хубави композиции с двамата. Извод - снимайте и пробвайте нови неща и места, че не се знае от къде ще изкочи заека.
Други поуки от фото сесията бе че много ми бягаше фокуса и 70-80% от снимките бяха с избягал фокус. При по-скъпите апарати и обективи, проблема е по-малък, но с моя стандартен китов обектив нямах много избор. Снимах на режим Р - приоритетна бленда - максимално отворена (4.5) за максимална дълбочина на рязкостта, но вдигнах чуствителността (ISO) на 6-800 за да не ми пада много скоростта.
Въпреки, че апарата ми (NIKON D7000) има някаква 3D chasing focus функция, която може да преследва веднъж фокусираното крило когато се смени разстоянието до него, нещо ми се стори ненадеждна и ползвах стандартна тясна зона на фокусиране, която гледах да напасна по краищата на крилото за най-голяма острота. Естествено се получаваше крилото да е добре, а пилота да е дразнещо разфокусиран, но това е част от играта.
Снимането се оказа трудоемък, времеотнемащ и леко скъп процес. Смених няколко пилота (един огладня по средата на фотосесията, друг отказваше да лети близо до скалите), но с Ицо и Спас си паснахме най-добре, макар че любимите ми снимки станаха с Ицо от Троян и Омер.
Ето и другите снимки в слайдшоу, без въобще да ги пипам на Фотошоп. Гледайте на 1080 HD резолюция:
https://youtu.be/Ia-A-5AyYQw

Всички пилоти харесаха Eden 7-цата на Mac Para (EN B) и редовно ме надлитаха с моята десетгодишна Omega 8 или М4 (EN D)