Иво, за разлика от други анкети, мисля че наградата Окрилен е нещо важно и някак е нетактично да си пуснеш мнението и гласуването, като знаеш че съм на път и съм на противоположно мнение по въпроса.
Мисля, че по-важните въпроси във форума трябва да първо да се обсъждат задълбочено, да се осмислят всички гледни точки и чак след това да се гласува.
Гласуването преди и по време на обсъждане е обречено на първосигнално реакции (щото тоя ме изразни с някоя реплика) и ниско качествени резултати.
Конкретно за Окрилен предложих текущият формат:
1. Номиниране от всички
2. Общо гласуване от всички
3. Избор на Окрилен измежду първите двама с най-много гласове направен от последните трима Окрилени.
Като основен аргумент срещу финалният избор изтъкваш неясните критерии на последните трима Окрилени.
Срещу това какво предлагаш? Неясни критерии на 70 потребителя, част от които анонимни, друга част пък си играе на интриги и прави изненадващи гласувания в последният момент (както стана на последното гласуване между Адриан и Кубер).
Мисля, че когато се прави някакъв избор, по-високо качество се постига чрез разнообразие в изборните методи и гледни точки. Еднообразието води до зацикляне. До диктатура на пролетариата
Също така, когато знаеш, че гласуваш само веднъж, ставаш по-искрен и пряко изразяваш своето вдъхновение. Гласуването на втори тур за някой, в който не си влюбен от пръв поглед, звучи като брак по сметка, като някакъв компромис и лицемерие.
От десет години работим с едно литературно общество за съвместният ни конкурс "Състояние на полет" и там всеки път се получава добър резултат по същият изборен път - всички могат да дават произведения (номинират), всички могат да гласуват, но накрая експертна комисия от литератори и поети като Недялко Йорданов застават зад окончателният избор.
Не мислите ли, че тези които вече са избрани за Окрилени са нещо като експертите във вдъхновяването и не случайно сме ги избрали?
Много хора погрешно разбират властта (в нашият случай да избираш Окрилен) като някаква далавера. Властта е преди всичко отговорност и ако я обвиеш в анонимност, освобождаваш естествените тъмни сили, които дремят у всеки от нас. Безсмислено е да се бориш с анонимни вредители Когато някой е разочарован от избора на Окрилен, той знае кой застава зад него и може да го убеди в други ценности за в бъдеще. Когато Окрилен, избира Окрилен той внимава повече и е по-рационален, когато знае, че го гледат много хора.
При сегашното гласуване, нарочно нищо не обсъждах с другите двама Окрилени, за да може всеки, неповлиян от другите да избере според ценностната си система (и на тези, които са го избрали преди).
Макар, че не се практикува в други конкурси, ако желаете може всеки член на журито да аргументира писмено своя избор. За напред препоръчвам допитването до журито да става от организатора на конкурса, а не от един от членовете на журито, за да не се влияят един друг.
Използването на последните трима Окрилени за крайният избор има елемент на инертност, на последователност на политиките т.е. не решава масата импулсивно в последният момент, а има зрялост, традиция и постоянство, чрез използване на изборите от последните три години.
Избора на Окрилен от последните трима Окрилени се вписва чудесно в идеята на Даниел към края на годината да се прави физическо събиране за равносметка на годината, по време на което, като елемент на изненада да се обявява Окриленият на годината. Миналата година се постави едно добро начало.
Единственият проблем, който виждам при окончателният избор на Окрилен чрез жури от последните трима Окрилени е да не се залитне в някаква елитарност. Да почнат да се избират един друг, щото се познават от еди колко си години и Окрилен да стане труднодостъпен за млади и нови пилоти. Мисля, че номинирането и първото гласуване от всички е достатъчен гарант да не се зацикли в някакъв елитен клуб. Освен това всяка година си избиране доста различни по региони и характер Окрилени, та не виждам опасност от картелни споразумения.
Аз лично предпочитам да гласувам за конкретно постижение през годината, а не за заслуги през годините, но това е въпрос на свобода. Нали затова сме тук?