Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 1:26 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 19 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Вто Яну 19, 2021 12:20 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Ники,
Бях решил да не пиша повече, но, понеже виждам, че се обръщаш с постинга си към мен, мисля, че не е възпитано да си мълча. Радвам се, че имаш такъв хъс за живот и, че си открил, и научил за себе си неща, които няма как да разбереш и научиш в България. Аз съм бил в Африка и знам. В Африка, или се влюбваш, или я намразваш. Средно положение няма. :)
Успех в летенето и в живота!

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Пон Фев 08, 2021 3:24 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Лани, когато корона цунамито заливаше света, а ние пресмятахме последният възможен момент за прибиране към БГ, дадох на Дори парите които последно бяхме изкарали с Ясен, за да ни ги обърне в долари. Познавам се с Дори от 5-6 години и винаги ми е помагал с намирането на транспорт и разрешителни за туровете. Хубаво е в непозната страна да имаш вътрешен човек с разнообразни контакти, включително черният пазар на валута, защото в Етиопия не можеш да си я купиш официално - държавата има остра нужда от валута и здраво контролира паричните потоци. Пълно е с шпиони, които даже получават процент, когато изпортят някой за нещо.
Та в последният ден на заминаването ни, човека взе парите, каза чакай малко, грабна самолета, дръжте му петите.
Обратно в България почнах да повъзстановям парите на Ясен. Вече съм го играл тоя филм, когато един приятел завлече друг приятел и понеже бях препоръчал единият на другият се почувствах длъжен да възстановя парите.
Не е приятно, но спя добре, а в последствие парите ми се връщат под една или друга форма.
Та на това ми идване в Етиопия бях отписал парите, които бях дал на Дори, но реших все пак да си намаля загубата и да си направя един експеримент. Една приятелка счита, че съм глупак, който не се учи от грешките си. Не знам, бъдещето ще покаже, но живея много по-лесно и приятно, когато изначално считам че всички хора са добри, вместо да се тровя с подозрителност към всички.
Та, в основата на експеримента е умението да погледнеш от гледната точка на другият.
Малко преди корона кризата Дори напусна работата си в тур агенцията с която си партнирам и отвори своя агенция, което са си разходи за такси, наеми и липса на стабилни доходи, докато потръгнат нещата. Месец по-късно удари короната и туризма отиде на кино. Дори партньора от Аба тур, една от топ 10 в Етиопия се принуди да пусне кепенците за неопределено време.
Безсмислено е да търся пари от Дори в тази ситуация, да се правя на сърдит, да му пращам хора. Ясно е, че е похарчил парите за неговите си нужди. И аз съм бил в подобна ситуация.
Ясно е, че скоро няма да може да ги върне. По-добре да ползвам корона ситуацията да му спася репутацията. Да му спася достойнството, да му дам поле за маневриране.
Също така, е по-добре да работиш с хора, които са допускали грешки и евентуално са се получили от тях, отколкото с убедителни безгрешници.
Та схемата на опрощаване е проста. В Етиопия имам 7-8 крила. Нека ми ги съхранява следващите 5 години и така хем няма да ги мисля, хем ще си запазя приятелството.
Всъщност, аз вече спечелих, когато не ми върна парите, които му дадох, защото бях много близо до това да убедя друг приятел да инвестира много повече в едно общо партньорство с Дори.
И един съвет за партньорствата, не само за бизнес, но и при лични отношения. Сдружавайте се със силни хора. Слабите са примамливи жертви, но винаги са склонни към предателство. Силните могат да си позволят да са лоялни, слабите имат нужда да се възползват.
......

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Чет Фев 18, 2021 4:43 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Знам, че вече съм омръзнал с дървените си философии. Тия дни имаше прогноза за рядко срещана конвергенция по протежение на ЮИ бряг на Рифт Вали водещ към Харар. Има потенциал за голям полет към големите езера. Исках поне още една летателна история преди да се върна в БГ, но се получи поредният човешки талаш.
Преди няколко дена бяхме в Харар на туризъм и комфортното 500 км пътуване с голям автобус ми вкара идеята за блицкриг лъчове от Адис и летене в отдалечени крайчета на Етиопия. За 560 бира си купих пълният билет до Харар, като планът бе да сляза някъде по трасето, близо до някой старт. За около 100 км, пътят лъкатуши по билото на планинската верига и стръмните склонове от ляво и дясно предлагат изобилие от стартове. Лесно на теория, но трудно на практика, защото някои от склоновете не са достатъчно високи, под други няма кацалки, трети са добре изложени на вятъра, но неподходящо ориентирани спрямо слънцето и долините, докарващи топъл въздух от по-ниско.
Повечето от предният ден го прекарах в Гугъл ърт да назубря терена, опитвайки се да разбера логиката му. Даже си проиграх полета, представяйки си кои била да следвам, къде да пресичам долините, за кои склонове да се залепям, кои зони да избягвам.
Докато пътувах с автобуса си казах, че някои места изискват няколко пътешествия с автобус и наблюдения на ветровете и облаците преди да бъдат облетени.
Въобще, над определено ниво на опит, когато виждаш много невидими неща, цялата тая наземна подготовка си е като истинско летене. Даже може да е по-удволетворителна от реалният полет, където често си ангажиран от дребни детайли, като непрекъсната подборка на кацалки, вместо да се наслаждаваш на голямата картина.
Идеята за импровизиране на старт по време на автобусно пътуване има известен хазартен елемент. Представете си, че сте гладни в пустошта без храна и имате само един патрон в цевта. Условията се променят в течение на деня, някои зони заработват по-добре, други се стабилизират и издухват от вятъра. Нямам възможност да чакам на някой старт, да наблюдавам и избера момента на излитане. Непрекъснато се движа, наблюдавам развитието на облаците, проверявам какъв терен следва, добавям запас от време за ходене до следващият потенциален старт и умувам. Имам само право само на един изстрел. Ако го изиграя добре ще направя голям полет, ще имам изобилие от избор на кацалки и транспорт наобратно. Ако отиде нахалост, ме чака кацане на неподходящо място с неподходящи хора.
Избрах един склон до Челенко. Шофьора ми спря набързо. Предните дни те, или колегите им са имали някаква катастрофа или блъснат човек и сега местните го гонели да им отмъстят.
Още със слизането един младеж ме хвана за ръката и почна да ме дърпа агресивно към близкото заведение викайки ми "DRINK". Отскубнах се и се шмугнах в една странична уличка. Скоро излязох над последните къщи и почнах да катеря склона нагоре. Разни хора ми подвикваха нещо. Отвръщах им "селам", "уедези", "терара" - мир, отивам в планината и крачех нагоре. Нямах време да си говоря с всеки. Над планината периодично цъфтеше облаче. Изборът ми изглеждаше добър.
Покрай един жив плет подминах детски глъч. На отдалечаване ме видяха, чух "фаренджи" - чужденец и ме последваха с камъни. Спомних си преди десет години, първото си изследване на Етиопия, отново близо до Харар, когато едни деца ме замеряха с камъни. Тогава местният ми домакин каза, че били сомали, но май не бяха. Май нищо не се е променило за десет години в района, даже се е влошило, защото тогава след малко разговори ме изпращаха с камъни, а сега направо ме посрещнаха с камъни.
Подвикнах им "селам" - мир и си продължих по пътя. Май, някакъв възраст ги озапти, но по-нагоре се оказа че едно ме е последвало. Приближи се и правеше жестове като да му дам нещо. Игнорирах го и си продължих по пътя, но то почна да хвърля камъни след мен. Взех камък да установя някаква дистанция, сложих си каската и си продължих по пътя, като периодично се обръщах назад да внимавам за камъните които ми хвърляше. По едно време се разминах с друго момче. Поздравих го, а то се присъедини към другото в "white man hunt".
В такива ситуации е важно да не разкривам нескопосаното си хвърляне на камъни. Пътеката почна да се вие и имитирах 2-3 изчаквания в засада за да ги забавя и да увелича дистанцията. Използвах лъкатушенето на пътя за няколко спринта с раницата на гърба и така се изплъзнах напред, излизайки на хубав чер път. Там, докато децата ме настигнат, спрях на стоп една полицейска джипка и продължихме по пътя, който обхожда планината от запад. Като усетих, че почваме да се отдалечаване от термичният спусък на облака отгоре, помолих полицаите да ми спрат. Опитах се да им покажа разрешението си за летене, за всеки случай по-късно като кацна, но нещо бързаха или пък четенето не им беше силата.
Изоставих пътя и почнах да катеря по сухото корито на една река, но по едно време от една съседна нива почнаха да ми подвикват настойчиво. Опитах отново с "мир", "отивам в планината", но май не разбираха официалният език на Етиопия и ми викаха нещо на техният си език. Един ме изпревари странично и хвърли камък пред мен за да ми покаже да спра. Това не бяха момчета, а мъже. Нямах шанс срещу тях. Подчиних се и тръгнах наобратно по пътеката, която ми сочиха. Излязохме на една тераса пред нечия къща и ми посочиха да седна под голямо смокиново дърво. Дойдоха още хора. По едно време ми бе притеснително. Чувствах се като в зомби апокалипсис филм. Всеки втори бе със зелени зъби и изцъклен поглед от дъвченето на чат - легален местен наркотик, подобен на амфетамин. Нямаше ги красивите етиопски лица. На един старец едното око почти бе изпаднало навън. Можеха да направят каквото си пожелаят с мен.
Вероятно и индивидите в тая сбирщина си мислеха как могат да се възползват от мен, но като че ли колективният разум надделя и си отдъхнах като чух думата "кебеле"(селско кметство) и "уореда" (градска управа). Някои ме бяха видели да слизам от полицейска кола и вероятно това също ги насочи да се обърнат към властите, вместо нещо друго...
Развъняха телефони (добре че почти навсякъде има обхват), появи се един с кървясали очи, подобие на униформа и малко по-хубави обувки. Оставих го да ме води към пътя. Там се формира нова тълпа. Опитах се да им обясня, че искам да отидем в полицията, в града на 6 км от тука, но тоя с униформата грубо ме буташе и ми удряше крилото с една тояга, защото искаше да ме кара в обратна посока към селото. Опитах се с откъслечни ключови думи да обясня, че така ми увеличават пътя към града, че може да замръкна в пущинака. Май ме разбраха, но идеята ходим в селото бе задвижена и не можеше да спре от никаква разумна логика. Just obey the flow.
Разбрах, че ме чака доста ходене пеш та закрачих бързо, поне да спестя малко време. По едно време ни пресрещнаха двама пародийно изглеждащи униформени, със съвсем не бутафорно изглеждащи калашници.
Селското кметство бе кирпичена къща в двора на местното училище. Подканиха ме да вляза в една полутъмна стая, където лежеше местната управа, пушеха цигари и дъвчеха чат. Предложиха ми и на мен. Учтиво отказах.
Появи се нещо като кмет с мъжка секретарка, която гордо подмяташе лист индиго, тетрадка и химикалка. Усещаше се самочувствието, че всичко което запишат ще има двоен ефект от индигото. Дори войниците с автоматите се отнасяха с уважение към тях. Калашниците им бяха очукани, посивели и овехтели, докато листа индиго бе с наситено син цвят и шумолеше свежарски.
Изиграх си дежурният репертоар със старото разрешително от министерството на туризма, но най-ефектно бе ТВ клипчето от тандемите лани, което придвидливо си го бях свалил на телефона. Разгледаха ми паспорта и багажа. Обадиха се на някакви началници, натъртиха че са ме давали по телевизията, извиниха ми се и ме пуснаха да си ходя. Даже един войник за екскорт ми назначиха.
По пътя наобратно се опитах да кажа на войника да не се разкарва толкова далече заради мене, но той май не ме разбра и тъй като местните ме гледаха като извънземен, предпочетох да е наблизо. Пак щяха да ми се лепнат някакви досадници и да ми досаждат за пари просто защото минавах през тяхната територия.
След час и нещо стигнахме града по някакви преки пътеки. Оказа се, че екскорта ми е имал задачата да ме закара в местното полицейско.
Отново същият репертоар с разрешителното и ТВ предаването. Добре, че двама от полицаите поназнайваха английски по-добре и искаха да ми помогнат.
Почна да се стъмнява, стана ясно че ще замръкна тук. Изпратиха ме към единственият хотел в града за 120 бира стаята. В дворчето пред стаите се бе събрала шумна компания, която се наливаше с бира. В центъра се оказа командира на полицията, който се разпореди да ми дадат хубава стая. Даже по едно време искаше да натика една девойка при мен. Беше видимо пиян.
Имаше и един униформен полицай. Лицевата част на черепа му удивително напомняше рисунките и макетите на първите човекоподобни отпреди 3 млн години. Ако бях директор на музея в Адис, където е Деси (считана за първият човек), тоя щях да го назнача на двойна заплата. Едно е да гледаш някви парчета кокали, друго е да имаш жив експонат. Направо уникат сред морето от красиви етиопски черепи. Възхищавам се на съвършенството на природата, как ги е направила със силно изпъкнала тилна част, като перфектна противотежест на лицево челюстната група. На другият полюс са черепите на типичните турци с масивна челюстна част и сплескан тил. Освен естетиката на етиопските черепи, изпъкналата тилна част като противотежест на муцуната позволява елегантно и ефективно оглеждане наоколо, чрез връткане на главата наляво надясно. Някои древни народи в Америка, а вероятно и другаде са имали специални скоби с които да моделират черепите на децата в посока красивата, а вероятно и божествена етиопска форма.
Но както казват не е важна само формата, но и съдържанието.
Пиянството на полицейският командир ескалира и той ми взе паспорта. Може би да не избягам през нощта, но го приех като грубо посегателство към личността и свободата ми. Поисках да говоря с началника му в Харар, но ми отказаха. Попитах ги дали съм арестуван и в какво ме обвиняват.Казваха, че нямам право да ходя насам натам без разрешение. Писна ми от социалистическото мислене, когато трябваше разрешение за всичко. Ходенето пеш не нарушаваше никакви закони. Само си измислят ограничения за всичко ново и непознато. Как искат да прогресират, щом се самозадръстват с ограничения. Как да очаквам някой да ми разреши да се хвърля с парашут от планината. Ще правя каквото си искам, щом не е незаконно. Обещавам повече никога да не стъпвам тук. Искам да си ходя в Адис. Ако ще ме разкарват 2 часа в обратна посока към Харар, то няма аз да плащам транспорта. Да го плаща шефа на полицията, щом ме арестува...
През нощта спах добре. По-добре отколкото на твърдо в ареста. Телефона си е с мен. Имам вода и бисквити. Може би не е чак толкова зле положението.
Сутринта в 7 ги питах дали ще ходим към Харар. Казаха ми да изчакам. В 9 реших да поема инициативата, изнесох се от хотела, нямаше въоръжени полицаи които да ме спрат. Отидох право в полицейското и седнах на входа. Да ме гледат къв съм убосник и белким се почувстват неудобно. Така и стана. Двамата по-умни и англоговорящи полицаи ме попитаха какъв е проблема. Казах им, че снощи пияният им командир ми е взел паспорта. Отново ги попитах дали съм арестуван и в какво точно ме обвиняват. Обещаха всичко да се уреди. След 20 минути ми върнаха паспорта, пуснаха ме да си ходя, та чак накараха пътните полицаи да ми намерят транспорт за Адис.
Не знам дали скоро ще дойда пак тук. Прогнозите за голяма конвергенция бяха верни. Цял следобед гледах 100 километрова облачна улица, която почваше 10 км по на изток. Въпреки разправиите с властите, все пак имаха желание да ми помогнат. Вероятно, ако се обадя предварително, наемем охрана и имаме собствен транспорт ще се получи добро летене. Засега опитите ми за low cost exploration тук са рискови и трудни. Това, което най-вече ме притеснява е деградацията на човешкото племе. Агресивното отношение, дори у децата не е случайно. Района се бе изменил значително отпреди 10 години. Фермерите бяха зарязали нивите, които ги хранеха за да засадят наркотичният чат. 60-70 % от нивите са с чат. Най-големият им пазар за чат - Йемен е сринат заради гражданската война там. Като няма къде да го продават, местните почват да си го консумират. Чатът подтиска глада, жаждата, съня. За какво ти е да садиш ниви с храна, щом имаш чат. За какво да кОпаш за вода, щом има чат. Защо въобще да се пОтиш, да прогресираш щом има чат. Чат ли си?

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +15 / -0 
 
 Заглавие: Re: перла в короната (Етиопия 20/21)
МнениеПубликувано на: Чет Фев 18, 2021 7:34 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 05, 2007 10:44 am
Мнения: 457
Местоположение: София, etc.
От удобното ми етиопско легло възкликвам: Йотов, ти си психоoo! :D

Радвам се че точно за заминаването (което от "ни" стана на "ти") се поразболях и те оставих да заминеш към Зомбистан сам.

Браво за разказа! Ей тоя пасаж ми е най-баш литературният: "...появи се един с кървясали очи, подобие на униформа и малко по-хубаво обувки." Класа.

Евала, луд! :D


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 19 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов